Определение № 221 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Т. Я. и Ж. Т. А. срещу решение № 674 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 484/10 г. на Окръжен съд[населено място], с което е оставено в сила решение № 4000 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 711/07 г. на Районен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Ответникът по касация Н. И. Н. и Ж. И. Н. оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Д. Я. и Ж. А. срещу Н. Н. и Ж. Н. отрицателен установителен иск за собственост на 600/1295 кв. м. от ПИ № 826 по КП на м. “Б. чешма, дъбравата и манастирски рид”. За да потвърди решението въззивният съд приел, че ищците са наследници на Т. Х.. С решение на ОСЗ им била възстановена собствеността на нива с площ 9.370 дка находяща се в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Съгласно протокол от 1983 г., ответниците били ползуватели на основание ПМС № 11 от 1977 г. Въз основа на протокола им било издадено удостоверение. Удостоверението не било подписано от председателя, но според съда то не учредява права. Такива се предоставяли с решението на ИК на ОНС което било подписано от председател и секретар. През 1985 г. на ползувателя било разрешено изграждането на сезонна постройка и до 1991 г. и имотът бил застроен. С оценителен протокол от 29.12.1993 г. мястото с постройката били оценени на 138 753 лв. от комисия назначена от кметския наместник. Определената цена била заплатена и ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост. Съдът приел че няма пречка кметът да делегира права на кметския наместник, тъй като в закона няма записана императивна забранителна норма. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси възможно ли е делегиране на правомощия от кмета на община на кметски наместник за оценяване на имоти по § 4 ЗСПЗЗ може ли той валидно да одобрява оценки по § 4 ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че въпросите дали оценителния протокол има дата и дали ползувателите правилно са попълнили декларация дали притежават или не друга земеделска земя са оплаквания за касационно основание по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като сочат за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата. В производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение. ВКС извършва само преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. По допустимите въпроси има обнародвана съдебна практика на която въззивното решение не противоречи. В решение № 2295 от 26.01.2004 г. по гр. д. № 2367/02 г. на ВКС IV ГО е прието, че е законосъобразно въззивно решение с което е прието, че земята е заплатена от бившия ползувател съгласно оценителен протокол, като оценката е одобрена от кметския наместник, след като кметът на община е делегирал на кметските наместници със заповед правото си да одобрява изготвените оценки на земеделските земи за закупуването им от ползувателите по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделно от това, касаторите са разполагали с възможността, предвидена с § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ да обжалват заповедта, с която е извършена оценка на земята, по реда на закона за административното производство, при което се позовават на твърдяната липса на компетентност на органа, одобрил изготвената оценка. Според решение № 679 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 655/09 г. на ВКС I ГО, върху валидността на изкупуването не влияе обстоятелството дали оценката е подписана от кмета на общината или от друго лице, което е натоварено с тази функция. Към момента на изготвянето и не е имало текст който да определи кой орган издава тази оценка. Това е станало по-късно, с § 62 ал. 4 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съгласно който оценките се изготвят от техническата служба на общината. Нормата е материалноправна и няма обратно действие. От значение за спора е само обстоятелството дали оценката е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 36 ал. 2 от ЗСПЗЗ в редакцията към момента на изготвянето и, но този въпрос не е спорен между страните. В решение № 8 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 2561/08 г., на ВКС I ГО също е прието, че оценителният акт за земята бил издаден от компетентен орган по делегирани от кмета на общината права. Длъжността „кметски наместник” била обособена на местно ниво в структурите на общинската администрация, а и разпоредбата не предвиждала изключителна компетентност на кмета да одобрява оценките. Кметският наместник има компетентност алтернативна на тази на кмета и при предоставяне чрез заповед от кмета, може да упражнява всички правомощия вместо кмета. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът