Определение № 1225 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 285/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на Министерство на околната среда и водите на РБ /съкр.МОСВ/ е обжалвано решение №649 от 19.10.2022 г. по в.гр.д. №480/2022 на САС, с което е потвърдено решение № 266959/15.12.2021 г. по гр. дело №14555/2019 г. на СГС, ГО, 1-21 състав, с което съдът е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на [община] сумата от 333 223.60 лв.- заплатена от общината на изпълнителя по договор за възлагане на обществена поръчка № 8-158/11.04.2013 г. „Техно Енерджи“ООД, който е сключен в изпълнение на договор № DIR-51011116-С032/06.06.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ за проект „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - 1 етап“, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 101 355.51 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 05.11.2019 г., както и сумата от 40 575.84 лв. разноски по делото. В КЖ се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска от ВКС отмяната му и пререшаване на спора. От страна на ответника по жалбата [община] е депозиран писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират се разноски под формата на платено адв.възнаграждение в размер на 32 019,79 лева. От страна на ответника по жалбата „Техно Енерджи“ООД е депозиран писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Дружеството е било ответник по евентуалния иск на МОСВ срещу него за същата сума, претендирана на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, при условие, че искът срещу първия ответник не бъде уважен. Поради несбъдването на това условие евентуалният иск не е бил разгледан, тъй като главният иск е бил уважен изцяло. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната му с настоящата КЖ част, въззивният съд е изложил следните съображения: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.86, ал.1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумите от: 333 223.60 лева- дължима от страна на МОСВ на [община] -бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032 за изпълнение на „проект за воден цикъл на Созопол – І етап“ и за сума от 101 456.19 лева- обезщетение за забава за периода 06.11.2016 г. – 05.11.2019 г. в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Според съда, не се спори по делото, че страните са обвързани от описания в исковата молба договор, че е подготвена и осъществена обществена поръчка за изпълнение на „проект за воден цикъл на Созопол – І етап“ и е сключен въз основа на него договор № 8- 158/11.04.2013 г. за възлагане на обществена поръчка. Няма спор и се установява, че от страна на МОСВ не са верифицирани. С писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г ., без да е посочено, че се налага финансова корекция е отказано верифицирането на направени от общината разходи в общ размер 333 223.60 лева като МОСВ се е обосновало с разпоредбата на чл.17 от договор № 8-158/11.04.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който текст при забава, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.5% (нула цяло и пет) от договореното възнаграждение по настоящия договор за всеки просрочен ден, но не повече от 10% (десет) от общата стойност на уговореното с настоящия договор възнаграждение. При възникване на предпоставките за това, възложителят има право да задържи предявената неустойка от последното плащане по договора. Според съда, следва да се анализира, налице ли е нарушение на договора за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032, обуславящо отказ да бъдат верифицирани суми в хипотезата, когато е налице основание за налагане на финансова корекция поради неизпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка, сключен от бенефициента по договора за безвъзмездна финансова помощ, изразяващо се в неангажиране на договорната отговорност на изпълнителя по договора за неспазване на срока за изпълнение на предмета на ОП. Преценявайки доказателствата по делото, съдът е счел, че е налице правоотношение с източник договор, сключен при общи условия, по отношение на който намира приложение Регламент (ЕО) 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 г. Съгласно чл. 70 от цитирания акт на общностното право държавите-членки отговарят за управлението и контрола на оперативните програми като предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми, заедно с лихвите за забава, когато е целесъобразно /б. "б"/. Съгласно чл. 98 държавите-членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с нередностите, установени в оперативни програми. В чл. 2, т. 7 от цитирания Регламент е въведена легална дефиниция на понятието "нередност" като е посочено, че е налице при всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. В чл. 118 от Общите условия към договора между страните за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се съдържа също определение за "нередност" по договора, което преповтаря дефиницията на чл. 2, т. За констатираните нередности се налагат финансови корекции по ред съгласно Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с Оперативните програми, съфинансирани от Структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селскостопанските райони и Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС № 134/05.07.2010 г. /обнл. ДВ бр.53/13.07.2010 г./. Алинея 4 на същата разпоредба постановява, че в този случай Договарящия орган не възстановява на Бенефициента разходите по проведената обществена поръчка, по която е установена нередност в размера на финансовата корекция. С ПМС 134/2010 г. РБългария е приела Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство, понастоящем с изменено заглавие. В чл. 2, т. 3 от Методологията е посочено, че тя се прилага по отношение на констатирани нарушения при изпълнението на сключените договори, възложени по реда на т. 1 или 2 - поръчки по проекти, съфинансирани от Структурните фондове за програмния период 2007 – 2013 г. Съответно следва да се счете за приложима по отношение на процесния договор. При констатирана нередност се налага финансова корекция, която според предвиденото в чл. 7, ал. 1 от Методологията /в редакцията, приложима към процесния случай/, се определя при отчитане: 1. характерът и сериозността на нередността; 2. финансовите загуби на публични средства, до които е довело неспазването на националното законодателство и общностното право. Съгласно чл.2 размерът на финансовите корекции трябва да отговаря на размера на финансовата загуба на публичните средства, в това число от фондовете на ЕС. В приложение към чл. 6 са дадени примерни ориентири за определяне размери на корекцията в зависимост от вида на нарушенията. Съгласно ДР на Методологията "Налагане на финансова корекция" е процедурата за определяне на приложимия размер на финансова корекция съгласно приложението по чл. 6, ал. 1 във връзка с установено нарушение при възлагане на обществени поръчки, избор на изпълнител, сключване или изпълнение на договори; Подписаният между страните договор, разпоредбите на общностното право, фиксирани в Регламент № 1083/2006 г., и националното законодателство дават възможност на Управителния орган /Договарящ орган по смисъла на процесния договор/ и Одитния орган в структурата на Министерство на финансите да извършват проверка за "нередности" по смисъла на Регламента в срок до 30.08.2020 г. – чл. 111, ал.4 от Общите условия към договора. В случая ответникът е отказал плащане на част от уговорената сума, тъй като е отказал верифициране на разходните документи, представени от бенефициера. В договора за безвъзмездна финансова помощ е предвидено задължение за бенефициента да извършва дейностите, включени в проекта, в съответствие с принципите за добро финансово управление (чл. 38, ал. 2 ДБФП). Отказът на ответника за верификация на процесната сума като разход по изпълнението на договора между страните е мотивиран със забавянето на изпълнението на строителството с 92 дни и с разпоредбата на чл.17 от договора. МОСВ не е приел като основания за забавяне констатациите в съставените актове образец 10 от 12.11.2013 г. и 10.12.2013 г. /писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г./ Съгласно чл. 2, ал.1 от договор № 8-158/11.04.2013 г. срокът му е определен на 227 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол образец 2 към Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ бр. 72, от 2003 г.) за откриване на строителната площадка на обекта и приключва с издаване на Разрешение за ползването му, изготвено съгласно Образец 16 от същия нормативен акт. В чл.17 от договора е уговорена неустойка в размер на 0.5% от договореното възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата стойност на уговореното с настоящия договор възнаграждение и право на възложителя да задържи предявената неустойка от последното плащане по договора. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора, цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя, за изпълнение в пълен обем на строително-монтажните работи от предмета на настоящия договор, съответства на остойностената количествена сметка на изпълнителя съгласно офертата му и възлиза на 3 332 235.99 лв. без ДДС или 3 998 683 19 лв. с ДДС. Срокът на договора е започнал да тече от подписването на протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа-т.е. от 30.05.2013 г., видно от Акт образец № 2/30.05.2013 г. Уговореният срок за изпълнение от 227 дни изтича на 14.01.2014 г. Няма спор по делото, че строителството по договора е извършено след договорения първоначално между страните срок, като са били осъществени две спирания на строителството по реда, предвиден за това в договора /чл.23 от договор № 8-158/11.04.2013 г./. Изслушаната съдебно-техническа експертиза е заключила, че спирането е причинено от непредвидени обстоятелство и е обосновано, тъй като без извършване на работите, наложили двете спирания на работата, не е имало възможност строежът да бъде осъществен, като страните по договора не носят отговорност за причините и за двете спирания. Според въззивния съд със срока на двете спирания следва, по реда на чл.23 от договора, да се увеличи неговия срок или към срока от 227 дни следва да се прибавят 92 дни. Това означава, че срокът на договора изтича на 15.04.2014 г. Окончателното плащане по договор № 8-158/11.04.2013 г. е дължимо, при условие, че заедно с представената от изпълнителя фактура за окончателно плащане, са представени и следните документи: 1./ Констативен протокол за извършени СМР между страните с детайлно описание на извършените СМР; 2./ Декларация от изпълнителя, че използваните материали и суровини, при изпълнението на дейностите от предмета на договора не са втора употреба; 3./ Акт обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта и други необходими актове и протоколи, които да характеризират изпълненото строителство, подлежащо на актуване, съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 4./ Акт обр. 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа при предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя; 5./ Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия; 6./ Екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните проекти по чл.175 от ЗУТ; 7./ Обобщен приемо-предавателен протокол между страните за всички видове изпълнени и приети СМР. Следователно, прави извод въззивният съд, работата по договора се счита приключила с подписването на Акт обр. 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа при предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя и извършването на 72-часова проба при експлоатационни условия. С Констативен Акт обр. 15 на 17.03.2014 г. е извършено предаването на строежа от строителя на възложителя в договорения срок до 14.04.2014 г. или 27 календарни дни преди да е изтекъл договорения срок. Издаването на Акт обр. 16 след изтичането на срока по договора, според съда, не следва да се вменява във вина на изпълнителя, тъй като за издаването му са необходими действията на други лица – на строителния надзор и на възложителя /от съдебно-техническата експертиза/. По тази причина въззивният съд е направил извод, че изпълнителят по договора не следва да носи отговорност за по-късното му издаване, която отговорност би довела до вземане на възложителя за неустойката за забава на изпълнението. Изпълнителят е приключил и предал възложената му работа с подписването на Акт обр.15. От друга страна ищецът е изпълнил своето задължение по договора си с ответника в срока, който страните са договорили. Ответникът е възразил, че са нарушени и уговорките в чл. 93 и чл. 95 от Общите условия, задължаващи ищеца да го уведомява за всяко спиране, възстановяване и удължаване на срокове по договор за възлагане на обществена поръчка, както и за забавяне на дейности по проекта. Според съда, в самия договор не се предвижда неизпълнението на тези задължения да влече санкции, нито право да се откаже заплащане на бенефициента на сумите, заплатени от последния по договора за обществена поръчка. Неотносими са възраженията на ответника за непълноти и несъответствия по докладите за напредък по чл. 106 ал. 3 във вр. с чл. 101 ал. 1 т. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ, неотстранени чрез предоставената допълнителна информация на ищеца, тъй като отказът за верификация на разходи е основан не с непълнота или несъответствие или липса на изискани документи, а управителният орган с неприлагането на клаузата за неустойка в чл. 17 от договора за обществена поръчка. Предвид изложеното въззивният съд е счел, че искът е основателен и първоинстанционния съд правилно го е уважил. Като основателен е преценен и иска за обезщетение за забавено плащане на сумата от 333 223.60 лева за периода от 06.11.2016 г. до 05.11.2019 г. – три години преди датата на предявяване на исковата молба. Ответникът е изпаднал в забава за плащането на сумата от 333 223.60 лева е от 08.12.2014 г. - датата на получаване от ищеца на неправомерния отказ на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда“ за верификация на сумата с писмо № 08-00-4239 от 02.12.2014 г. Размерът на законната лихва за периода, за който е предявен искът 06.11.2016 г. – 05.11.2019 г., е 101 355.51 лева. Във връзка с твърдените от касатора основания за касация по ал.1, т.3 на чл.280 ГПК са поставени три въпроса, които обобщено се свеждат до основателността на отказа от верификация от страна на МОСВ при установяване на недопустими разходи на бенифициента на безплатната финансова помощ, за които не са налице основни документи за извършването им, в този случай налице ли са основания за финансова корекция и представлява ли отказът от верификация нарушение на договора за безвъзмездна финансова помощ; Тези въпроси по естеството си се съотнасят към правилността на конкретния правораздавателен акт, с оглед твърдените специфични за процесния спор факти и същите не касаят тълкуване на съдържанието на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея. Отделен е въпросът, че установяване на недопустими разходи, за които не са налице основни документи за извършването им не е било констатирано изобщо от съда при произнасянето си по конкретния спор. Съгласно задължителните постановки в мотивите към т.1 на ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. От изложеното следва, че не е налице първата обща предпоставка като основание за допускане до касация-правен въпрос обуславящ изхода по настоящия спор, който да се подложи на дискреция по допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК и следователно такава не следва да се допуска. В полза на ответника по КЖ [община] следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция под формата на платено адв.възнаграждение в размер на 32 019,79 лева, редуцирана при условията на чл.9 ал.2 от НМРАВ до 24 014,82 лева. С оглед изложеното, съдът