Определение № 414 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4917/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 2342/ 26.01.2015 год./ получено по пощата на 21.01.2015 год./ на П. Г. Т. от [населено място], заявена лично и чрез адв. Н. П. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 1215 от 25.06.2014 година по гр.възз..д. Nо 457/2014 година на ОС- Пловдив по чл. 350 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил изцяло решение на първата инстанция по извършване делбата на процесните земеделски земи чрез изнасянето им на публична продан и е постановил ново решение, с което на основание чл. 350 ГПК е обявен за окончателен, съставен разделителен протокол с обособени 5 дяла ,при обособен реален дял за съделителите във всяко коляно на общия наследодател. За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че съдебната делба следва да се извърши по колена, като се обособят 5 равни по вид и стойност дяла, за всяко коляно преките наследници- деца на общия наследодател, като по този начин имотите останат, макар и в съсобственост, в патримониума на наследниците като реален дял. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила – чл.350 ГПК, чл. 353 ГПК и чл. 348 ГПК и нарушения на материалния закон- 69 ал.2 ГПК, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по въпросите може ли делбата да се извърши чрез публична продан и/или разпределение при положение, че за всеки сънаследник не може да се осигури реален дял ? Длъжен ли е въззивният съд да съдейства на съделителите за доброволно групиране на дяловете с оглед обособяването им с май-малко неудобство за сънаследниците при отчитане интересите на всеки сънаследник ? Допустимо ли е разделяне на имотите да води до функционална невъзможност за ползването им ? могат ли група съделители да получат общ дял при съгласие от тяхна страна, извън делба по колена ? Взето ли е мнението на съделителите дали искат част от делбените имоти да им се поставят в общ дял, или всеки от тях иска самостоятелен дял ?При искане за делба по колена, съдът може ли да извърши делбата по чл. 353 ГПК и/или пристъпи към предявяване на разделителен протокол ? с довод, че тези въпроси е решават противоречиво, базирайки тезата си на Решение No 386 от 10.05.2010 година по гр.д. No 1657/2009 година на ВКС- III г.о./ цитирано погрешно в изложението и непредставено от страната /, както и е в противоречие с задължителна практика – Решение по чл. 290 ГПК No 493 от 18.06.2010 година по гр.д. No 3861/2008 година на ВКС- III г.о. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, считан от датата на постановеното Определение No 971/ 23.12.2014 година по ч. гр.д. No 6584/2014 год. на ВКС/ и с оглед характера на производството за съдебна делба на земеделски имоти във втората фаза- по извършването, същата се явява процесуално допустима. При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Изведените правни въпроси, свързани с избора на някой от установените от законодателя способи за извършване на делбата, винаги почива на анализ на събраните по делото доказателства и установени факти по всяко конкретно дело, в този аспект поставените въпроси са фактически, но не и по приложение на конкретна правна норма или приложени критерии по преценка на фактите. В конкретния случай решаващият съд е избрал за способ за извършване на делбата на земеделските имоти, този по чл. 350 ГПК във вр. с чл. 352 ГПК - изработването на проект за разделителен протокол, обявяването му за окончателен и последващо теглене на жребии .този способ е основен за извършване на съдебна делба, когато имотите са няколко, и съделителите са няколко, или – аналогично на настоящия случай, са наследници от различни колена на общия наследодателя, чието имущество е предмет на делбата. Изборът на съда почива на установените факти – за общото имущество, за броя на преките наследници, тъй като във всяко коляно наследниците нямат права по отношения на цялото имущество на наследодателя, а само върху имуществения дял на своя пряк наследодател. Поставените въпроси относно възможността, начина на групиране и съдействието на съда, са въпроси по принцип, на които отговора също би бил по принцип на база теорията или многобройната съдебна практика, но са без отношение към обжалваното решение, тъй като не те са обосновали извода на съда при избор на способа на извършване на делбата. Цитираните съдебни решение по чл. 290 ГПК, които дори не са представени с изложението на касатора, не могат да се обусловят извод за несъблюдаване на задължителна съдебна практика. Така Решение No 386 от 10.05.2010 година по гр.д. No 1657/2009 година на ВКС- III г.о./ с цитиран грешен номер на делото / дава тълкуване на нормата на чл. 69 ал.1 от ЗН за получаване на дял в натура в двете хипотези: когато се дели имущество на общ наследодател между наследници, които не са преки наследници, но по силата на наследственото правоприемство са призовани към наследяване и когато сънаследниците са от различни колена и има дялове, съответстващи на броя на колената. Изложените от състава на съда мотиви се базират на конкретни факти, поради което всяка некоректна аналогия, не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване, при коренна разлика във фактите и обстоятелствата по различните дела. Решение No 493 от 18.06.2010 година по гр.д. No 3861/2008 година на ВКС- III г.о. е в подкрепа на изводите на въззивния съд по обжалваното решение, а именно, че делбата на земеделски земи следва да се извърши п начин, който дава възможност всеки от съделителите, или съделителите от съответното коляно да получат реален дял от имотите. Цитираната съдебна практика не отчита основният въпрос, при сходни хипотези на съдебна делба, че приоритетът е на делбата по колена по съображенията, които вече бяха посочени- наследниците нямат конкретен дял от общото имущество, техните права са в рамките и обема на дела, който техния пряк наследодател би имал,ако делбата бе извършена само между преките наследници. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия