Решение № 71 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 842/2010 г.

Решение № 71 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 842/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична Община срещу решение № 44/24.03.2009 г., постановено по гр. д. № 842/2008 г. на Софийски градски съд ВК, IV "Д" отд., с което след като е отменено решението от 10.03.2002 г. по гр. д. № 6639/2001 г. на СРС, Трудово стопанска колегия, е постановено ново решение, с което е призната за незаконна и е отменена заповед № РД -15-1421/23.05.2001 г., издадена от Кмета на Столична община, с която К. М. К. е уволнен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, същият е възстановен на длъжността "Експерт" в сектор "Чистота" към Управление "Екология, благоустройство и чистота" и на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ Столична община е осъдена да заплати на К. М. К. сумата от 1 590 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски в размер на 260 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора с въззивното решение съдът правилно е приел, че основанието, на което е издадена заповедта за уволнение / съкращаване в щата/ е изпълнено. Неправилен е обаче неговия извод, за незаконосъобразност на извършения подбор, предвид доказателствата за неефективно изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение от ищеца, обусловило решението на комисията по подбора за го предложи за съкращение. Като е приел, че това съставлява основание за започване на дисциплинарно производство, а не обстоятелства, относими към извършения подбор, въззивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация К. М. К. от [населено място] оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 1169/30.11.2010 г. по правния въпрос подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора служители и работници. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с представеното с касационната жалба решение № 326/18.03.2009 г. по гр. д. № 1243/2007 г. на ВКС, III г. о. Поради това касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Междувременно с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16.01.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС съществуващата противоречива практика по въпроса се уеднакви като се прие, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, както по отношение на това кой от работниците и служителите има по- висока квалификация така и досежно това кой работи по- добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на този контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерий по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Доколкото с цитираното тълкувателно решение е дадено задължително за съдилищата тълкуване на закона, в отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че осъществената от работодателя фактическа преценка на това какво е нивото на изпълнение на възложената работа на включените в подбора работници и служители, подлежи на съдебен контрол. По оплакванията в касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на извършеното съкращение ищецът е заемал длъжността "Експерт" в управление "Екология, благоустройство и чистота", сектор "Чистота". Прието е, че с новото щатно разписание, утвърдено от кмета и влязло в сила на 01.04.2001 г. е извършена реорганизация и реално съкращаване в щата - от 6-те бройки, предвидени за сектор "Чистота" остават 4, дейността "Чистота" и самият сектор преминават към Направление "Транспорт и комуникации". Прието е че при извършеното съкращение работодателят е извършил подбор и в резултат на същия, предложен за уволнение е бил ищецът. Независимо от това, съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно, доколкото извършения подбор не е бил съобразен с критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Посочено е, че продължителността на трудовия стаж е без значение за квалификацията и начина по който служителите, между които е извършен подбора, са работили, поради което това обстоятелство неправилно е било съобразено при подбора. При определяне нивото на работа на участващите в подбора служители, работодателят неправилно е съобразил обстоятелства, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина и с оглед на това могат да послужат като основание за започване на дисциплинарно производство, а не за оценка кой работи по-добре. Правилни са направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи относно това каква длъжност е заемал ищеца към момента на уволнението и относно наличието на съкращение в щата досежно две от длъжностите "Експерт" в управление "Екология, благоустройство и чистота". Правилно и в съответствие с отговора на дадения правен въпрос въззивният съд е осъществил контрол относно законосъобразността на извършения подбор в това число и досежно преценката на работодателя кои от включените в подбора служители работят по- добре. Неправилен е обаче извода на съда, че неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца, доколкото могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения, съставляват основания за откриване на дисциплинарно производство, респ. налагане на дисциплинарно наказание, и не са относими към преценката на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения. Това становище не може да бъде изцяло споделено. Дисциплинарните нарушения съставляват виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника и служителя / чл. 186, изр. 1 КТ/ и препятстват нормалното осъществяване на съответната трудова функция. При някои от визираните в разпоредбата на чл. 187 състави на дисциплинарни нарушения може да се приеме, че извършването им не се намира в пряка връзка с нивото на изпълнение на възложената работа / напр. спорадично неявяване, закъснение или преждевременно напускане на работа от служител или работник който иначе се откроява с висока компетентност при изпълнение на трудовите си задължения/. При тази и др. сходни хипотези застъпеното от въззивният съд становище може да бъде споделено. Когато обаче става въпрос за неизпълнение на възложени от работодателя задачи, които касаят трудовата функция на служителя / чл. 187, т. 3 КТ/, както в случая, или пр. производство на некачествена продукция / чл. 187, т. 4 КТ/ не може да се приеме, че съответният служител работи по - добре от останалите включени в подбора, които изпълняват тези задачи или произвеждат качествена продукция. В представената по делото докладна записка от началника на Управление "Екология, благоустройство и чистота", на която комисията по подбора се позовава / виж Протокол от 18.05.2001 г. /е посочено, че ищецът не е изпълнявал поставените му задачи във връзка със заеманата от него длъжност в сектор "Чистота". Данните съдържащи се докладната записка се потвърждават и от личното изявление на ищеца до Кмета на Столична община, направено с писмо вх. № 94-К-14/15.01.2001 г. С оглед на това направеният от комисията извод, че останалите участващи в подбора работят по- добре, е обоснован. При тези данни изводът на въззивният съд за незаконност на уволнението, доколкото извършения подбор не е в съответствие със законовите изисквания, е неправилен. С оглед на това въззивното решение, с което уволнението е отменено на това основание, е неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново решение, с което искът по чл. 344, ал. 1 КТ, се отхвърли. На отмяна поради обусловеност на решението по първия иск, подлежи решението и в останалите части, с които ищецът е възстановен на заеманата длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявените искове, се отхвърлят. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.