Определение № 884 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 528/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. М. срещу определение рег. №3095 от 10.12.2025 г.по в.ч.гр.д.№1547 по описа за 2025 г. на Бургаския окръжен съд, V въззивен граждански състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 4611 от 13.08.2025 г. по гр. д. № 4513 по описа за 2025 г. за прекратяване на производството. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прокуратурата на Република България не е подала отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Х. М. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на предварително производство срещу лице, което го е измамило. Първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът е подал заявление чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до Министъра на правосъдието за образуване на административна процедура по констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но министърът е отказал да го разгледа, тъй като е подадено повече от шест месеца след приключване на производството с окончателен акт. Приел е, че в този случай не е проведена административна процедура, поради което предявеният иск е недопустим и затова е прекратил производството по делото. Въззивният съд е възприел извода на Бургаския районен съд, че съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ искът може да бъде предявен само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Според съда хипотезите на допустимост на иска са две-когато заявлението е разгледано по същество и отхвърлено или е разгледано по същество и не е постигнато споразумение по чл.60е, ал.2 от ЗСВ. В настоящия случай е влязъл в сила отказ да бъде разгледано заявлението по чл.60а, ал.1 от ЗСВ заради пропуснат преклузивен срок по ал.4 от този член, поради което заявлението не е било разгледано по същество и процедурата не е била изчерпана по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ. Ето защо въззивният съд също е приел, че предявеният иск е недопустим и е оставил частната жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд без уважение. Във връзка с тези мотиви на въззивния съд касаторът поставя въпроса дали отказът да се разгледа заявлението по чл.60а от ЗСВ поради изтекъл преклузивен срок представлява провеждане на административната процедура по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, която е предпоставка за допустимост на предявения иск. Този въпрос е разрешен в практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 2939 от 10.10.2023 г. по ч. гр. д. №4012/2023 г. на IV ГО, решение № 33 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 380/2024 г. на III ГО на ВКС и определение № 3515 от 7.5.2025 г. по к.ч. гр. д. № 2496/2025 г. на III ГО на ВКС. Според тази практика съдът е длъжен да провери допълнителната процесуална предпоставка по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, която е свързана с надлежното упражняване на правото на иск по чл.2б от ЗОДОВ. Нейното осъществяване изисква изчерпана административна процедура и непостигнато споразумение по нея. Административната процедура е изчерпана в три хипотези: когато министърът на правосъдието е издал акт, с който отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение, отхвърля заявлението като неоснователно, или установява условията на вземането за обезщетение от нарушението и определя неговия размер. С издаването на първите два административни акта постигане на споразумение не е възможно. Тогава прилагането на съответния акт към исковата молба е достатъчно, за да се осъществят изискванията на ал.2 от ЗОДОВ. Следователно наличието на акт, с който министърът на правосъдието отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ установява изчерпана административна процедура. Въззивният съд е разрешил този въпрос в обратния смисъл, поради което обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Понеже административната процедура по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ е изчерпана посредством отказа на министъра на правосъдието да разгледа заявлението на ищеца поради неспазен шестмесечен срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ, който отказ се установява от писмо изх.№94-Х-27/25 от 5.6.2025 г., приложено към исковата молба, обжалваното определение следва да бъде отменено заедно с прекратителното определение на първоинстанционния съд. Делото трябва да се върне на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение