Определение № 282 от 11.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2035/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 6285/19.VІІІ.2020 г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез надлежно упълномощен негов юрисконсулт против решение № 190 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 2.VІІ.2020 г., постановено по т. д. № 88/2020 г., с което дружеството е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - да заплати на малолетната ищца С. Р. Т., действаща чрез своята майка и законна представителка С. С. Т. – двете от [населено място], сума в размер на 20 000 лв.: като застрахователно обезщетение за понесени от първата неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо Г. Н. Томбаков в резултат от ПТП, настъпило на 9.ІІІ.2014 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 7.ІХ.2015 г. и до окончателното й заплащане. Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон: не само чл. 52 ЗЗД, но и чл. 493а, ал. 4, във вр. § 96, ал. 3 от ПЗР на сега действащия Кодекс за застраховането (в сила от 1.І.2016 г.). Поради това се претендира отменяването му „ведно с всички законни последици“. Инвокират се доводи, че по делото не са установени житейски обстоятелства, които да придадат „изключителност“ на отношенията между ищцата и починалия й дядо, доколкото ищцата С. е била едва на три години и половина към датата на настъпване на процесното ПТП. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № на ОСНГТК по тълк. дело № 1/2018 г., докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето по материалноправния въпрос: „за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди“. Малолетната ответница по касация, респ. законната й представителка, не е ангажирала становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от застрахователя осъдително въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд срещу негово осъдително решение по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Извън оплакването в касационната жалба за постановяване на атакуваното осъдително въззивно решение в нарушение на материалния закон /и то в двата му аспекта – по чл. 52 ЗЗД, както и по чл. 493 а, ал. 4 КЗ, във вр. § 96 от ПЗР към ЗИДКЗ (Обн. ДВ, бр. 101 от 7.ХІІ.2018 г. и в сила от тази дата)/ не се констатира в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК да има ясно и точно формулиране на какъвто и да било въпрос, във връзка с който да може се обоснове наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 или в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и произнасянето по него да е обусловило решаващите правни изводи на състава на Пловдивския апелативен съд. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение