Определение № 320 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 350/2010 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на Е. К. Д. В., упражняващ търговска дейност под фирма ”К”, гр. А. за спиране изпълнението на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 8 от 17.02.2010 год., постановено по т.д.. № 600/2009 год., с което е оставено в сила решение № 29 от 12.10.2009 год. по т.д. № 56/2009 год. на Силистренския окръжен съд, в неговата осъдителна част за сумата 19 200 лв., представляваща цена на доставено но неразплатено дизелово гориво по конкретно посочени фактури, в общо количество от 8000 литра и за сумата 1186.41 лева - обезщетение за забава, както в тежест на молителя, като ответник са поставени и деловодните разноски от 2958.18 лв. за първата инстанция и 688.21 лв. за въззивната. Молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна касационна жалба против горепосоченото въззивно решение, поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в определения в чл. 282, ал.2, т.1 ГПК размер, то предпоставките на закона за допускане на исканото спиране са налице. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима. Молителят е подал касационна жалба, в която не е отразен вх. № на Варненския апелативен съд, срещу въззивно решение на същия съд № 8 от 17.02.2010 год., постановено по т.д.. № 600/2009 год., в неговата осъдителна част. Същото не попада в обсега на изключените от касационен контрол съдебни актове по чл.280, ал.2 ГПК, поради което и с оглед данните по делото, вкл. датата на съобщаване обжалваното решение на настоящия касатор – 23.02.2010 год. и приложена в заверено от последния ксерокскопие от обратна разписка за изпратена по пощата до ВАпС касационна жалба от адв. И, процесуален представител на молителя Е. К. Д. по т.д. № 600/2009 год. с дата 19.03.2010 год., следва да се приеме, че касационното производство е допустимо. Разгледана по същество молба за спиране е основателна. Спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото в срок касационна жалба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал.2 т.1 ГПК е в размерна присъдената сума. В случая, видно от приложеното с молбата платежно нареждане на „ЦКБ”АД, клон Силистра и служебна бележка от 30.03.2010 год. на счетоводството на ВКС тази сума в размер на 23 344.59 лв.,/явно с присъдените деловодни разноски/, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС. Следователно предпоставките на закона са налице, поради което следва да бъде уважено исканото от касатора спиране. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК