Определение № 144 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1989/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. П. и А. Л. М. срещу определение № 8694 от 09.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1285 от 2020 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на В. И. П. и А. Л. М. срещу постановление от 20.12.2019 г. по нотариално дело № 897 от 2019 г. на нотариус С. Т., с рег. № 065 на Нотариалната камара, с район на действие СРС за отказ за издаване на нотариален акт по чл.587, ал.3 ГПК за признаване правото на собственост в полза на А. Л. М. и В. И. П. на основание давностно владение на следния недвижим имот: апартамент № ...., находящ се в [населено място], Столична община, р-н „В.“, ж.к.„С. /бивш „Б. воденица“/, в жилищна сграда- блок № ...., ет.6, заедно с прилежащото избено помещение № ...., заедно с 1,296% идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: стълбище, ап. ...., ап. ...., двор и на избено помещение: коридор, мазе ...., мазе ...., общо помещение.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат общо чл.280, ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК.

В обжалваното определение въззивният съд е споделил изводите на нотариус Т., че по нотариалното дело не са събрани безспорни доказателства, че молителите са владеели процесния недвижим имот явно, необезпокоявано и спокойно в продължение на 10 години. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че действително молителите са имали невъзпрепятстван достъп до апартамента за период от 10 години, като са разполагали с ключове за същия и са го използвали за склад, доколкото жилището не е било годно за обитаване, поради липсата на електрическо и течаща вода. От показанията на свидетелите, които обхващали личните им впечатления за десетгодишен период, не можело да се направи извод, че молителите са упражнявали фактическата власт явно и са я манифестирали пред всички правни субекти, включително евентуалния собственик на имота А. Б..

По нотариалното дело са били събрани писмени доказателства, че процесният имот е придобит от Б. В. Б. през 1983 г., както и че А. Б. е негова дъщеря /която като такава е евентуална негова наследница по закон, низходяща от първа степен – наследник от първи ред по чл.5 ЗН/.

Посочено е, че с постановление от 20.03.2018 г. за налагане на възбрана по изп.дело № 20178580401639, вписана в Служба по вписванията с вх.рег.№ 17287, акт № ...., дело № 12209, имотна партида № .... на основание чл.449, ал.2 ГПК е наложена възбрана върху процесния имот, собственост на длъжника по изп.дело 20178580401639 по описа на ЧСИ У. Д.. Въпреки че частният съдебен изпълнител не е орган, който има правомощия да признава правото на собственост, доколкото доказателствената сила на представеното по делото постановление от 20.03.2018 г. за налагане на възбрана по изп.дело № 20178580401639 по описа на ЧСИ Д. върху имота за задължения на Б. е преценена след съвкупен анализ на събраните в нотариалното производство доказателства, според въззивния съд, изводът на нотариуса за наличие на доказателства, оборващи твърденията за владение от страна на жалбоподателите, бил правилен.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /молители в охранителното производство/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Насочена е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу постановление на нотариуса за отказ за издаване на охранителен акт, който подлежи на касационен контрол, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

В случая не са налице сочените от частните жалбоподатели основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд поради следното:

1. Въпреки че касаторите са посочили като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1 ГПК, в частната касационна жалба не са формулирани правни въпроси и не е налице позоваване на нито една от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

2. Не е налице и второто сочено основание за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на обжалваното определение. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми на ГПК и ЗС, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Те се свеждат до констатацията, че молителите не са успели да докажат, че са владяли процесния недвижим имот явно, необезпокоявано и спокойно в продължение на 10 г., до какъвто извод е стигнал и нотариусът в обжалваното постановление. Действително, съдът е ценил и представеното по делото постановление от 20.03.2018 г. за налагане на възбрана, но не е основал фактическите си и правни изводи само на това доказателство, а е обсъдил и събраните в нотариалното производство свидетелски показания и писмени доказателства.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Предвид всичко гореизложено, касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение