Определение № 450 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2430/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, [населено място] срещу определение № 40 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1041/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Агенцията касационна жалба срещу решение от 06.08.2012 г. по в. гр. д. № 4539/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ Г състав. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол. Счита, че не е ясно защо делото е разпределено на Търговска колегия на ВКС, а не на Гражданска колегия, след като в предходните инстанции то е определяно като гражданско. Освен това, поддържа твърдение, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска не е 10 000 лв., както е приел първият тричленен състав, а е 10 158.20 лв. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 27.05.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, [населено място] касационна жалба срещу решение от 06.08.2012 г. по в. гр. д. № 4539/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ Г състав, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска е до 10 000, т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум. Определението е правилно. Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Търговският характер на делото в случая произтича от неговия предмет – претендира се вземане, възникнало във връзка с неизпълнение на сделка, която е търговска с оглед презумцията на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Отделно от това, доколкото процесният договор между страните е сключен въз основа на проведена обществена поръчка, то породеният по повод изпълнението му спор се явява търговски по изричната разпоредба на чл. 365, т. 2 ГПК, което обосновава съответно и търговския характер на делото. Неоснователно в тази връзка е оплакването на частния жалбоподател, че в предходните инстанции делото е определяно като гражданско. Преценката за допустимостта на касационното производство, част от която е и тази за вида на делото, е предоставена в изключителната компетентност на настоящата инстанция. Не може да бъде споделено и оплакването в частната жалба за неправилно определена от първия тричленен състав цена на иска с твърдението, че същата е 10 158.20 лв., т. е. над установения в закона минимален размер. В обжалваното определение правилно е отчетено обстоятелството, че се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите, което в случая не е изпълнено – главният частичен иск е за сумата 10 000 лв., а акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата 158.20 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК