Определение № 744 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 5 от 04.01.2023г. постановено по гр.д. № 883/2022г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 202 от 15.10.2019г. по гр.д. № 238/2018г. на Районен съд-Поморие е постановено следното: признато е за установено на основание чл. 440 ГПК по иска на „Бутед“ АД, ЕИК 812117147 против „К енд Б груп“ ЕООД, ЕИК102094558 и „Валас ЕООД, ЕИК 175171386, че „Валас“ ЕООД не е собственик на 40/6744 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 57941.505.110 по КККР на гр. Поморие, целият с площ от 6744 кв.м., ведно с изградената в имота сграда с идентификатор № 57941.505. 110.6 с площ 32 кв.м., с предназначение: складова база, на един етаж; както и че не е собственик на 248/5145 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор №57941.505. 111 по КККР на гр. Поморие, целият с площ 5145 кв.м., с изградената в имота сграда с идентификатор №57941.505. 111.4, с площ 248 кв.м., на един етаж, които имоти са предмет на изпълнение по изп. дело №20158040400864 по описа на ЧСИ Д. Н.. Касационната жалба е подадена от „К енд Б груп“ ЕООД/в несъстоятелност/ чрез синдика М. В.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК да прецени всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че не е обсъдено писмено доказателство - декларация по чл. 33 ЗС от 28.11.2014г., както и че не са изложени съображения защо не се кредитират показанията на разпитаните свидетели. Ответникът „Бутед“ АД моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Ответникът „Валас ЕООД не изразява становище. Подпомагащата страна „Риба комерс“ ООД също не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е отрицателен иск от „Бутед“ АД против „К енд Б Груп" ЕООД/в несъстоятелност/ и „Валас" ЕООД с правно основание чл.440 ГПК за установяване по отношение на ответниците - взискател и длъжник по изпълнително дело, че длъжникът „Валас“ ЕООД не е собственик на горепосочените недвижими имоти, върху които е насочено принудително изпълнение по изп. дело№20158040400864 по описа на ЧСИ Д. Н. от взискателя „К енд Б груп“ ООД. Твърденията на ищеца „Бутед“ АД са, че е правоприемник на Окръжно търговско предприятие-Поморие, с последващи преобразувания, на което е предоставен терен от 2600 кв.м., попадащ в парцел 4 кв.110 по плана на гр. Поморие. По-късно с протокол №11 от 15.06. 1961г. на ИК на ОНС гр. Поморие са предоставени сгради с общ терен от 10 883 дка. като е изградена складова база за нуждите на държавното предприятие въз основа на одобрен генерален план за терена, включващ и процесните сгради. Теренът, обхващащ имоти 1458 и 1463 в кв.112 по плана от 1997г., е заснет с влязлата в сила кадастрална карта като имоти с идентификатори 57941.505.39 и 57941.505.40, а впоследствие като имоти 57941.505.110, 57941.505.111 и 57941.505.119. Ищецът твърди, че „Риба комерс“ ООД не е бил собственик на имотите, които е продал с нот.акт № 94 от 20.08.2012г. на „Валас“ ЕООД, защото те не са били предоставени за управление на държавното предприятие „Риба и рибни продукти“. Ответникът „Валас ЕООД“ не е представил отговор на исковата молба. Ответникът „К енд Б груп“ ООД /в несъстоятелност/ е оспорил иска като се е позовал на акт за частна държавна собственост № 361 от 04.01.1997г., в който са описани имотите, предоставени за управление на „Риба и Рибни продукти“; позовал се е и на изтекла придобивна давност в полза на „Риба комерс“ООД и „Валас“ ЕООД. Като трето лице е привлечено „Риба комерс“ ООД, праводател на „Валас“ ЕООД. Обжалваното въззивно решение е постановено производство по чл. 294 ГПК - след отмяна от Върховния касационен съд на предходното въззивно рещение. С него исковете са били отхвърлени. В отменителното решение на ВКС (решение по гр.д. № 201/2021г. на І г.о.) е прието, че по делото не се спори относно наличието на правоприемство между Окръжно търговско предприятие - Бургас и „Бутед“ ЕАД и между ДП „Риба и рибни продукти“ и „Риба комерс“ ООД, които са преобразувани чрез приватизация по реда на ЗППДОП/отм./. Спорът е за притежаваното от двете дружества имущество към момента на преобразуването им и оттук дали „Риба комерс“ ООД е могъл да прехвърли собствеността на процесните имоти на „Валас “ ЕООД и за основателността на възражението на „К енд Б груп“ ООД за изтекла придобивна давност в полза на „Риба комерс“ ООД и „Валас“ ЕООД. Посочено е, че въззивният съд необосновано е приел, че всеки от актовете за държавна собственост има доказателствено значение за собствеността на съответното държавно предприятие преди преобразуването му. Представените три актове са съставени след вписването в търговския регистър на „Риба комерс“ ЕООД като правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ „Риба комерс“ - Бургас и на „Бутед“ ЕООД, с предишно наименование „Държавна търговска фирма Бургас“, като правоприемник на всички активи и пасиви на ДТФ „Бутед“. В тези актове за частна държавна собственост не е посочен административен акт за предоставяне на описаното имущество за стопанисване и управление, такива данни няма и в решенията на Бургаския окръжен съд за вписване на двете дружества, нито в балансите на предприятие „Риба и рибни продукти Бургас“ към 30.11.1990г. и на ДФ “Риба комерс“ към 25.02.1993г. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за изясняване на спорния въпрос на кое предприятие са били предоставени процесните недвижими имоти чрез обсъждане на доказателствата (включително необсъдените такива за предоставяне на земя на праводателя на ищеца през 1960г.), назначаване на техническа експертиза и даване възможност на страните да представят други документи, касаещи предоставянето на имотите на съответното държавно предприятие. Задачата на техническата експертиза е конкретизирана така: въз основа на представените с исковата молба доказателства за предоставяне на терени на ОТП-клон Поморие и ДСО „Търговия на едро“- клон Поморие и скици, и след проверка на съответните регулационни и кадастрални планове, експертизата да проследи устройствения статут на имота, предоставен за стопанисване и управление на държавните предприятия, чиито правоприемник е „Бутед“ АД и да даде заключение налице ли е идентичност на поземлените имоти 57941.505.110 и 57941.505.111 и сградите в тях със сегашни идентификатори 57941.505.110.6 и 57941.505.111.4. с предоставения терен, включен в генералния план за складова база на ОТП гр.Поморие, за който по делото е представено писмо за съгласуване на идеен проект и обяснителна записка от 1968г.; вещото лице да проследи и записванията на собствеността в разписните листове на кои предприятия и кои имоти /земя и сгради/ са отразени в тях като предоставени за управление. Въззивният съд е допуснал указаната експертиза. Други доказателства при новото разглеждане не са събрани. Както е отразено в отменителното касационно решение по делото не спорно, че е налице правоприемство между Окръжно търговско предприятие-Бургас и ищцовото дружество „Бутед“ ЕАД, както и между ДП“Риба и рибни продукти“ и „Риба комерс“ ООД. Поради това писмените доказателства, касаещи преобразуванията и правоприемството няма да бъдат обсъждани. Спорен е въпросът за притежаваното от двете дружества имущество към момента на преобразуването им дали „Риба комерс“ООД е могъл да прехвърли собствеността на процесните имоти на „Валас“ ЕООД. За тези обстоятелства са събрани следните доказателства: Съставен е акт за частна държавна собственост № 2193 от 17.11.1997г ., за следните имоти: авторемонтна работилница, целият имот, терен от 720кв.м., сграда -305.80кв.м. на един етаж, масивна, строена през 1962г. с местонахождение гр. Поморие, Промишлена зона кв.112, имот 1463. От същата дата е и втори Акт за държавна частна собственост № 2191 от 17.11.1997 г. за складова база с терен от 11699 кв.м. и сгради: склад текстил и трикотаж 510 кв.м. на два етажа, строен 1965г. склад за парфюмерия 509 кв.м. на два етажа, строен през 1957г., склад - каучукови изделия с площ от 264г., строен през 1964г., 2 броя складове за хранителни стоки, два броя метални рампи с площ от 1488 кв.м.. и склад за железария 137.50 кв.м., строен 1979г. В двата акта е посочено, че имотите са включени в капитала на „Бутед“ ЕООД гр. Бургас, съгласно решение на 4938 от 13.09.1992г. С това решение е вписано прекратяването на ДТФ „Бутед“ Бургас поради преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Бутед“ ЕООД, което поема активите и пасивите на ДТФ „Бутед“ към 31.12.1992 г. Съставен е Акт за частна държавна собственост № 361 от 04.01.1997г. за терен 350 кв.м., склад хладилни камери със застроена площ от 284 кв.м. на един етаж, строен 1976г., канцелария със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж, строена 1976г., 10% от общите части и право на преминаване. Посочено е, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Риба комерс“ с решение от 17.06.1993г. на Бургаския окръжен съд. За бивш собственик са посочени „Търговия на едро“- Бургас и „Търговия на едро- Поморие“. Отразено е в акта, че “терена не е заплатен”. С констативен нотариален акт от 2005г. „Риба Комерс“ ООД е признато за собственик на складова база, за която е отреден имот пл. № 2970, кв. 112, по плана на промишлена зона гр. Поморие, целия имот с площ 350 кв.м., заедно с построените в него: склад с хладилни камери със застроена площ от 284кв.м., представляващ част от едноетажна сграда, построена през 1976г. и канцелария със застроена площ от 41 кв.м. представляваща едноетажна сграда, построена през 1976г., като тази сграда граничи с външни стени към имот пл. № 1458; заедно с 10 % ид.ч. от общите части на първата сграда, при граници на имота - от всички страни имот пл. № 1458. При съставяне на акта е представен АДС № 361 от 04.01.1997г. С нотариален акт от 20.08.2012г. „Риба Комерс“ ООД продава на „Валас“ ЕООД имотът по констативния нотариален акт - складова база за която е отреден имот пл. № 2970, кв. 112, по плана на промишлена зона гр. Поморие, с площ 350 кв.м., като е отразено, че по КККР на гр.Поморие имотът представлява поземлен имот с идентификатор 57491.505. 39 с площ 288 кв.м., заедно с построените в имота: 1/по нотариален акт - склад на 284кв.м., представляващ част от едноетажна сграда, строена 1976г., която по КККР е сграда с идентификатор 57491.505.39.2, застроена на 248кв.м., с предназначение складова база,заедно с 10% ид.ч. от общите части на сградата; 2/ по нотариален акт - канцелария със застроена площ от 41 кв.м., сега сграда с идентификатор 57491.505.39.1 със застроена площ 32 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба от 09.12.2014г. „Валас“ ЕООД прехвърля на „Техномедия“ АД 40/6744кв.м. и.ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.505. 110 ведно с изградената в имота сграда с идентификатор 57491.505.110. 6 с площ 32 кв.м. и 248/5145кв.м. ид.ч. от ПИ с ид. 57491.505.111, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор 57491.505.111. 4 с площ 248кв.м. Отразено е в нотариалния акт, че това са обектите по нотариалния акт от 20.08.2012г. Тази сделка е призната за относително недействителна по отношение на „К енд Б груп“ ООД, кредитор на продавача и върху имота е насочено принудително изпълнение за задължение на „Валас“ ЕООД. Приетата техническа експертиза пред първата инстанция дава заключение за идентичност между имотите по Акт за частна държавна собственост №361/04.01.1997г. и Заповед за деактуване от 18.08.1998г. с тези, посочени в нотариалните актове от 2012г. и 2014г., като сочи, че в разписния лист към плана от 1988г. имотите са записани на "Риба комерс" ЕООД. Вещото лице сочи, че тези обекти отговарят по площ и местоположение на двете сгради, заснети с имот пл. № 2970 по плана от 1988г. При описанието в последния нотариален акт е отразено настъпило междувременно изменение на кадастралната карта през 2013г., по силата на което ПИ 57491.505.110 и ПИ 57491.505.111 са записани като собственост на „Бутед“ АД и на „Валас“ ЕООД въз основа на представените документи за собственост; спорните сгради №4 и №6 са записани на ответника „Валас“ЕООД въз основа на нотариалния акт от 2012г. Приетата при новото разглеждане експертиза е работила въз основа на КРП от 1954, 1968 и 1988г. и е дала отговор, че в плановете от 1954 г. и 1968г. сграда 57491.505.110.6 не съществува, а сграда 57491.505.111. 4 попада по плана от 1954г. в част от склад на ОТП и цяла съседна от север полумасивна сграда в ПИ пл. № 985, а по плана от 1968г. същата сграда е в ПИ пл.№1575 собственост на ОТП, УПИ II-ОТП, кв. 112 (Приложения 1 и 2). В действащия регулационен план от 1988г. (Приложение 3) сграда № 6 попада в УПИ I-ОКС, което е с площ 5145 кв.м., а сграда № 4 попада в УПИ II-ОТП. (Двата УПИ са отредени за ПИ пл.№ 1458, собственост първоначално на „Търговия на едро“, а после на „Бутед“ ЕООД по разписен лист с АДС № 2191/1997г.). В Генералния план от 1968г. сграда № 4 е идентична частично (не изпълва целия контур) със сграда №3 на ОТП. Приетата счетоводна експертиза не може да даде отговор на въпроса включени ли са били процесните имоти в баланса на ДП „Риба и рибни продукти към 30.11.1990г. и в баланса ДП „Риба Комерс“ към 25.02.1993г., тъй като балансът съдържа обобщена информация за всички земи и сграда собственост на фирмата, намиращи се на територията на всички нейни обекти не позволява конкретизиране на активите. Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Е. е наемател от 20 години на имот на „Бутед“, находящ се в търговската зона на Поморие, срещу пожарната. На предявената скица /на л.21 от делото на БОС/ свидетелят сочи, че сграда № 1 е сградата, която използва, ползва и сграда № 3; сграда № 2 се ползва от фирма Лебед, но също е на „Бутед“. Сграда №4 е на гърба на склад № 3, който свидетелят ползва, но се срутила и „Бутед“ не я поддържат, защото не се ползва, това е навес, който е пропаднал и почти е срутен. Сграда №6 е барачка неизползваема. За сграда №5 не е сигурен дали е на „Бутед“. Имотът няма вътрешни огради и има една обща ограда отпред. Цялата база на „Бутед“ е 10-15 дка и свидетелят бил упълномощен да я охранява и да следи никой да не се самонастанява. Свидетелят не знае друга фирма да е била настанена в базата и да има претенции за част от складовете в нея; не знае за спорове относно сграда №4. Знае, че „Риба Комерс“ е ползвало складове и знае един голям склад, който е от източната страна между бензиностанцията и склад №3, който склад се продава. Близо до тях е складът на С.. Свидетелят не знае дали „Риба Комерс“ са ползвали склад №4 и склад №6, преди да се срутят. Не знае да е имало склад с хладилни камери. Свидетелят С. от 1993г. е бил наемател на „Бутед“ на самостоятелен склад в търговската зона, който закупил през 1997г. и заявява, че познава имотите в района. В близост до неговия склад имало склад, който се зареждал от „Риба Комерс“. Този склад свидетелят разпознава на скицата като сграда №4. Сочи, че дружеството имало и склад № 6 който е бил канцелария и там се помещавал пазача бати В., който стопанисвал склада на „Риба Комерс“ до 2012г. На скицата посочва, че склад №6 е канцелария, а сграда №4 е склад на „Риба Комерс“ и това е било хладилен склад с намиращи се вътре хладилни камери. Твърди, че по отношение на тези сгради 4 и 6 не е имало спорове, бати В. е бил служител на Риба Комерс“ и ако имало претенции щял да му сподели. Сочи, че канцеларията е здрава, стабилна сграда, с климатик вътре и бюра, а сградата зад канцеларията също е стабилна със заключени врати, но е паднал покрива. Свидетелят счита, че тези два склада са на „Риба Комерс“, защото те са ги експлоатирали. Свидетелката К. е работила в „Риба Комерс“ до 2012г. и е посещавала складовете в Поморие, тъй като е ходила на ревизии. Тя заявява, че не може да се ориентира по скицата. Сочи, че е имало канцелария около 35-40 кв.м. и складове към 270-300кв.м. Според нея от 1986г. до 2012г. този склад и канцеларията са били на „Риба Комерс“, а след като починал началник на склада, пазач на складовете на Риба Комерс бил Бай И.. Някой не е имал претенции за тези складове. В този терен „Риба Комерс“ имала още някаква постройка, но тя е посещавала склада с хладилни камери и отпред канцелария. Пристъпвайки към разрешаване на спора въззивният съд е посочил, че предмет на иска по чл. 440 ГПК е установяване правото на собственост на длъжника, а не на третото лице - ищец. Ответникът трябва да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В случая и двете страни претендират, че са