Определение № 95 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1163/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Енерго–Про Продажби“АД, гр. Варна против решение № 131/21.02.2020г. по в.гр.д. № 1186/2019г. на ОС-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 472/18.11.2019г. по гр.д. № 449/2019г. на РС- Горна Оряховица за приемане за установено по отношение на касатора, че С. Н. Д. не дължи на АД сумата от 6369,17 лв. с включен ДДС, начислена по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за неизмерена и непотребена електроенергия през периода 23.10.2017г. - 22.10.2018г., съгласно корекция на сметки, извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ, обективирана във фактура № [ЕГН] от 21.02.2019г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът С. Н. Д. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предвид становищата на страните и с оглед правилото по чл.183 ГПК, ответникът по отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК следва да установи, че е изпълнил своето задължение да достави определено количество електроенерия точно и с грижата на добрия търговец, а потребителят е изразходвал същата, като е останало неизплатено количество, или търговецът е приложил легално установен начин за начисляване/коригиране на оспорената сума. Окръжният съд е счел, че за процесния период са били в сила нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013г. относно принципната възможност за извършване на корекции за минал период. В нарушение на правилото на чл.50 ПИКЕЕ (отм.) касаторът не е установил несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, тъй като според заключението на СТЕ средството за техническо измерване е било директно свързано към електроразпределителната мрежа без измервателна група, не разполага с възможност за прочитане на информацията по периоди и не може да се установи времето и причината за показанията в регистъра по тарифа Т3 и Т4. Не е констатирана грешка при отчитане, а е замерено натрупано количество енергия в „скрити“ регистри, като електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. В заключение въззивната инстанция е приела, че не е доказана законосъобразността на корекционната процедура, тъй като дружеството не е доказало, че данните в двата регистъра на електромера представляват количество електроенергия, която реално е доставено, респективно потребено от абоната. Касаторът не е установил защо изобщо при битов абонат и без заявление от него електромерът е разполагал и отчитал показания в тарифи, приложими само за стопански потребители. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правен въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизвестен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия на осн. чл. 183 ЗЗД? Касаторът счита, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решенията по чл.290 ГПК - Решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III г.о. и Решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. Касаторът се позовава и на хипотеза на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С оглед формулировката си първият въпрос не покрива изискванията спрямо общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените в него като релевантни факти не отговарят на установената от въззивния съд фактическа обстановка, която не може да бъде проверявана от касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Окръжният съд не е приел, че е било установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, както и че е доказано колко е доставената от дружеството и потребена от абоната електрическа енергия. По отношение твърдението за наличие на хипотеза по чл.280, ал. 2, пр.3 ГПК. Изложените от касатора доводи не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба, която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност. По тези съображения не се допуска касационно обжалване. Искане за разноски е направено от ответника по касацията и следва да се уважи за сумата от 1500лв. – за защита по касационната жалба във фазата по чл.288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд