Определение № 444 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. В. и А. И. Д. -двамата от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 38 от 20.04.2011г. по в.гр.д.№ 904 по описа за 2010г. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4126 от 4.06.2010г. по гр.д. № 300/2004г.на Благоевградски районен съд в обжалваната част,с която са отхвърлени исковете на настоящите касатори против [фирма], Д. С.,Методи М.,Д. С. и Е. В.,с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 7 000лв.- с която ответниците неоснователно са се обогатили за това,че неправомерно са ползвали за периода 14.12.99г.- 14.06.02г. част от притежавания от ищците им.с пл.№ 8326 в кв.192 по кадастралния план на IV микрорайон Б.,с площ от 1065кв.м. и 3 000лв.- мораторна лихва за всяка месечна вноска до 4.03.04г.,ведно със законната лихва.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставени три въпроса- 1. дължи ли се обезщетение на собственика.когато е лишен от възможността да ползва обекта си, 2.при наличие на предходно осъждане на ответниците за ползване на чужд обект без правно основание - дължи ли се обезщетение на собствениците и за последващ период и З.при предявен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване - могат ли ответниците да противопоставят възражения за собственост при положение,че вече са били осъдени да плащат такова за минал период.За да обосноват — противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата- касаторите се позовават на две решения на районен и на окръжен съд Б.,които не съдържат отбелязване,че са влезли в сила и на решение на ВКС,което освен,че е без задължителен характер и не е по идентичен въпрос /постановено е по иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД/.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:

За да приеме иска за неоснователен въззивният състав се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д.№ 181/99г.на Б.,с което са отречени правата на собственост на ищците върху имота,за който претендират обезщетение/и са отменени нотариалните им актове за собственост/. Относно постановеното решение по гр.д.№ 52/00ан Бл PC,с което е присъдено обезщетение в полза на същите ищци,но за предходен период -съдът е посочил,че то не обвързва ответниците,защото касае друг период, друга фактическа обстановка/към този момент не е било прието за установено,че ищците не са собственици и те са разполагали с надлежни актове за собственост/ и не е налице сила на присъдено нещо,която да се разпростира за следващ период.

При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касаторите въпроси - следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от TP №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,защото не са от значение за изхода на спора и не са свързани с решаващите мотиви на съда.Това е така ? защото по начина,по който са поставени и трите въпроса се презумира,че ищците са собственици.В случая — обаче с влязъл в сила съдебен акт е установено,че

2.

към периода,за който се претендира обезщетение - ищците не са били собственици на имота. Без да притежават вещни права - те не могат да претендират обезщетение за ограничаване възможността за упражняването на подобни права и поставените въпроси във връзка с гарантирани от закона собственически права са несъотносими.

Освен това не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В случая-с представените от касатора решения - поради това,че не съдържат отбелязване да са влезли в сила/за решенията на Б. и Б./ и поради несъотносимостта им към настоящия спор /за решението на ВКС/- не е установено от касатора поставените въпроси да се разрешавани противоречиво от съдилищата.

Мотивиран от гореизложеното ? като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Вьрховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение