Определение № 568 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2336/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Казино Уин Бет“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 1619 от 21.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 940/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 161 от 18.01.2022 г. по т. д. № 2054/2021 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от „Казино Уин Бет“ ЕООД против Национална агенция за приходите иск за заплащане на сумата 400 000 лв., претендирана от ищеца като платена без правно основание под формата на държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса относно реда за възстановяване на недължимо платени държавни такси по чл.30, ал.6 ЗХ, което налага извършване на касационен върху законосъобразността на неговото определение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е анализирал правната уредба на държавните такси по чл.30 от Закона за хазарта /ЗХ/ и е изложил доводи в подкрепа на разрешението, че защитата срещу недължимо платените държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати се реализира по общия исков ред при приложение на гражданския закон. В заключителната част на изложението е посочено, че „непълнотата и неяснотата на разпоредбата на чл.92, ал.4 ЗХ и чл.128, ал.1 вр. чл.129, ал.5 ДОПК относно реда и начина на възстановяване на недължимо платени държавни такси по чл.30, ал.6 /включително и таксите по ал.5/ от ЗХ налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение по този въпрос, за да бъде създадена съдебна практика на ВКС по прилагането му с оглед настъпилите промени в законодателството с приемането на измененията в ЗХ от ДВ бр.69/04.08.2020 г.“. По аргумент от чл.130 ГПК препис от частната касационна жалба не е връчван на ответника Национална агенция за приходите - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 2054/2021 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен от „Казино Уин Бет“ ЕООД против Национална агенция за приходите осъдителен иск за сумата 400 000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е поддържал твърдения, че е заплатил претендираната с иска сума като държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ по повод на четири броя лицензионни решения за извършване на хазартна дейност, издадени от изпълнителния директор на НАП, и че събраната такса е недължимо платена по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като съгласно чл.30, ал.7 ЗХ за хазартни игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се дължи само такса за издаване на лиценз, не и такса по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 100 000 лв. Първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявения иск, след като е преценил, че искът е недопустим поради неприложимост на общия исков ред към спора за дължимост на събраната от ответника такса по чл.30 ЗХ. Сезиран с частна жалба от ищеца, Апелативен съд - София е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд. Въззивният съд се е произнесъл, че макар Законът за хазарта да не урежда специален ред за възстановяване на събираните по силата на чл.30, ал.6 държавни такси, таксите по чл.30 ЗХ имат характер на държавни такси по чл.4, б.“о“ от Закона за държавните такси /ЗДТ/ и по аргумент от § 2 ПР на ЗДТ редът за тяхното връщане е подчинен на общото правило на чл.4б ЗДТ, предвиждащо недължимо платени такси да се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено към органа по чл.1 ЗДТ, който ги е събрал. Като е съобразил, че държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ е публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК и че компетентен да се произнесе по искане за издаване/продължаване на лиценз по ЗХ, по повод на което се дължи таксата, е изпълнителният директор на НАП, въззивният съд е направил извод, че произнасянето по искане за възстановяване на платената такса е също от компетентността на административния орган, който следва да разгледа искането на заинтересованата страна по чл.21 ЗХ и да извърши преценка дали платената по административното правоотношение такса е дължимо внесена. По изложените мотиви въззивният съд е отрекъл приложимостта на общия исков ред към възстановяването на внесената в административно производство държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, по повод на който следва да се преценява специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка /значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото/. Изложението се изчерпва с анализ на правната уредба на режима на държавните такси, събирани по силата на чл.30, ал.6 ЗХ, и със съждения как следва да се реализира вземането на заинтересованото лице за връщане на таксата, когато тя е недължимо платена. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание обжалваното определение да не се допусне до касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че посредством препращане от изложението към частната касационна жалба частният жалбоподател е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК с въпроса кой е приложимият ред за възстановяване недължимо платени държавни такси по чл.30, ал.6 ЗХ, по отношение на този въпрос не е изпълнено допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК - въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от цитираното тълкувателно решение. В Закона за хазарта не се съдържа правна уредба относно реда, по който подлежат на възстановяване недължимо платени държавни такси по чл.30 ЗХ, но липсата на такава уредба не е аргумент за непълнота на закона, пораждаща необходимост от създаване на съдебна практика по неговото тълкуване. Предвидените в чл.30 ЗХ такси, в частност - таксата по чл.30, ал.6 ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, са вид държавна такса по чл.4, б.“о“ ЗДТ и по аргумент от § 2 ПР на ЗДТ са подчинени на режима на ЗДТ. В ЗДТ - чл.4б, съществува изрична разпоредба относно реда за възстановяване /според терминологията на закона „връщане“/ на недължимо платени такси, който ред е приложим и за таксите по чл.30 ЗХ. Съгласно чл.4б вр. чл.1 ЗДТ, недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до органа, който ги е събрал. Внесената на основание чл.30, ал.6 ЗХ държавна такса е публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, събира се по повод акт /решение/ на изпълнителния директор на НАП в хода на производство с административен характер и подлежи на възстановяване по административен ред - чрез отправяне на искане от заинтересованото лице до административния орган, в чиято компетентност е издаването на съответния акт. Преценката дали таксата е дължимо платена също е от компетентността на административния орган, който се произнася по реда на чл.21 АПК. Административният характер на производството, за целите на което е събрана таксата, предопределя и административния характер на правоотношението по повод връщането на таксата, като тази предопределеност изключва възможността вземането на заинтересованото лице за недължимо платена такса по чл.30 ЗХ да бъде реализирано по общия исков ред на ГПК. По въпроса за неприложимост на общия исков ред при наличие на специален административен ред за връщане на недължимо платени суми с характер на публични държавни вземания съществува трайна практика на ВКС /напр. определение № 601/29.11.2010 г. по ч. гр. д. № 568/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 269/30.04.2014 г. по ч. т. д. № 1192/2014 г. на ВКС, ІІ т. о./, която е относима и към разрешения с обжалваното определение процесуален спор. В същата е възприето разрешението, че при наличие на специален административен ред за връщане на недължимо платени суми с характер на публични държавни вземания е недопустимо предявяване на иск за връщане на сумите по правилата на неоснователното обогатяване, включително поради липса на правен интерес от искова защита при уредения облекчен специален административен ред. Посочената практика, с която обжалваното определение е съобразено, не се нуждае от промяна или осъвременяване в аспекта на разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 940/2022 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,