Определение № 429 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 736/2011 г.

Образувано е по касациона жалба, подадена от Е. Й. Г., П. Й. Н. и Т. Т. Г. против решение № 432/07.04.2011г. по гр.д.№ 2169/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2539 от 08.07.2010г. по гр.д.№ 9712/2007г. на РС-Варна, с което е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск против Й. Л. Л. и съпругата му М. В. Л. за имот 852 по ПНИ на СО “Д. чешма” землището на [населено място],[жк]и е прекратено производството по същия иск, предявен по отношение на И. Н. К., Ж. николова К.. Ответниците по касация оспорват жалбата като неоснователна. При преценка допустимостта на касационната жалба, съдът констатира следното: Касационната жалба е против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, поради което е недопустима. Касационната жалба е подадена на 13.05.2011г.. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г./. Предмет на отрицателният установителен иск, предявен при действието на отменения ГПК е имот 852 по ПНИ на СО “Д. чешма” землището на [населено място],[жк]с площ 600 кв.м. Цената на иска е в размер на ¼ от данъчната оценка, съгласно чл. 55, ал.1 б..”б” от ГПК. Съгласно писмо от Община [населено място] /на л. 31 от делото на РС/ данъчната оценка е в размер на 9131,10 лв., а цената на иска е 2783 лв. Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/, в сила от 21.12.2010г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба. Предвид непосредствено действие на процесуалните норми, те преуреждат процесуалните правоотношения, освен ако изрично не е предвидено отлагането на действието им по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение