Определение № 286 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №485 от 14.01.2013г. по гр.д.№873/12г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение №5734/12.07.12г. по гр.д.№4090/11г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен предявеният от Г. Б. М. срещу С. Б. М. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт №169/75г. от Б. С. М., б.ж. на [населено място], в полза на ответника С. Б. М.. Въззивният съд е приел, че страните по делото са синове и законни наследници на Б. С. М. и на М. С. М.. През 1965г. наследодателката придобила от баща си безвъзмездно право на строеж за изграждане на жилищна сграда в [населено място], парцел V-112, кв.85, а през 1967г. тя закупила и дворното място. Към момента на закупуване на дворното място вече е била построена сградата, за която е било отстъпено право на строеж. Прието е, че макар строителството да е извършено по време на брака между Б. и М. М., заварен от СК 1968г., сградата е станала лична собственост само на съпругата, тъй като само тя е притежавала правото на строеж за нея. Затова само тя е извършила дарение на процесния първи етаж от тази сграда в полза на ответника С. Б. М., нот.акт № 169/1975г. Съпругът и Б. М. е участвал в тази сделка във връзка с изискването на чл.13, ал.5 СК 1968г., според което разпореждането със семейно жилище, индивидуална собственост на единия съпруг, става със съгласието на другия съпруг. Той обаче не е бил собственик и съответно – не е бил дарител по тази сделка. Липсва дарствен акт от Б. М. в полза на ответника С. М., което е основание за отхвърляне на предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Б. М.. Жалбоподателят счита, че жилищната сграда, в която се намира процесният първи етаж, е била съпружеска имуществена общност на наследодателите Б. и М. М.. При дарението от 1975г. и двамата съпрузи са се разпоредили със собствения си първи етаж от сградата в полза на ответника. Налице е дарение, което накърнява запазената част на жалбоподателя, затова той иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН. В изложението към жалбата се поддържа, че по спорния въпрос дали процесният първи етаж от жилищната сграда е бил съпружеска имуществена общност на Б. и М. М. има противоречива съдебна практика. Обжалваното в настоящото производство решение на Благоевградския окръжен съд противоречи на друго влязло в сила решение между същите страни, в които по направеното възражение по чл.30, ал.1 ЗН било прието, че този етаж е бил съпружеска имуществена общност. Това е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, уточнен от настоящия състав в съответствие с т.1 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС: Има ли характер на съпружеска имуществена общност сграда, построена по време на брака между две лица, въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на единия от съпрузите. Ответникът в производството С. Б. М. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК. Влязлото в сила решение, на което се позовава жалбоподателят, касае друг спор между същите страни, във връзка с намаляване на завещателно разпореждане, извършено от Б. М. в полза на Г. М.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че поставеният правен въпрос е определящ за изхода на делото. По този въпрос въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, което е основание по чл.290, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,