собственици на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./, осъществено в различен времеви диапазон. По-нататък съдът е изследвал дали е налице придобивното основание, обосноваващо правото на собственост на ответника. Посочил е елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП /отм./, сред които е предоставяне на правото на стопанисване и управление на държавно предприятие. Това предоставяне се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. От съвкупния анализ на доказателствения материал съдът е приел за установено, че ищецът е придобил процесните имоти на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./. Недвижимото имущество е било държавна собственост; със заповед от 1960 г. на Председателя на Бургаски окръжен народен съвет имотите са предоставени за стопанисване и управление на ОТП за търговия на едро, чиито правоприемник безспорно е ищецът по настоящото дело. Идентичността на процесните имоти и имотите, предоставени за стопанисване и управление, е установена от двете технически експертизи. От друга страна съдът е приел, че по делото не се установява правото на собственост върху процесното недвижимо имущество да е принадлежало на „Риба Комерс“ ЕООД. Ангажираните от ищеца доказателства оборват легитимиращото действие на акта за частна държавна собственост №361/04.01.1997г. и нотариалния акт от 2005г., на които се позовава ответника. Това е така, защото не е установено имотите да си били предоставени за стопанисване и управление на държавните стопански организации, чиито правоприемник е „Риба Комерс“ ЕООД. Записаното в Акт за частна държавна собственост №361/04.01.1997г. включване на имотите в капитала на „Риба Комерс“ ЕООД се опровергава от заключението на приетата счетоводна експертиза. В самия АЧДС №361/1997г. не е посочено придобивно основание, а издаденият констативен нотариален акт от 2005г. е само въз основа на АЧДС. При това положение, след като не е доказано правото на собственост на „Риба Комерс“ ЕООД, съдът е счел, че не е налице и вещнотранслативен ефект на сделката между това дружество и "ВАЛАС" ЕООД. На второ място съдът е приел и че липсват убедителни доказателства за придобиване на собствеността по давност от „Риба Комерс“ ЕООД. За упражняване на давностно владение свидетелства св. К., но показанията на другите двама свидетели опровергават твърденията й. Няма други доказателствени източници, от които може да се установи наличието на владение. По тези съображения е уважен предявения иск по чл. 440 ГПК. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд намира следното: Поставеният от касатора правен въпрос е за задължението на съда да обсъди доказателствата в съвкупност и да отговори на доводите и възраженията на страните. Въпросът е обоснован с твърдения за необсъждане на нотариално заверена декларация от управителя на ищцовото дружество, представена при сключване на продажбата от 2014г., с която дружеството е заявило на основание чл. 33 ЗС, че не желае да изкупи идеалните части на „Валас“ ЕООД от поземления имот. По този начин, според касатора, ищецът не е възразил и е признал собствеността на ответника „Валас“ ЕООД. Соченото доказателство действително не е обсъдено. На второ място се твърди липса на обсъждане на свидетелските показания и неизлагане на мотиви на кои от тях и защо съдът не дава вяра. На трето място касаторът сочи липсата на мотиви кои доказателства, представени от ищеца, оборват легитимиращото действие на акта за частна държавна собственост и на констативния нотариален акт на праводателя на „Валас“ ЕООД. Според представената от касатора практика - Решение № 111 от 17.07.2018г. по гр.д. № 3697/2017г. на ІІІг.о., Решение № 73 от 05.07.2018г. по гр.д. № 3228/2017г. на ІІІ г.о, Решение № 190 от 07.02.2018г. по гр.д. № 180/2017г. на ІV г.о. и Решение № 338 от 27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на ІV г.о. съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Следва да се допусне касационно обжалване за преценка съответствието на обжалвания акт с посочената практика - основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.