Определение № 650 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 433/2011 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от В. Ц. Н. срещу определение № 478/20.06.2011 г. на Врачански окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 443/2011 г. С него е потвърдено определението на Врачански районен съд за прекратяване на производството и връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на нередовностите според указанията на съда. К. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Насрещната страна Областна дирекция МВР е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Налице са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос е за начина на инидвидуализиране на претенцията по чл. 211, ал. 5 от Закона за МВР – заплащане на положен извънреден труд, когато се касае за голям период от време при дълготрайни взаимоотношения между страните. Въпросът е от значение за постановения резултат, като съществува противоречива съдебна практика по разрешаването му. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което за конкретизация на претенцията в посочената хипотеза, е достатъчно посочване на общия период, часовете извънреден труд по месеци, цената на иска и начина на формирането й. Такива са изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР, както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В хода на процеса, след проверка на счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза и на базата на събраните доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в които служителят да е полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е дължимото възнаграждение от работодателя. Разрешението, дадено от въззивния съд в обжалваното определение противоречи на даденото по-горе тълкуване от състава на Върховния касационен съд. В. Н. е предявил иск за заплащане на извънреден труд, полаган от него в периода 01.09.2007 г. – 01.09.2010 г. като старши полицай в сектор „Охрана на обществения ред” при ОД МВР. Твърди, че е полагал по 80 часа извънреден труд месечно при часова ставка от 7 лв., като общо за периода търси 15 120 лв. Районният съд е оставил исковата молба без движение с указание да уточни броя и датите на дежурствата, продължителността им и размера на претендираните суми в контекста на всяко едно дежурство. В последвалата молба Н. е изяснил, че е полагал по 10 броя дежурства месечно, но поради отдалечеността във времето, не може да посочи конкретните дати, а информацията се съхранява при работодателя и за това иска експертиза за проверка и установяване на точните обстоятелства по спора. Районният съд е приел, че изпълнението не е точно и е върнал исковата молба, като е прекратил съдебното производство. Въззивният съд е потвърдил съдебния акт. Изложени са мотиви, че е необходимо да се конкретизира по време и продължителност всяко едно дежурство, както и размера на дължимото възнаграждение за положения по време на съответното дежурство извънреден труд. По изложените по-горе съображения в дадения от състава на Върховния касационен съд отговор, заключението на въззивната инстанция е неправилно. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът