Определение № 406 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. М. Г. К. обжалва решение № 933 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 922/11 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е допусната делба с участие на Г. Н. и досежно определените от съда квоти на съсобственост. Касационна жалба са подали А. Д. П. и Г. Р. Н. в частта, в която въззивният съд е допуснал делба на имотите и е определил квота на съсобственост на М. К., както и в частта за разноските. Страните взаимно оспорват жалбите си. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 975 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 12 670/10 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е допуснал делба на магазин № 1 и склад към него, при квоти на съсобственост по ¼ ид. ч. за М. К. и за А. П. и ½ ид. ч. за Г. Р.. В. съд приел, че страните са съсобственици на имота. Ищцата е бивша съпруга на П., като бракът им сключен на 01.06.1997 г. бил прекратен през 2003 г. С договор за продажба от 13.12.1996 г. собствениците на парцел ІІ-2 в кв. 690 по плана на [населено място] продали на А. П. ½ ид. ч. от имота, като страните взаимно си учредили и право на строеж. На А. П. били разпределени четири апартамента и два магазина, вкл. и магазин № 1 на партера със склад в сутерена. Разрешението за строеж било издадено на 17.12.1996 г. На 28.08.1997 г. бил издаден акт на ДНСК в който е записано, че конструкцията е завършена и се разрешава да се започнат довършителни работи. С нот. акт № 94 от 21.11.1997 г. П. продал на Г. Н. ½ ид. ч. от правото на строеж на магазин № 1 със склад, заедно със 7 кв. м. от дворното място. На 19.02.1998 г. бил издаден акт обр. 15, а на 09.03.1998 г. акт обр. 16 и разрешение за ползване. Според съда, нямало спор, че реализацията на правото на строеж е започнало веднага след придобиването му и е завършено преди прекратяване на брака. Независимо че възмездното придобиване на правото на строеж възникнало преди брака, то построените след брака обекти били съпружеска имуществена общност, тъй като вещното право на строеж се считало реализирано след изграждане на обектите в груб строеж и в строителството били вложени семейни средства. С писмения си отговор на исковата молба ответникът П. не направил възражение за пълна трансформация на лични средства, а и презумпцията по чл. 19 ал. 3 СК /отм./ не била оборена. Делбата по отношение на ответника Г. Р. също следвало да се допусне, тъй като договорът с който придобил съсобственост не бил нищожен. По жалбата на М. К.: В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос валидно ли е прехвърлено правото на строеж на обособени обекти от сграда, ако към момента на извършване на сделката цялата сграда е построена в груб строеж и е покрита. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че има основание за допускане на касационно обжалване по формулирания въпрос. Съдът е приел, че прехвърленото право на строеж на Г. Н. не е нищожно, тъй като е извършено по установения ред. Според касатора, към момента на сключване на договора правото на строеж е било реализирано. Изводите на съда са в противоречие с приетото в решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. д. № 743/95 г. на ВС IV ГО, че продажбата на право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката, тъй като правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот. Няма противоречие с решение № 250 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 724/09 г. на ВКС ІІ ГО, тъй като в него е разгледан въпрос който не е обсъждан по делото - дали когато в сградата е предвидено съществуване на отделни самостоятелни обекти, надлежно учреденото право на строеж за всеки един от тях се реализира с неговото построяване в груб строеж, независимо от това дали цялата сграда е завършена на етап груб строеж. Освен това, по този въпрос има и задължителна практика - Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/11 г. на ВКС ОСГК. По жалбата на А. П. и Г. Р.: Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението към жалбата са формулирани въпросите към кой момент следва да се приеме че възниква право на собственост на суперфициарния собственик - от изграждане на грубия строеж, или от завършване строежа на цялата сграда и налице ли е оспорване на презумпцията по чл. 19 ал. 3 СК /отм./ за пълна трансформация на лично имущество в случая, когато в отговора на исковата молба ответникът твърди че ищцата, бивша съпруга, няма принос както в придобиването на дворното място, така и в собствеността на обектите, поради вложени изцяло негови лични средства от преди брака. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Основанието по т. 2 за противоречива практика може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. По формулирания първи въпрос има задължителна практика. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/11 г. на ВКС ОСГК, разпоредбата на чл. 181 ал. 1 ЗУТ определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Затова цитираната практиката в решения № 1334 от 20.12.2008 г. по гр. д. № 5321/07 г. на ВКС І ГО и № 250 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 724/09 г. на ВКС II ГО не са основание за допускане на касационно обжалване. Има основание да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, тъй като въззивният съд е приел, че с отговора си ответникът не е заявил възражение по чл. 13 ал. 3 СК /отм./. Според решение № 110 от 17.01.1983 г. по гр. д. № 3593/82 г. на ВС І ГО, бившият съпруг може с възражение в делбеното производство да установи че вещта, придобита по време на брака, не е била имуществена общност, а негова индивидуална собственост и да иска изключването й от делбата. Според решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр. д. № 664/97 г., на ВКС І ГО, при делба на имот между бивши съпрузи, съдът не може да определи на единия от тях по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил предявен за това инцидентен установителен иск или не е било направено възражение. Решение № 865 от 20.10.1993 г. по гр. д. № 408/93 г. на ВС І ГО, е неотносимо към формулирания въпрос. Предвид относителната към въпроса съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване, за да се изясни по какъв ред трябва да се заяви възражението за пълна трансформация, с оглед разпоредбата на чл. 131 ГПК. Водим от горното, съдът