Определение № 1502 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1043/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 30402/05.03.2026г. на Д. Н. Й. срещу решение № 7598 от 12.12.2025г. по в.гр.д. № 6887/2025г. на Софийски градски съд. С решението е потвърдено решение № 20136897 от 20.02.2025г. по гр.д. № 45750/2017г. на Софийски районен съд в уважителната му част – за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Й. дължи на „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД парични суми по договор за лизинг № 35042 от 20.03.2014г. Сумите са: 1 691. 82 евро неплатени лизингови вноски за периода м.01.2015г. до м.11.2015г., 2 457. 82 евро неустойка за разваляне на договора в размер на 20% от лизинговата цена, 501. 35 евро платени застрахователни премии по застраховка „Каско“ за 2015г., 28. 20 евро за неплатен данък МПС за 2015г. и 141. 75 евро платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2015г., със законната лихва от 09.03.2017г. до окончателното плащане. За тях е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2017г. по ч.гр.д. № 14586/2017г. на Софийския районен съд. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Касае се за цена на исковете под касационния праг на обжалване. Настоящият съдебен състав счита, че производството по чл. 288 от ГПК следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Съображенията са следните: Касационната инстанция следи служебно за редовността и допустимостта на касационната жалба, включително за предпоставките по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаещи прага на касационно обжалване. Относно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026г.) е направено искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност в нейната цялост. По искането на 19.02.2026г. е образувано к.д. № 5/2026г. на Конституционния съд и то е допуснато до разглеждане по същество с определение от 10.03.2026г. Тъй като настоящото производство е висящо, произнасянето по конституционното дело е от значение за неговата допустимост (касационната обжалваемост на решението на Софийски градски съд). Това е независимо от обстоятелството кога е било постановено въззивното решение. Съгласно решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020г.) обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо заварени правоотношения, но и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства. В случаите на висящи съдебни производства изключението от правилото, че обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред, цели да осуети постановяване на съдебни актове в противоречие с решението на Конституционния съд, съответно с Конституцията. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК не изключва случаите на оспорен пред Конституционния съд приложим по делото процесуален закон, нито такова разграничение се съдържа в решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд. Воден от горното, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът