Определение № 6 от 06.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 428/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Н. от [населено място], обл. В., срещу решение № 709 от 13.04.2020 г., постановено по в. гр. д. № 3730/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е отменено решение № 74 от 02.05.2019 г. по т. д. № 141/2018 г. на Окръжен съд - Враца и е отхвърлен предявеният от Н. Г. Н. против „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 60 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП на 17.04.2014 г. смърт на Г. Г. А. - сестра на Н. Г. Н.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска в пълен размер. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност на предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпените по повод смъртта на сестра му неимуществени вреди. Навежда оплаквания, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, неопровергани пред въззивната инстанция, е установена по категоричен начин активната му материалноправна легитимация за получаване на обезщетение и че отричането на правото на обезщетение от въззивния съд съставлява нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно са посочени и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по касация „ОЗК Застраховане“ АД - [населено място], изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 19.01.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че наличието на родствена връзка между ищеца Н. Н. и починалата при ПТП на 17.042014 г. негова едноутробна сестра Г. Г. А. не е достатъчна, за да се присъди претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди. Изхождайки от постановките в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице, съдът се е произнесъл, че получаването на обезщетение е обусловено от наличие на посочените в тълкувателното решение обстоятелства, които не са доказани от ищеца. Въззивният съд е формирал решаващите си изводи по съществото на спора след преценка на показанията на свидетелите Б. Н. и П. Х., разпитани в първоинстанционното производство. Свидетелката Н. - сестра на ищеца и на починалата Г. А., е обяснила, че Н. Н. имал собствено семейство и живеел в отделно жилище, но често посещавал дома на родителите си, където живеела сестра му Г.; Когато извеждал децата си на разходка, отивал да вземе и Г. и всички излизали заедно. Свидетелят Х. е депозирал показания, че ищецът бил много близък със сестра си Г., която била много по-малка от него, грижел се за нея и след създаването на свое семейство, прибирал я от училище заедно с децата си. Съобразявайки свидетелските показания, въззивният съд е приел, че от тях не се установява толкова силна привързаност между ищеца и починалата Г. А., каквато е необходима, за да се направи изключение от правилото, че в случай на причинена при деликт смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Без да отрича добрите отношения между ищеца и неговата по-малка сестра, въззивният съд е преценил, че връзката помежду им е била традиционна и не е надхвърляла обичайното съдържание на връзката брат - сестра. След анализ на свидетелските показания въззивният съд е достигнал до извод, че по делото не са доказани и претърпени от ищеца неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка вреди /болки и страдания/. В зависимост от изводите, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, изведени в цитираното тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС като критерии за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е отменил осъдителното решение на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по значими за изхода на делото въпроси в противоречие с практиката на ВКС в решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на II т. о. и с практиката на други апелативни съдилища в страната, а именно: „Следва ли да се приеме за установена приетата от първоинстнационния съд доказана особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, при липса на събрани нови факти и доказателства по делото във въззивната инстанция; Противоречието на въззивното решение с решението на първоинстанционния съд в частта, в която е прието, че е налице особено близка житейска връзка, основание ли е за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК; При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция; Какви са по интензитет и времетраене нормално присъщите морални болки и страдания на преживелия родственик при настъпила смърт на негов брат/сестра, респективно баба/дядо; Какви са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение в резултат на смъртта на негов брат/сестра, респективно баба/дядо; Какъв е критерият, по който може да се определени, че съществува изключителна връзка между брат/сестра, респективно баба/дядо, и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици“. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси не може да се допусне, тъй като нито един от въпросите на притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първите два въпроса са лишени от правна логика и изобщо нямат връзка с очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване.Третият въпрос не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата, е достигнал до извод, че ищецът - сега касатор, не е доказал наличието на духовна и емоционална връзка с починалата при ПТП негова сестра, която да се различава от традиционните за българското общество родствени отношения между братя и сестри, и проявлението на неимуществени вреди в правната му сфера, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за връзката между брат и сестра вреди в случай на смърт на един от тях. Останалите три въпроса са хипотетични, поради което не биха могли да се квалифицират като обуславящи за формиране на решаващите правни изводи, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, в каквато насока са указанията в Тълкувателно решение № 1/2009 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формираните от въззивния съд изводи за отсъствие на активна материалноправна легитимация на касатора за получаване на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди не противоречат на практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик - брат/сестра, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя и сестри, характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика в тълкувателното решение, тъй като отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск е обусловено от преценката на въззивния съд, че житейската връзка между касатора и починалата при произшествието негова сестра, както и продължителността и интензитета на понесените морални болки и страдания, не удовлетворяват изведеното в тълкувателното решение изискване за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, т. е. характерни за родствената връзка брат/сестра, и понесените болки и страдания по повод смъртта на близкия човек не надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания /т. е. болките и страданията, които обичайно се понасят в случай на смърт на брат или сестра, с когото претендиращият обезщетение е бил в близки отношения/. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при наличие на задължителна съдебна практика относно критериите за присъждане на обезщетение на други лица извън кръга на най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на други апелативни съдилища в страната няма значение за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Произнасянето в решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, II т. о., е предпоставено от преценката на специфични за спора по конкретното дело правнорелевантни факти, поради което решението не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 3730/2019 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК е бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по тях. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с поддържаните в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК, без да сочи пороци на обжалваното решение, насочващи към очевидна неправилност в смисъла, изяснен от практиката на ВКС. Поради това няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,