Определение № 18 от 17.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1057/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за приватизация и следприватизационен контрол /АПСП/, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1471 от 09.08.2012 год., по в. гр.д.№ 708/ 2012 год., с което е обезсилено, като недопустимо, решение № 1191 от 04. 11. 2011 год., по т.д.№ 1086/2006 год. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по предявените с искова молба вх.№ 20326/19.06.2006 год./ изх. на АПСК № 11-00-3627/13.06.2006 год./ искове, с които е бил надлежно сезиран. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – „ Следва ли съдът да разглежда друг предмет на спора – за присъждане на неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 год. и мораторна лихва за забавеното и плащане при условие, че двете страни, както и решаващият съд са се съгласили да разглеждат въведен точно предмет на спора – за присъждане на неустойка за неизпълнение програмата за трудова заетост за 2004 год. и мораторна лихва за забавената и престация?”. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговска отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилен първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е приел, че обстоятелствената част и петитум на искова молба вх. на СГС № 20326/ 19. 06.2006 год. и изх. на А. № 11-00-3627/13.06.2006 год./, с която първоначално първоинстанционният съд е бил сезиран от А. за приватизация и следприватизационен контрол, срещу ответниците: [фирма]/в ликвидация/, [населено място], „В. И.” А.О ., [населено място] и “ S. K. I.” A.S ., [населено място] са различни по съдържание от тези в искова молба, изх. на А. № 11-004596/ 25. 07.2006 год., входирана в СГС от ищеца на 21. 11.2006 год., след разпореждане на същия съд от 28.07.2008 год., указващо му да приложи преписи от исковата молба и описаните в нея доказателства за ответниците, по която първоначално е било образувано т.д.№ 1318/2006 год. на СГС, ТО - прекратено впоследствие на осн. чл. 95 ГПК / отм./. Изложени са съображения, че ищецът - А. за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място], под формата на отстраняване нередовността на първоначално подадената искова молба всъщност е предявил нов иск, с който в хода на производството по делото е извършил недопустима подмяна на първоначално въведения предмет на спора. Следователно като е разгледал и се е произнесъл по предявения с искова молба изх. на А. № 11-004596/ 25. 07.2006 год., иск срещу горепосочените ответници, на които са били изпратени преписи от същата и доказателствата към нея, без да се произнесе по първоначално подадената искова молба изх. на А. № 11-00-3627/13.06.2006 год./, входирана в канцеларията на първостепенния съд на 19.06.2006 год. Софийски градски съд се е произнесъл по искова претенция, с която не е бил надлежно сезиран и която не е била предмет на образуваното т. д. № 1086/2006 год.. Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че макар и непрецизно и твърде общо - тематично формулиран процесуалноправният въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е относим към крайния правен резултат по делото и попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана. Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице, както когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както е в разглеждания случай, така и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението. Неоснователно по отношение на същия е позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - решаването на този процесуалноправен въпрос да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид кумулативното им единство, възприето от законодателя в съдържанието на същия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, определено от касатора като „Приложение №1”, последният въобще не е обосновал разбирането си в какво се изразява значението на разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, свързан най - общо с начина на въвеждане и определяне предмета на спора, по който решаващият съд е длъжен да се произнесе, като единствено е посочил, че е „абсолютно основателно и необходимо спора да се разреши по един категоричен начин от ВКС” и това обстоятелство само по себе си, според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно да не се обсъждан на въведеното селективно основание в производството по чл.288 ГПК. Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите- арг. от чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на второ търговско отделение на ВКС