Определение № 1481 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 764/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. Г. против решение №368 от 18.12.2024г. по т.д. №563/24г. на Сливенски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба- „ЕОС Матрикс “ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. М. М. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Г., чрез пълномощника си – адв.Ст. Р. е посочил основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, обосновано с твърдение че решението е „ неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение І118/19г. по т.д. №2238/18г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 770 /23г.. на ВКС, І т.о. „ Заявено е още, че тази практика била посочена и във въззивната жалба, но съдът не я е обсъдил в решението си. Поставени са два въпроса, за които е поддържано, че са разрешени в противоречие с практика на ВКС – 1 / „Следва ли да се приеме за доказана дата на предсрочна изискуемост датата посочена от кредитора по чл.417, ал.1, т.2 ГПК в производството по чл.439 от ГПК? „ и 2 / „Валидни ли са изпълнителни действия извършени от цесионер по изпълнително дело, по което няма връчване на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от образуването му до прекратяването му?“. Посочено е още, че решението е неправилно „ поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като са налице условията на чл.280,ал.1, т.3 ГПК“. Други доводи не са развити. Касаторът Г., чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият поставен въпрос е изцяло неотносим към производството по чл.439 ГПК въобще, тъй като въпросите относно дължимостта на сумите не са предмет на изпълнителното производство. Те вече са разрешени с акт на съда, издаден е изпълнителен титул и сроковете за възражение по тяхната дължимост са изтекли. В това производство следва да бъдат засягани като правопроизводящи само факти, осъществени по време на изпълнителния процес, но не и на исковия, към който е ориентирано така обсъденото разбиране на страната. Вторият поставен въпрос също не е релевантен тъй като се основава на твърдения на страната, а не на решаващите изводи на състава. Но дори от него да бъде изведен релевантен, то страната не обосновава допълнителен критерий по него. Цитираните две решения са напълно неотносими към случая. Първото касае приватизационна продажба,неотносима към предявения иск, а второто хипотеза различна от разглежданата- доколкото третира въпроса относно това дали конституиране на правоприемник на взискателя/ т.е. нов взискател/ в изпълнителния процес, съставлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Т.е. съставът на ВКС е обсъждал дали самото конституиране съставлява такова изпълнително действие, какъвто не е разглеждания случай, тъй като по разглеждания спор приобретателите на вземането са предприемали валидни изпълнителни действия – запори, а не са се позовавали на собственото си конституиране като такова действие. Или, съдът е проследил предприетите изпълнителни действия и е констатирал, че не е изтекла необходимата погасителна давност по отношение на спорното вземане в какъвто смисъл са и неговите решаващите изводи, спрямо които не е поставен правен въпрос. Твърдението, че е налице основание и по чл.280, ал.1 т.3 ГПК не е обосновано нито като общ, нито като допълнителен критерий съобразно разяснената дефинитивност на основанието с т.4 ТРОСГТК. Нарушаването на процесуалните правила / общо заявено от страната/ няма връзка с производството по чл.288 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение