Определение № 60353 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.62/2.06.21 по ч.г.д.№.290/21 на Апелативен съд Пловдив, след отмяна на опр.№.149/12.05.21 по г.д.№.1042/21 на ОС Пловдив, е допуснато обезпечение на предявените от М. И. Г. срещу Н. Л. М. искове за заплащане на обща сума 27819лв. - сбор от отдадени в заем съответно на 29.11.16 и 1.06.18 суми 5000лв. и 22819лв. - чрез налагане на запор на банкова сметка. Постъпила е частна касационна жалба от Н. Л. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Жалба е подадена в срок и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията за заплащане на 22819лв., а в останалата й част – относно иска за сумата 5000лв., е недопустима, доколкото последната е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното определение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горната част, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима /чл.396 ал.2 изр.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК/. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Предвид представеното пред него удостоверение от банкова сметка с титуляр ищеца - удостоверяващо извършване на превод на процесните суми на претендираните дати на ответницата, е намерил, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391 ал.1 т.1 ГПК. Независимо от това е допуснал обезпечение при условията на чл.391 ал.2 ГПК – като е определил и гаранция в размер на 3000лв. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, които твърди, че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.1-№.3/ и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /№.4-№.7/ /реш.№.267 по т.д.№.241/08, ІІ ТО, опр.№.620/9.11.09 по ч.т.д.№.592/09, І ТО, опр.№.411/30.10.08 по ч.т.д.№.1597/07, ІІ ГО/: 1.“Може ли съдът да допусне обезпечение на иск за заплащане на суми, дадени на основание „устен договор за заем“, при положение, че законът изисква наличие на убедителни писмени доказателства?“; 2.“Може ли съдът да допусне обезпечение на иск за заплащане на суми, дадени на основание „устен договор за заем“, въз основа на паричен превод, визиращ „захранване на сметка“?; 3.“Може ли съдът да приеме, че са налице убедителни доказателства за основателността на иска, визиращ дадена сума въз основа на устно уговорен заем, въз основа на паричен превод, визиращ „захранване на сметка?“; 4.“Обезпечението е допуснато без да се представят доказателства за вероятна основателност на предявения иск и без да е налице обезпечителна нужда за ищеца“; 5.“Не са взети предвид многобройни доказателства, представени от ответника за неоснователност на иска“; 6. „Не са налице предпоставките за допускане на обезпечителна мярка вероятна основателност на исковете и наличие на обезпечителна нужда; липсва обезпечителна нужда, обосноваването и доказването на която е в тежест на молителя“; 7. „Обезпечението не е съответно на търсената от ищеца сума“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Така формулираните въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочените от касатора въпроси №.1-№.3 не са общи и абстрактни, каквито изисква чл.280 ал.1 ГПК - а конкретни и фактически, свързани с конкретните факти и обстоятелства по делото, а останалите въпроси - №.4-№.7 - на практика съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Поради това не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / т .1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010 г ./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл .280 ал .1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,