Определение № 5091 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 136/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. К. З., чрез процесуалния представител адв. София Н., срещу решение № 1011/20.07.2023 г. по в. гр. д. № 2501/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 73/22.06.2022 г. по гр. д. № 185/2021 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Ц. К. З. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 26.05.2021 г., за разликата над присъдените 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Излага се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен, не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищцата и същият е определен в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и сочи, че въззивното решение противопречи на ППВС № 4/1968 г., но конкретен правен въпрос в тази връзка не е формулиран. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Ал. И., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 26.05.2021 г. е настъпило ПТП със застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. [рег.номер на МПС]. Отговорността на извършителя е установена с одобрено от съда споразумение по НОХД № 18/2022 г. на Костинбродски районен съд, с което водачът на автомобила Р. С. А. е признат за виновен за това, че на 26.05.2021 г., около 16.00 ч. в [населено място] на [улица]в района на кръстовище с [улица]при управление на МПС – л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. [рег.номер на МПС], при маневра завой надясно от [улица]към [улица]е нарушил правилата на ЗДвП /чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 4/, като на пешеходна пътека тип М 8.1 не спрял, за да пропусне пресичащият на пешеходната пътека пешеходец Ц. К. З. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма – охлузване с подкожно кръвонасядане в лявата тилна област на главата, линейно счупване на тилната кост, достигащо до големия тилен отвор, пеленовиден кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка вдясно челно, дистален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на десния челен дял на главния мозък, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. От заключението на съдебномедицинската експертиза съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчна контузия, пеленовиден субдурален хематом вдясно челно, дискретна субарахноидна хеморагия вдясно челно, контузионно – кръвоизливно огнище вдясно челно и челно – базално, линейна фрактура на тилна кост вляво парасагитално, достигащо до нивото на форамен магнум, обхващаща свода и основата на черепа; контузия, охлузване и подкожен хематом в лявата тилна област на главата и контузия в областта на дясната лакътна става. Посочил е, че непосредствено след инцидента ищцата е била прегледана в УМБАЛСМ „Пирогов“ - София, клиника по неврохирургия, където били извършени изследвания, както и било проведено шестдневно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим. Съдебният състав е посочил, че черепно-мозъчната травма е причинила на ищцата интензивни болки и страдания за срок от около един месец, значителни до три месеца, умерени до шест месеца и по-леки и до момента на изготвяне на заключението. Травмата в областта на лакътната става довела до болки за срок от около десет дни. Излага се, че за останалите увреди на здравето, описани в исковата молба, вещото лице не дава заключение същите да са били констатирани непосредствено след произшествието или да са в пряка причинно-следствена връзка с него. Напротив според вещото лице при прегледа на ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София не е констатирано мозъчно сътресение, загуба на съзнание или епи-припадъци. Съдът е взел предвид и събраните в хода на делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. К. (син на ищцата) и Р. А. (водач на лекия автомобил), които е кредитирал и преценил според изискванията на чл. 172 ГПК. След обсъждане на събраните по делото доказателства апелативният съд е достигнал до извод, че са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника - застраховател на делинквента Р. А., водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ“, спрямо увредената ищца Ц. К. З., а именно: наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество ответник, причиняване на вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и установена вина на прекия извършител. Като спорен въпрос въззивният съдебен състав е приел този относно размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено за причинените на ищцата в резултат на произшествието неимуществени вреди. Изложил е съображения, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, включително и бъдещото отражение на претърпените травми на здравето на ищцата. Посочил е, че основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата, са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, като в същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води до неоправдано обогатяване за ищцата. Приел е, че ищцата е претърпяла черепно-мозъчна контузия, характеризирана като средна телесна повреда. Лечението на черепно-мозъчната травма е провеждано консервативно, в продължение на шест дни пострадалата е лекувана в болнично заведение, на постелен режим, след което се е лекувала в домашни условия - медикаментозно. Посочил е, че ищцата е претърпяла мозъчен кръвоизлив, който е бил постепенно резорбиран в рамките на шест дни, а пълна резорбация е настъпила в рамките на тридесет дни, като не се наблюдават усложения, включително и към настоящия момент. Счел е, че ищцата несъмнено е преживяла болки и страдания със силен интензитет през първите тридесет дни, през следващите шест месеца са били значителни към умерени, а към настоящия момент здравето на ищцата е стабилизирано и тя изпитва по-леки болки. Посочил е, че възстановителният период при този вид контузии продължава около две години, при липса на усложнения, каквито към настоящия момент не се наблюдават. Приел е, че ищцата се намира в добро общо състояние, работоспособна е формално, но все още изпитва постсконтузионен синдром: главоболие, лесна уморяемост, световъртеж. Сочи се още, че към датата на извършване на медицинската експертиза, е налице трайна необратима увреда на мозъчното вещество в дясната челна и челно-базалната област на главния мозък, като не се наблюдават обаче клинични проявления на този етап. Въззивният съд е посочил, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъде съобразена правилно и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на произшествието - 26.05.2021 г., общественият критерии за справедливост и съдебната практика, включително и по отношение на размера на обезщетенията, съобразени със застрахователните лимити. За да приеме, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 80 000 лв. е изключително завишено, въззивният съд е изложил и съображения, че със суми от този и по-нисък порядък за периода на ПТП са обезщетявани значително по-тежки увреди с трайни последици, а в конкретния случай въпреки преживените травми ищцата е с възстановено здравословно състояние, без никакви усложения. С оглед на посоченото, съставът на Софийски апелативен съд е заключил, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие възлиза на 40 000 лв. Във връзка с релевираното от въззивника-ответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, които да доказват по смисъла на ЗДвП и ППЗвП внезапно навлизане на пострадалата на пътното платно или неправилно движение по същото, като следва да се отчете и обстоятелството, че ударът е настъпил на пешеходна пътека. От показанията на св. А., установяващи неизгоден за него факт, съдът е приел за установено, че пострадалата е бутала велосипеда, когато е реализирано произшествието. Предвид изложеното, решаващият съдебен състав е намерил възражението за съпричиняване за неоснователно и недоказано. Следователно не е намерил основания определената от съда сума за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди да бъде намалена. При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и липсата на формулиран правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК съгласно задължителните указания на т. р. № 1/2010 г. на ОСГТК е необходимо касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма, който обуславя изхода на делото, и по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) или разрешаването на въпроса е от значение за установяване на точния смисъл на нормата и за развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, както и не е изложил обосновка на допълнителните условия за допускане на касационно обжалване по т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а единствено бланкетно се е позовавал на ППВС № 4/1968 г. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Липсата на конкретно поставен правен въпрос в изложението към жалбата, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, само по себе си е достатъчно, за да се отрече и основателността на искането за достъп до касационен контрол, без да се обсъждат поддържаните допълнителни процесуални предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това следва да се посочи, че въззивният съд е присъдил значително по-ниска сума с оглед обстоятелството, че бъдещите усложнения на здравето на ищцата не са необходими, задължителни и конкретни, поради което за тях не се дължи обезщетение, а при евентуалното им настъпване, ищцата би могла да претендира неимуществени вреди от ексцес. Този извод съответства на практиката на ВКС относно ексцеса и случаите, при които вредите са били обезщетени с първоначално дело относно деликта. В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение