Определение № 469 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1303/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. А., трето лице помагач на страната на ответника „Атлон ди пи ес“ ООД, срещу решение №313 от 17.05.2023 г. по в.т.д.№101/2023 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №260673 от 11.11.2022 г., по т.д.1599/2020 г. на СГС, с което е признато за установено по предявения от М. Б. Н. срещу „Атлон ди пи ес“ ООД иск по чл.124 ГПК, че решението за избор на нов управител, обективирано в протокол от 24.06.2020 г. с нотариална заверка на подписа рег.№4263 от 24.07.2020 г. и със заверка на съдържанието рег.№4263 от 24.07.2020 г. на нотариус с рег.№379 на НК, е нищожно. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на решението, предвид произнасянето на въззивния съд по непредявен иск. Евентуално се сочи, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Допустимо ли е решение на ОС на ООД да бъде квалифицирано като нищожно, когато са налице твърдения за липса на мнозинство. 2. Допустимо ли е изключване на повече от един съдружник. 3. Допустимо ли е предявяване на установителен иск за липсващо/невзето решение за освобождаване на управител на ООД. 4. Допустимо ли е произнасяне по непредявен иск за изключване по чл.74 ТЗ при предявен иск за липсващо невзето решение за освобождаване на управител на ООД. 5. Допустимо ли е съдът служебно да изменя петитума на иска и да преформулира основанието на иска. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответниците по касация М. Б. Н. и „Атлон ди пи ес“ ООД заявяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в исковата си молба ищецът М. Б. Н. е изложил доводи, че е съдружник в ответното дружество, като на 24.06.2020 г. се е провело общо събрание на съдружниците, в което съдружникът К. Г. А. след като е посочил, че е отправено предупреждение за изключване на останалите двама съдружника, е провел събрание, в което се е самоопределил като едноличен собственик на капитала и е взел решение за избирането на самия себе си за управител на дружеството, което решение е нищожно като липсващо/невзето/. Посочил е, че предметът на делото се предопределя от твърденията в исковата молба, като съдът изхожда при даване на правната квалификация на иска от посоченото от ищеца основание и петитум, като в случая наведените твърдения и искането до съда дават основание да се приеме, че ищецът поддържа, че решението за избор на нов управител е липсващо (невзето) по смисъла на разясненията на ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС – според посочените разяснения нищожно е липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт, както и решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2 ТЗ. Намерил е, че предявеният установителен иск, заявен на посоченото основание, е процесуално допустим, а предявяването му не е обвързано с установен в процесуалния закон срок. От обявените в Търговския регистър обстоятелства по партидата на дружеството е установил, че дружеството е с ограничена отговорност, с трима съдружници, а от процесния протокол от 24.06.2020 г. – че е обективирано волеизявление за избор на нов управител, изходящо от К. Г. А. в качеството му на едноличен собственик на капитала. Изложил е съображения, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, като няма пречка да се приеме, че решението е съществуващо като взето от едноличния собственик на капитала, но ако се установи, че двамата съдружници са били изключени с решение на общото събрание. Тъй като такова решение по делото не е представено (в представения протокол от ОС не е формирано решение за изключване на съдружници), е достигнал до извод, че към датата на вземане на решението за избор на управител, дружеството не е еднолично и К. Г. А. не е едноличен собственик на капитала, поради което решението, обективирано в протокола, е нищожно по смисъла на разясненията на ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС и искът следва да бъде уважен. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Съдебният акт на въззивния съд е постановен по допустим иск в съответствие с очертания от ищеца, чрез подробно наведените фактически твърдения (според които съдружникът К. Г. А. след като е посочил, че е отправено предупреждение за изключване на останалите двама съдружника, е провел събрание, в което без да са налице основания за това, се е самоопределил като едноличен собственик на капитала и като такъв е взел решение за избирането на самия себе си за управител на дружеството) и искания отправени до съда (да установи, че няма валидно взето решение за избор на управител), предмет на делото. От друга страна в съответствие с разясненията в ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, са наведени обстоятелства, установяването на които ще доведе до нищожност на атакуваното решение (в исковата молба не са се съдържали твърдения, че е налице нарушение на кворума при вземане на решението, нито искът е бил основан на това обстоятелство, както се предпоставя с първия от въпросите), като в петитума на исковата молба се е съдържало и съответното искане за установяване, че решението не е валидно, поради което в случая не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна недопустимост и на това основания и по свързаните с него първи, трети (още повече, че иск по отношение решение за освобождаване на управител не е бил разглеждан в обжалваното решение) и пети въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Предвид изразените в обжалваното решение мотиви, останалите формулирани от касатора въпроси (втори и четвърти), не са обусловили правната воля на въззивния съд и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по тях касационно обжалване също не може да бъде допуснато. С тези въпроси се предпоставят становища, които изобщо не са възприети в обжалваното решение - в последното не е отречена възможността с едно решение на общото събрание на ООД да бъдат изключени няколко съдружника, а е прието, че такова решение не е било взето, като на следващо място в решението липсва произнасяне по иск по чл.74 ТЗ. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,