Определение № 624 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 12758/2020г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I I Б въззивен състав е оставена без уважение частна жалба с вх.№25127996/02.11.2020г. на Н. Й. Н. срещу определение №20213063 от 01.10.2020г., постановено по гр.д. №35204/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, с което е върната като недопустима искова молба вх.№2014874/04.08.2020г., подадена от Н. Й. Н. срещу Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), по която е било образувано гр.д.№35204/2020г. по описа на СРС. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх. №265258/18.01.2021г., подадена от Н. Й. Н., приподписана от адв.Г. С., с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и с искане да бъде отменено. За неправилен счита извода на въззивния съд, че няма правен интерес в правова държава да предявява иск по реда на чл.124, ал.4 ГПК срещу „паралелна държава“ в АГКК, която спекулира и без знанието на държавата нанася на кадастралната карта несъществуващ имот с площ от 121.75 дка като държавна собственост и издава на 25.06.2020г. официален документ – скица, за удостоверяване на неверни данни. Поддържа, че определението противоречи на правовия ред и на Конституцията на Република България по изложените в жалбата съображения. Излага съображения, че след като МЗГХ е декларирало, че имотът не е държавна собственост, а МРРБ и областният управител на Област П. са декларирали, че няма акт за държавна собственост за имота, както и че е установено, че няма вписан акт за държавна собственост, и доколкото в България собственост върху земи се доказва с документ, то за него е налице правен интерес от водене на делото за установяване, че издадената от АГКК скица е документ с невярно съдържание, тъй като в нея е записано невярното обстоятелство, че държавата е собственик на имота. Поддържа, че обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като СГС не е установил, че исковата молба не е комплектована и не са представени доказателствата, които са цитирани като приложения към нея под №4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12 и 13, т.е. СГС се е произнесъл без да е разгледал всички доказателства, които са представени към исковата молба. Счита, че поради тази причина обжалваното определение е неправилно, тъй като не разкрива обективната истина чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право, което е предмет на делото. Счита обжалваното определение за неправилно, тъй като СГС не е отчел факта, че става въпрос за влезли в сила решения по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и е стигнал до неправилен извод, противоречащ на чл.297 ГПК и чл.302 ГПК. Поддържа, че в т.10 на исковата молба е посочил правния си интерес от водене на делото, в подкрепа на което е представил и отговор на държавата (МЗГХ), че имотът с идентификатор .... не е държавна собственост. Твърди, че няма спор с държавата, тъй като спорът по отношение на собствеността върху 12 дка, които са част от имота с площ от 121.75 дка, е разрешен с влезли в сила решения, постановени по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, като този спор не може да бъде пререшаван съгласно чл.299, ал.1 ГПК. С оглед на това поставя въпроса може ли държавата, действаща чрез свой административен орган (МЗГХ), да оспорва влязлото в сила съдебно решение, постановено в състезателно съдебно производство с участието на друг неин административен орган. Позовава се на т.2 от ТР №5 от 14.01.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№5/2011г. и счита изводите на въззивния съд за съществуването на спор за материално право за неоснователни. Счита обжалваното определение за необосновано по причина, че според въззивния съд има спор за собственост, но не е ясно от кои документи по делото съдът е стигнал до този извод. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил мотивите, представени с въззивната жалба и не е разгледал доказателствата, представени пред СРС, поради което е достигнал до погрешен извод за наличието на спор за материално право при положение, че жалбоподателят няма спор с държавата относно собствеността на 12 дка от имота. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога един документ е с невярно съдържание, както и по въпроса за наличие на правен интерес от предявяването на иска. Поддържа също така, че обжалваното определение е постановено в противоречие със задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото, като при твърдения за липса на акт за държавна собственост съдът е следвало да даде отговор на всички доводи и възражения във връзка с правнорелевантните факти по спора, след което да се произнесе налице ли е основание да бъде оставено в сила определението на СРС. Поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на спор за материално право противоречи на ТР №5 от 14.01.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№5/2011г. Поддържа също така противоречие с т.2 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г., както и с ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС, както и с т.2г от това тълкувателно решение. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, ГО, II Б въззивен състав, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гр.д.№35204/2020г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав е образувано по предявен от Н. Й. Н. срещу АГКК иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.4 ГПК, че скица на поземлен имот №.....-25.06.2020г. за имот с идентификатор .... (....) е документ с невярно съдържание, тъй като в нея е записано невярното обстоятелство, че държавата е собственик на имот №.... Поддържа, че по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ му е възстановено правото на собственост върху 12 дка, включени в имот №...., които документи са представени в АГКК, но въпреки това в издадената на 25.06.2020г. скица е записано, че държавата е собственик на имота. С това обстоятелство обосновава правния си интерес от предявяването на иск по реда на чл.124, ал.4 ГПК. С разпореждане №175012 от 12.08.2020г. на Н. Й. Н. са дадени указания да конкретизира правния си интерес от предявяване на иска, като посочи по какъв начин счита, че е засегнат материалноправният му интерес от отразеното в издадената от АГКК скица, че държавата е собственик на имот с идентификатор №...., като вземе предвид, че при спор за собственост върху един и същи имот ищецът би имал интерес от водене на иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не по чл.124, ал.4 ГПК. Със заявление с вх.№25127186 от 14.09.2020г. Н. Й. Н. е посочил, че става дума за „паралелна държава“ в системата на АГКК, която е записала като собственик на несъществуващ имот „държавна собственост“ физическо лице/юридическо лице с ЕГН/Булстат 136693; че на територията на България няма имот, държавна собственост, с идентификатор ...., за което е представил доказателства (удостоверение от областен управител на Област П., отговор на МЗГХ), с които държавата е удостоверила това твърдяно от него обстоятелство; че делото е срещу корупционни практики в АГКК; че не са представени документи по реда на чл.36 ЗКИР и §6, ал.4 ПЗР на ЗКИР на АГКК, че имотът е държавна собственост, поради което АГКК е записала като собственик на имота физическо лице/юридическо лице с ЕГН/Булстат 136693, каквото не съществува; че няма спор с държавата по отношение на собствеността върху 12 дка, които са включени от АГКК в имот с идентификатор .... с площ от 121.75 дка, за който са водени дела по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, за което има тълкувателна практика на ВКС (ТР №5/2011г. на ОСГК на ВКС); че тези решения по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са представени на АГКК в хода на адм.д. №2662/2019г. по описа на ВАС (във връзка с това твърдение посочва, че споровете за собственост на поземлени имоти се решава само от съда); че според т.2 на ТР №5 от 14.01.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№5/2011г., макар в производството по пряко административно правораздаване да не се разрешава спор за собственост, решенията по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ се ползват със сила на пресъдено нещо по въпроса кой е титуляр на правото на собственост върху заявената за възстановяване земеделска земя по отношение на държавата и нейните органи, стопанисващи земеделските земи, включени в ДПФ; че АГКК, като представител на държавата, не може да бъде възнаградена, като й бъде предоставен „втори шанс“ да иска пререшаване на спор, приключил с влязло в сила решение, като твърди, че имот №.... е държавна собственост; че част от имота е бил предоставен на концесия, прекратена през 2011г., като дейността по рекултивация трябва да бъде извършена от концесионера, но за да бъдат „спестени“ тези средства на концесионера „ТЕРА“ АД, АГКК е определила имот с площ от 121.75 дка за държавна собственост. Последното определя като корупционна практика (паралелна държава в системата на АГКК) – институция от изпълнителната власт издава неверни документи, съгласно които държавата трябва да извърши рекултивация на имота, възползвайки се от издадения АИДС, записвайки го при това като АДС. С определение №20213063 от 01.10.2020г., като е взел предвид съображенията, изложени в молбата-уточнение, първоинстанционният съд е приел, че в случая става въпрос за спор по материалното право между Н. Й. Н. и държавата, което Н. Й. Н. следва да реализира по реда на чл.124, ал.1 ГПК, респ. чрез предявяване на иск по чл.108 ЗС. Изложил е съображения, че искът по чл.124, ал.4 ГПК е допустим само ако не е налице друга законова възможност за защита на накърненото право и с оглед на това е приел, че в случая за Н. Й. Н. липсва правен интерес от воденето на такъв иск. Тези съображения са изцяло споделени от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение при съобразяване на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и уточненията, съдържащи се в молбата от 14.09.2020г. Изложени са и допълнителни съображения, основани на разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, съгласно който може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на документ. Посочено е, че истинността е родово понятие, което обхваща автентичност (авторството на изявлението) и вярност (съответствие на удостовереното в документа с действителността) на документа, поради което оспорването на истинността на документите може да има за предмет: 1)оспорване автентичността на всички видове документи, които имат определен автор (официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни); и 2) оспорване верността на официалните свидетелстващи документи, които имат обвързваща материална доказателствена сила. Взето е предвид, че в случая се твърди, че скица № ....- 25.06.2020г. за поземлен имот с идентификатор ...., издадена от АГКК, е документ с невярно съдържание, тъй като в нея погрешно е посочено, че собственик на поземления имот е държавата, като ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иск за установяване неистинността на скицата с твърдението, че по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ му е била възстановена собствеността върху 12 дка, включени в имот с идентификатор .... Посочено е, че в т.4 на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители, като документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карат и кадастралните регистри. Посочено е също така, че според разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в това тълкувателно решение, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, като за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, а що се отнася до данните за носителите на вещните права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Изложени са съображения, че кадастърът обхваща данни за правото на собственост върху недвижимите имоти съгласно чл.2, ал.2, т.1 ЗКИР, но тези данни са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Посочено е също така, че съгласно чл.55, ал.1 ЗКИР Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва при поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи и справки в електронна форма и/или в писмен и графичен вид, като в чл.55, ал.2 ЗКИР изрично е предвидено, че официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или регистри, удостоверения и копия от данни и материали. Въз основа на тези разпоредби е прието, че скицата на поземлен имот, издадена от АГКК, е официален свидетелстващ документ – издадена е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, но не се ползва с материална доказателствена сила относно отразеното в нея обстоятелство кой е титуляр на правото на собственост. Поради това е прието, че истинността на скицата, разбирана като верността на отразените в нея данни за правото на собственост, не би могла да бъде оспорена с иска по чл.124, ал.4 ГПК. Посочено е също така, че съгласно §1, т.16 ДР на ЗКИР (в редакцията преди изменението в ДВ.бр.57 от 22.07.2016г.) „непълноти или грешки“ в кадастралната карта са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Изложени са съображения, че когато тези несъответствия не са свързани със спор за собственост, поправянето им се извършва по административен ред, а когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР (първоначална редакция), аналогична с редакцията на чл.54, ал.2 ЗКИР (ДВ.бр.49 от 2014г.). Посочено е, че след измененията в ДВ.бр.57 от 22.07.2016г. в §1, т.16 ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са дефинирани като несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Изложени са съображения, че промяната на отразените в кадастралния регистър данни относно правото на собственост се осъществява по реда на чл.53 и чл.53а ЗКИР, които норми са специални и изключват приложението на общата норма на чл.54 ЗКИР относно процедурата за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта. Прието е, че изложените от ищеца фактически твърдения не обосновават правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинността на процесната скица, доколкото нормите на чл.53 и чл.53а ЗКИР уреждат административен ред за промяна на отразените в кадастралния регистър данни. Изложени са съображения, че когато е налице спор за материално право относно правото на собственост на реална част от недвижим имот, като собственик на която се легитимира ищецът, твърдейки, че неправилно същата е отразена в кадастъра като част от собствен на ответника недвижим имот, то този спор подлежи на разрешаване по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, какъвто предявеният от ищеца иск по чл.124, ал.4 ГПК не е. Посочено е, че и в двата случая – независимо дали е налице спор относно правото на собственост или не, правото на ищеца е защитимо по ред, различен от предявяването на иск за установяване истинността на скицата за поземления имот. С оглед на това е прието, че не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК. Действително в обжалваното определение не са изброени и анализирани всички доказателства, приложени към исковата молба. С оглед естеството на производството, в рамките на което този съдебен акт е постановен, а именно производство, в което съдът извършва преценка само и единствено по допустимостта на предявения иск, но не и по неговата основателност, следва да се приеме, че подобно изброяване и анализ не е необходимо да бъдат извършвани. Съдът следва да обсъди и прецени само онези доказателства, които съдържат данни за факти и обстоятелства, релевантни към преценката за допустимостта на иска. Тези доказателства са взети предвид от въззивния съд при постановяването на обжалваното определение, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос за задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, свързано с необсъждането на доказателства, касаещи основателността на предявения иск. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на иск за установяване неистинността на документ. Последователно в своята практика ВКС приема, че искът за установяване истинността на документ по чл.124, ал.4 ГПК е допустим, когато: 1) е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорване на документа по реда на чл.193 ГПК в производство по друго гражданско дело между страните; 2) документът доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение; 3) ищецът има правен интерес от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него е производен и правният му интерес да оспорва документа – решение №229 от 24.04.2019г. по гр.д.№246/2018г. на III 7 г.о. на ВКС и посочените в него решение №124 от 18.04.2013г. по гр.д. №783/2012г. на IV г.о. на ВКС, определение №778 от 03.12.2015г. по ч.гр.д. №5924/2015г. на IV г.о. на ВКС, с които се доразвива тълкуването на чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и чл.193 ГПК, извършено с ТР №5/14.11.2012г. по тълк.д. №5/2011г. на ОСГТК на ВКС. Правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните – определение №98 от 05.03.2015г. по ч.гр.д.№6505/2014г. на I г.о. на ВКС. Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва обаче да е винаги конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице, когато страната се позовава на абстрактната възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните – определение №36 от 23.01.2019г. по ч.гр.д. №162/2019г. на IV г.о. на ВКС. В съответствие с така установената практика на ВКС въззивният съд е изложил своите съображения и е приел, че в настоящия случай правен интерес от предявяването на иск по реда на чл.124, ал.4, изр. 1 ГПК не е налице с оглед естеството на документа, чиято неистинност се иска да бъде установена, както и с оглед съществуващите възможности за правна защита на правата на предявилото иска лице. В съответствие с разясненията за характера на данните в кадастъра и за естеството на кадастралните карти и кадастралните регистри, съдържащи се в т.4 на ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС и последващата практика на тричленни състави на ГК на ВКС, въззивният съд е приел, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, че от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, че установената в чл.2, ал.5 ЗКИР презумпция за вярност на отразените данни за имотите в кадастралната карта е оборима, като неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Съответства на тази практика и изводът на въззивния съд, че несъответствието между данните за имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри и действителното състояние според съществуващите документи за правото на собственост, се отстранява по предвидения в ЗКИР ред, както и че скицата, издадена въз основа на данните в кадастралната карта и регистри, макар да представлява официален свидетелстващ документ, не се ползва с материална доказателствена сила относно отразеното в нея кой е посочен като титуляр на правото на собственост в регистъра към 8 кадастралната карта. Данните за титуляра на правото на собственост, съдържащи се в издадената от АГКК скица, не създават права и следователно скицата не представлява документ, доказващ или отричащ факт с правно значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение. За лице, което твърди, че притежава право на собственост върху недвижим имот, за който в издадената от АГКК скица като собственик е посочен друг правен субект, не е налице правен интерес този документ да бъде признат за неистински, доколкото само по себе си съдебното решение, постановено по реда на чл.124, ал.4 ГПК не отрича със сила на пресъдено нещо спрямо посочения в скицата правен субект, че правото на собственост му принадлежи, нито има за последица заличаване на извършеното в кадастралния регистър записване, касаещо носителя на това право. Признаването на скицата за неистински документ не би имало каквито и да е правни последици, свързани с признаване правото на собственост на ищеца по този иск, респ. свързани с отричане правото на собственост на лицето, посочено в кадастралния регистър като собственик на имота. Ако между тези два правни субекта не съществува спор за принадлежността на правото на собственост, както в настоящия случай поддържа предявилото иска лице, несъответствието между данните за недвижимия имот в кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние се преодолява по предвидения в чл.53 и чл.53а ЗКИР административен ред, но не и по реда на чл.124, ал.4 ГПК. Още повече, в настоящия случай предявилото иска лице поддържа, че притежава право на собственост само върху 12 дка от имот с идентификатор ...., целият с площ от 121.75 дка, което навежда на твърдения за грешка в кадастралната карта, изразяваща се в ненасянето на възстановения по реда на чл.14 ЗСПЗЗ имот като самостоятелен. Редът за отстраняване на подобна грешка не е предпоставен от уважаването на иск за признаване на издадената скица за неистински документ, т.е. не се установява наличие на конкретен правен интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК по смисъла на установените в практиката на ВКС критерии, както е прието и в обжалваното определение. Правата на държавата върху останалата част от имот с идентификатор .... над възстановената по реда на ЗСПЗЗ на предявилото иска лице, не се оспорват и в този смисъл тезата на жалбоподателя за наличие на правен интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК и за разрешаване на поставените в изложението въпроси в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение