Определение № 2095 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3041/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Т., [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Г., против въззивно решение № 1288 от 05.03.2024 г. по в.гр.д. № 9697/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 63759 от 10.03.2020 г. по гр.д. № 32550/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение изцяло е уважен предявеният от ищеца „Ири Трейд“ АД иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати на дружеството 20 400 лева - неустойка по чл. 21 от сключен между страните трудов договор № 73/24.02.2009 г. във връзка с установено нарушение на клауза за конфиденциалност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2017 г. - до окончателно изплащане на задължението. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от „Ири Трейд“АД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат П. Т., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, а по същество подадената жалба е неоснователна. Направено е и искане за присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че правилната квалификация на предявения главен иск е по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Между страните не е спорно, че по силата на сключен между тях трудов договор № 73/24.02.2009 г. ответникът е заемал длъжността инженер – механик сервизен специалист в дружеството, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 1354/11.11.2016 г., считано от 14.11.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Установено е че, в договора е уговорена неустоечна клауза за нарушаване на чл. 18 вр. чл. 17 от договора относно използването на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лице. Съдът не е установил противоречие между уговорката в чл. 21 от договора и разпоредбите на КТ. Аргументирал се е, че по силата на свободата на договаряне, страните не са ограничени в уговарянето на такава клауза в договора. Приел е, че обстоятелството, че се касае за индивидуален трудов договор не влияе на действителността на клаузата, тъй като самата уговорка не визира конкретно нелоялна конкуренция, а е общо договорена като санкционираща неизпълнението на задълженията по чл. 18, вр. чл. 17 от договора относно използването на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лице. Неоснователни са доводите за нищожност на уговорката поради противоречие със закона и добрите нрави или поради прекомерността на размера ѝ. Според съда уговорката отговаря на характера на съществувалите правоотношения между страните, моралните параметри, на които законът е придал правно значение, при подобни практики с търговска дейност и изпълнява присъщите ѝ функции. Приел е, че уговореният размер на неустойката - брутните работни заплати 12 месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, е съобразен с мащаба на извършваната от ищеца търговска дейност след прекратяване на трудовото правоотношение, чувствителността на информацията, предмет на задължението, което се обезпечава, и значението на опазването на тази информация за търговското занятие на ищеца.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено твърдяното от дружеството използване и разпространение на информация в негова вреда и явяващо се нарушение на конкретно задължение на ответника по трудовия му договор, скрепено с неустоечната санкция, поради което е направил извод за основателност на предявения иск за заплащане на неустойка в уговорения в трудовия договор размер, възлизащ на 20 400 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Следва ли при постановяване на своето решение съдът да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително косвените такива?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като са цитирани множество решения на ВКС.

2. „Чия е тежестта на доказване на факти, от които се извличат благоприятни правни последици и длъжен ли е съдът изрично да посочи защо не кредитира едни или други обстоятелства?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 154 ГПК, като са цитирани решения на ВКС.

3. „Допустимо ли е в трудов договор съгласно чл. 66, ал. 2 КТ да се допуска уговорка за неустойка в полза на работодателя при положение, че не е налице колективен трудов договор, и съответно допустимите съгласно чл. 9 ЗЗД във връзка с чл. 66, ал. 2 КТ уговорки следва да бъдат единствено само по-благоприятни за работника/служителя?“. Твърди се, че въпросът от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Твърди се и наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 1288 от 05.03.2024 г. по в.гр.д. № 9697/2020 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса (уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за валидността на клауза за неустойка в трудов договор в полза на работодателя за обезщетение за вреди при неправомерно поведение на работника или служителя, включително и три години след прекратяване на трудовото правоотношение, изразяващо се в използване на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лица.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 408 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд