Определение № 8 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 521/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Пенсионно осигурителна компания„Доверие”АД,срещу решение № 260965 от 03.11.2020г .по в. гр.д. № 13199/2019г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение № 176063 от 25.07.2019г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор ,в който са уважени искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.3 КТ. Отменено е уволнението на ищцата Е. Р. П.,предприето със заповед №200/ 26.04.2018г на основание чл. 328 ал.1 т.2,предл. първо КТ,считано от 27.04.2018г и е присъдено обезщетение за оставане без работа. На свой ред въззивният съд е приел ,че не е налице реално закриване на част от предприятието, извършено с решение по протокол № 358от 23.04.2018г. на УС на ПОК„ Доверие“.Взето е било решение за намаляване броя на структурните звена на територията на [населено място] ,отразено и в променено щатно разписание, в което след датата на решението не фигурира Областен офис-6 с длъжностите.В този офис ищцата е упражнявала труд като „специалист – продажби“.Според решаващите съображения на въззивната инстанция, ответникът не е установил ,че посоченият офис предствалява обособено структурно звено в цялостната му организация,че осъществява относително самостоятелна дейност,различна от тази на останалите офиси в същия град,че има относителна управленска самостоятелност,че офисът е извършвал дейност на конкретно обособена територия,че е имал отделна разходна сметка и в обощение,че дейността на предприятието осъществявана от служителите там,е преустановена. Споделен е изводът на първоинстанционния съд,че е извършено вътрешно-организационно преустройство ,което не е разнозначно на закриване на част от предприятие.В случая обаче е осъществено намаляване на щати бройки,а не пълно премехване,кактко е видно от старото и новото щатни разписания.Подбор обаче не е извършван. В изложение касаторът е формулирал два въпроса, първият от които е:„при какви материалноправни предпоставки е налице закриване на част от предприятие ,съответно вътрешна реорганизация и какво правно значение имат тези форми при задължението за подбор ,когато се преустановява осъществяването на някоя дейност чрез закриване на относително обособено звено, и когато същата дейност като вид продължава да се осъществява от други обособени структурни звена в същото ,или друго населено място“.Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ТРК поради противоречие с реш. № 228/2019г на 3-то г.о ,реш. № 574/2010г на 3-то г.о,реш. № 12/2011г на 3-то г.о. и др. Изтъква се и опр.№ 350/2019г на 4-то г.о,постановено по реда на чл. 292 ГПК. Поставя се и процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, като и по двата въпроса се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,като по първия въпрос се навежда и чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Постъпил е отговор от Е. Р. П.,чрез пълномощник адв В.З.. Не са налице основания за допускане на жалбата до касационно разглеждане.Защитата счита установената практика за безпротиворечива по поставените въпроси,съответно съобразена от въззивния съд С определение №140 от 10.05.2021г производството по гр.дело №521/2021г на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение е спряно до приключване на тълкувателно дело № 5/2019г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС, образувано за приемане на тълкувателно решение по първия поставен в изложението правен въпрос,понастоящем приключило с постановаване на ТР№5 от 26.10.2021г на ОСГК Производството по настощето дело следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение намира,че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване. Въззивният съд решаващо е изследвал налице ли е закриване на част от предприятието ,след като уволнение е предприето на посоченото основание.По първия формулиран въпрос разрешението на въззивната инстанция е в съгласие с указанията по ТР №5 от 26.10.2021г по т.д № 5/2019г на ОСГК,на които е съответен изводът,че изтъкнатото при уволнението основание чл.328, ал.1, предл първо КТ „закриване на част от предприятието“ не е реализирано.Не е установено офисът да е бил обособено структурно звено,да е относително самастоятелна организационна единица,да е осъществявал опредена част от общата дейност на дружеството,или цялостната му дейност на територията на населеното място.Никакви специфики на трудовите фунции при служителите, работещи в офиса не са били установени; дейността е продължила да се осъществява,включително в същото населено място,включително от други длъжности на щат и не са цялостно премахнати длъжностите,свързани с нейното осъществяване.Въззивният съд е извършил фактическата обосновка на изводите си в указаната с тълкувателното решение насока, същевременно е изследвал предпоставките по основанието чл.328, ал.1 т.2, предл първо КТ съгласно разясненията в ТР №5 от 26.10.2021г ,приложил е критерият в кои случаи на съкращаване на длъжности подборът е задължителен за работодателя и в кои е само възможност за него, подади което не са налице сочените основания на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,като по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос,засягащ изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуално-правен аспект.Въпросът за задължението на съда да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС(решение по гр. д. № 756/2009 г. на ІІІ г. о., решение по гр. д. № 1313/2009 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 90/2011 г. на ІІІ г. о., решение по гр. д. № 3973/2008 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 748/2011 г. на ІІ г. о., решение по гр. д. № 891/2010 г. на І г. о., решение по гр. д. № 1318/2010 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и др ), в която се приема, че задължението произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК.Според задължителните указания в ППВС №7/65г., т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. и ТР №1/2013г на ОСГК на ВКС, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на правния спор.Част от тази установена съдебна практика е изтъкната в изложението,без конкретно да се боснове кои доказателства,или доводи на страната са останали необсъдени.Преценени са всички приети доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, в рамките на заявените фактически основания.Посочени са мотивирано предпоставките да се формира оспорваният в касационната жалба извод,че не е налице закриване на част от предприятие и поради това уволнението на оспореното с иска основание е незаконосъобразно.Поради това настоящият състав на ВКС, възприемайки изцяло дадените разрешения в посочената съдебна практика, не намира че въззивното решение е в противоречие с нея. Ответницата в производството е установила разноски в размер на 750 лева за адвокатска защита ,които следва да се присъдят. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.