Определение № 463 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 104/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №391 от10.10. 2012г по гр.дело № 547/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което в трудов спор и искове по по чл. 344 ал.1 КТ като незаконно е отменено уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, като чрез цитиране се изтъква поддържаното разрешение - заповедта за уволнение по чл. чл. 328 ал.1 т.5 КТ се счита мотивирана и в случаите ,когато в нея не са цитирани точно какви личностни качества и умения работникът не притежава ,но същите са посочени в друг документ, станал достояние на уволнения работник Възможно е още уволненият да притежава знания, умения и професионални навици, но да не притежава морални и волеви качества (реш. №169 от 31.05.2010г ІVІ г.о, реш. 118 от 18.04.2006 ІІІ г.о, реш. №199 от 07.03.2006 ІІІ г.о) Противоречие се изтъква и с реш. № 713 от 04.07.1995г ,реш.№501 от 15.07.1998г ІІІг.о и др с оглед приетото в тях ,че в заповедта може да се препраща, че основанията за прекратяване на трудовия договор могат да бъдат посочени в отделен документ. Според защитата такъв е бил настоящия случай. Изтъква се, че с произнасяне по настоящата жалба ще се създаде трайна практика ,което ще доведе до точно прилагане на закона. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за възможността заповедта за уволнение по чл. чл. 328 ал.1 т.5 КТ да се мотивира и без в нея да са цитирани точно какви личностни качества и умения работникът не притежава, при условие че същите са посочени в друг документ, станал достояние на уволнения работник, е изяснен в съдебната практика на ВКС, част от която касаторът изтъква. В насотящия случай обаче въззивният съд се е съобразил именно с тази практика намерила развитие и в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,съответно съобразени и цитирани от въззивния съд. Съобразени са били обстоятелствата по делото, които касаторът игнорира. В случая друг документ, с който да са били посочени липсващите качества, станал достояние на уволнения работник, не е бил посочен в заповедта, нито е имало такъв. В хода на делото касаторът не е изтъкнал обстоятелства, сочени като условие в цитираната по изложението практика. Посочил е „липсващите качества” след завеждане на иска, едва в отговора на исковата молба и се е заел да доказва основанието по чл. 328 ал.1 т.5 със свидетели. В изложението липсва обосновка на противоречие, явно се игнорират релевантните за изтъкваното правно разрешение обстоятелства, игнорират се обстоятелствата по конкретното дело, обсъждани и решаващо преценени от въззивния съд. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатия въпрос, не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, във връзка с което основание също липсва съдържателна обосновка. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.