Определение № 110 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 761/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на БУЛПЛАСТ-2013 ЕООД с ЕИК[ЕИК] против решение № 46/04.02.2020 г. по гр.д.№ 851/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение І въззивен състав. С него е потвърдено решение № 193 от 30.07.2019 г. по гр.д.№ 2109/2018 г. по описа на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК[ЕИК], за да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 22 133.75 лв. - стойност на начислена въз основа на констативен протокол № 1021706/22.10.2018 г. електрическа енергия относно обект – цех за пластмасови изделия, находящ се в [населено място], бул. „Трети март“, с кл. № 210032462976; и ищецът е осъден да покрие разноските на насрещната страна. В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени доводи се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което отрицателният установителен иск да бъде уважен, с присъждане на съдебно-деловодните разноски. Допускане до касационно обжалване на решението се претендира при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следния правен въпрос – Има ли самостоятелно правно действие препращащата норма на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ и по какъв начин се прилага тя, когато разпоредбата, към която препраща, е отменена. На второ място, като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол се сочи и хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, поради това, че СОС не е отчел отмяната на чл.47 ПИКЕЕ към процесния период. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, е представил писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, с който изразява становище за липса на основанията по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК за допускане на исканото обжалване. Твърди, че по поставения от касатора въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която въззивното решение съответства. Претендира разноски. За да се произнесе в рамките на настоящото производство, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да отговори положително на спорните във въззивната инстанция въпроси, за правото на ответника да извърши атакуваното преизчисление на ел. енергия /с оглед установена намеса в схемата за свързване на средството за измерване/ и дали това е сторено по надлежния ред, решаващият състав е направил обстоен преглед на законодателните промени и практиката на ВКС, в резултат на което е приел, че с изменението на ЗЕ от 2012 г. е въведено липсващото до този момент законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. След приемането на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване на клиента при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, какъвто в случая е установен, основанието за извършване на посочената по-горе корекция е налице. По втория въпрос съдът се е позовал на разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ, действащи към момента на извършване на процесната проверка, и е констатирал спазване на посочената в тях процедура, без да направи разграничение, че нормата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ препраща към чл.47 ПИКЕЕ, който е бил отменен с решение на ВАС № 1500/2017 г. – ДВ, бр.15/2017 г. и не е действал към датата на съставяне на констативния протокол, а именно - 22.10.2018 г. Съдът се е основал на установеното по безспорен начин от изслушаните по делото две заключения на СТЕ, потвърждаващо констатациите в протокола, че схемата на свързване на средството за измерване в конкретния случай е била неправомерно променена, вследствие на допълнително поставени проводници, което е довело до непълно и неточно отчитане на преминаващата към обекта на ищеца ел. енергия, а направеното от ответното дружество преизчисление е в съответствие с изискванията на чл.48 и чл.51 ПИКЕЕ. Предвид изложеното, формулираният в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос е принципно относим към предмета на спора, по който въззивният съд се е произнесъл, но не може да обуслови допускане на обжалваното решение до касационна проверка, по следните съображения: Съобразно актуалната практика на ВКС по чл.290 ГПК, освен сочената от ответника по касация /напр. решенията по гр.д.№ 1096/2020 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 989/2020 г. на ІV г.о., гр.д.№ 3754/2019 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 4124/2019 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1979/2020 г. на ІV г.о./, отмяната на чл.47 ПИКЕЕ /отм./, към който препраща чл.48 ал.2 ПИКЕЕ /отм./, не се отразява върху правото на доставчика да преизчисли неправилно отчетената потребена електрическа енергия, когато е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Нормативната празнота следва да се запълни по аналогия, чрез прилагане на правилото на чл.183 ЗЗД и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, а съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равните права на страните при споровете за неточно отчетена изразходвана ел. енергия и е достатъчна защита на добросъвестните потребители. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащането на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. С оглед горното следва да се заключи, че не е налице допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – отговорът на въпроса да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.к. е налице трайно установена практика на ВКС, отговаряща на поставения въпрос, а обжалваното въззивно решение не е постановено в противния на нея смисъл. Със същите съображения следва да се остави без уважение и искането за допускане на решението до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност, доколкото несъобразяването от страна на въззивния съд на факта, че нормата на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ относно съдържанието на констативния протокол и реда на връчването му е била отменена, сам по себе си не може да доведе до уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира искането за достъп до касация за неоснователно. При този изход от спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по чл.78 ал.8 ГПК, в размер на 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение