Определение № 583 от 06.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 22/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК[ЕИК] срещу решение №1455/17.06.2019 г. по в.т.д.по несъстоятелност №587/2018 г., постановено от САС, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение №630/20.03.2018 г. т.д./н./ № 1403/2009 г. на СГС,VІ-7 с-в, с което на основание чл.735 ал.1,т.2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „ЕЛПИНА ФУУДС“АД/н./ ЕИК[ЕИК] и е постановено заличаването му в ТР. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба не е подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваемо намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С обжалваното пред въззивния съд решение, съдът по несъстоятелността е постановил прекратяване на производството по несъстоятелност на „ЕЛПИНА ФУУДС“АД/н./ ЕИК[ЕИК] и е постановено заличаването му в ТР, като е счел, че е налице основание за това, съгласно чл.735 ал.1,т.2 ТЗ- масата на несъстоятелността е изчерпана след проведена процедура по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник. На проведеното преди това заключително събрание на кредиторите е било взето решение наличната парична сума от 1000 лева да бъде изплатена като възнаграждение на синдика. Изложени са съображения от страна на въззивния съдебен състав,че в този случай не е било необходимо изготвянето на нова сметка за разпределение за изплащане на горната сума, тъй като това става по силата на изразената на заключителното събрание воля на самите кредитори, а и задействането на процедура по одобряване на сметката предполага допълнителен разход за заплащане на възнаграждение на синдика за времето на извършването на тази процедура. Съдът е изложил и съображения в мотивите на обжалваното въззивно решение и относно това, че в случая не е налице хипотезата на чл.735 ал.2 ТЗ, възпрепятстваща прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника, тъй като висящите изпълнителни производства, с взискател „Първа инвестиционна банка“АД, не са образувани за изпълнение върху учредени от трети лица в полза на банката обезпечения за вземания на последната срещу длъжника. Касае се за учредени от самия длъжник ипотеки върху собствени на последния недвижими имоти, които имоти, в последствие, са били апортирани в капитала на друго дружество. От доклада на синдика става ясно, че липсват висящи съдебни производства, по които страна е несъстоятелният длъжник. Относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ТК на ВКС намира следното: По отношение на твърдяната очевидна неправилност при приложението на чл.735 ал.2 ТЗ и чл.734 ал.2 и ал.3 ТЗ: В своята константна съдебна практика,ВКС,ТК приема, че за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./е необходимо да е постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, не се обосновава, доколкото оплакванията в тази насока изискват именно тълкуване на разпоредбите чл.735 ал.2 ТЗ и чл.734 ал.2 и ал.3 ТЗ, с оглед обхвата на хипотезите, водещи до съответните правни последици. По отношение на наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.3 ГПК се формулират като обуславящи изхода по спора две групи въпроси: за приложимостта на разпоредбата на чл.735 ал.2 ТЗ, възпрепятстващи прекратяването на производството по несъстоятелност, поради изчерпване на масата на несъстоятелността и за случаите, когато обезпеченията по висящо изпълнително производство са учредени от длъжника/ не от трети реално задължени лица/, но върху вещи в последствие прехвърлени на трети лица и за това: може ли общото събрание на кредиторите да взема решение за разпределение на парични средства в размер на 1000 лева-възнаграждение на синдика, не по реда на изготвяне на сметка за разпределение, която да се изпълни преди прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.735 ал.1,т.2 ТЗ. И двата въпроса не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор по следните съображения: В случая в полза на кредитора „Първа инвестиционна банка“АД, според собствените му твърдения в КЖ, са издадени две заповеди за изпълнение и два ИЛ: на 27.05.2009 г. по ч.гр.д. № №24080/09 на СРС, по което е образувано изп.д.№ 20098100400154 на ЧСИ Н.Н. с р-н на действие- ОС-Добрич и от 30.05.2009 г. по ч.гр.д. № 24083/2009 г., по описа на СРС, по което е образувано изп.дело № 20098040400275 на ЧСИ Д. Н. с р-н на д-е-ОС-Добрич, производствата, по които са висящи. Съгласно разпоредбите на чл.429 ал.3 ГПК относно субективните предели на ИЛ, издадените срещу длъжника ИЛ имат сила и срещу третите лица,дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Това правило несъмнено се разпростира и върху третите лица придобили ипотекиран имот-аргумент от чл.173 ал.1 ЗЗД, доколкото всеки ипотекарен кредитор може да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира последния.Във връзка с гореизложеното и разпоредбата на чл.739 ал.2 ТЗ урежда, че в този случай вземанията срещу третите лица не се погасяват. Следователно във всички случаи, правата на такъв кредитор в производството по несъстоятелност, който се е снабдил с ИЛ срещу длъжника, който ИЛ има действие и срещу трето лице в разглежданата хипотеза, не се погасяват, нито се осуетява тяхното реализиране, поради което и не е налице пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника и следователно допускането на касация по въпроса не би довело до различен изход от този, приет с обжалваното въззивно решение. Втората група въпроси се свежда до това, дали общото събрание на кредиторите може да взема решение за разпределение на парични средства в размер на 1000 лева-възнаграждение на синдика, не по реда на изготвяне на сметка за разпределение, която да се изпълни преди прекратяване на производството по несъстоятелност, то последният е фактически, а не правен, тъй като се отнася до конкретните факти по настоящия спор, а не по тълкуването на определена правна разпоредба, с оглед изясняване на нейното съдържание, още повече, че от страна на банката-касатор не се оспорва основанието на това разпределение, а само формата му.. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, ВКС,състав на Второ т.о.