Определение № 322 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 192/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 6239 от 01.09.2017г. по гр. д. № 15965/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение 22.05.2015г. по гр.д. № 17066/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. Д. М. искове по чл. 108 ЗС както следва: 1/ срещу А. С. П. за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.200, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ І-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС; 2/ срещу Т. Г. Д. за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.781, който съставлява реална част с площ 1073 кв.м. от УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780,781 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 7-8-9-10-11-17-7 по скицата на л. 154 от делото на СРС; 3/ срещу Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.780, който съставлява реална част с площ 1073кв.м. от УПИ І-за озеленяване, УПИ ІV-952,199а,799,780, УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 на скицата на л. 154 от делото на СРС. Касационната жалба е подадена от ищеца М. Д. М. чрез пълномощника адв. М.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ допустимо ли е съдът да основава решението си на невъведени в преклузивните процесуални срокове правопораждащи и правопогасяващи възражения на ответниците; при въведено възражение от един от ответниците - обикновени другари, който притежава отделен обект на собственост, може ли съдът да разглежда това възражение и при преценка правата на другите ответници, досежно претендираните от тях имоти; 2/ може ли съдът да основава решението на обстоятелства относно вида и характера на застрояването като пречка за реституция по чл. 18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, които не са въведени в процеса от ответника; 3/ съставлява ли пречка за реституция по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ застрояването на заменен по ЗТПС имот, със сграда, която не променя основното предназначение на имота от земеделско в жилищно и която попада в изключенията по § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. ;4/ когато се ревандикират реални части от няколко самостоятелни имота и се установи, че само един от тях е застроен, което е пречка за реституция по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тази пречка касае ли и другите имоти, за които не са наведени правопогасяващи и правоизключващи възражения, основани на посочената разпоредба. Ответниците по касационната жалба Т. Г. Д., Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. излагат становище за недопускане на касационно обжалване. Ответникът А. П. не представя писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявените искове са по чл.108 ЗС. Ищецът М. М. претендира, че е собственик по наследство и реституция на 1/2 ид.ч. от нива от 4,394 дка, находяща се в строителните граници на В., местността „Ш./ С.”, съставляваща пл.№ 1 от к.л. № 219 от кадастралния план, изработен през 1956 г.; имотът е бивша собственост на баща му Д. М.; собствеността е възстановена в стари реални граници с решение от 23.12.2010г. на ОСЗ-гр. Нови Искър, като преди това, с решение от 28.12.2007г. на Софийски градски съд, АО, III-д с-в, по адм.д.№ 878/2007г. на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е определена незастроената част от претендирания за реституция имот № 1, к.л.219, а именно частта от имота, попадаща в кв.20б, УПИ І-за озеленяване, УПИ ІІІ-198,199,772, УПИІV-198,199а,795, УПИ-V-199а,780,781,795 и УПИ VI-271, 272,780,781, с площ от 4 310 кв.м., означена по буквите АБВГДЕЖА и оцветена в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице П.. Легитимацията на ответниците е следната: С нотариален акт от 1967г. М. Д. Д., М. Г. Д., В. Г. Д., М. Г. Т., П. Г. Д. и Т. Г. Д. са признати за собственици на основание замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС на нива, находяща се в землището на С.,[жк]с пространство от 3,8 дка, дадена им от Т. Комисия в замяна на тяхна нива. През 1983г. съсобствениците на този имот са извършили делба-спогодба, при която четирима от тях - М., В., П. и Т. са получили реални дялове с площ по 1365кв.м., описани като незастроени дворни места. Впоследствие през 1995г. съсобствениците са се снабдили с констативни нотариални актове и са извършили сделки с някои от имотите, както следва: 1/ П. Г. Д. е признат за собственик на празно дворно място от 1080 кв.м., съставляващо имот пл. № 780 от кв.2 по плана на С., местн. „Н. О.”, при съседи: улица, Т. Д., М. Т., В. Т.. Наследници на П. Д. са ответниците Д. Д., Н. Д. и М. Д.; 2/ В. Г. Т. е призната за собственик на празно дворно място с площ от 1085 кв.м., съставляващо имот пл.№ 200 от кв.2 по същия план, при съседи: жп линия, държавно място, улица и П. Д.; през 2006г. тя е продала този имот на ответника А. С. П., като е отразено, че 559 кв.м. от имота попадат в ПИ І-за озеленяване, а 526 кв.м. попадат в Ж.П. ареал; 3/ Т. Г. Д. е признат за собственик на празно дворно място с площ от 1 200 кв.м., съставляващо имот пл.№ 781 в кв.2 по плана на същата местност, при съседи: от две страни улици, М. Т. и П. Д.. Приетата пред първоинстанционния съд техническа експертиза установява, че от възстановения с решението от 23.12.2010г. на ОСЗ-гр. Нови Искър недвижим имот с площ 4,394 дка, намиращ се в кв.206 по действащия регулационен план на Н. „О. и съседни жилищни територии-част север”, в поземлени имоти №№ 200, 780 и 781 и в УПИ от действащия регулационен план попадат следните части: 1/ в ПИ 200 - частта по цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 с площ от 1089 кв.м., от които в УПИ I-за озеленяване 568 кв.м. и в жп Ареал 521 кв.м.; 2/ в ПИ 780 - частта по цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 с площ от 1 040 кв.м., от които в УПИ I-за озеленяване 730 кв.м., в УПИ IV-952,199А,779,780 46 кв.м., в УПИ V-199А, 780,781,795 180 кв.м., в УПИ VI-271,272,780,781 84 кв.м., 3/ в ПИ 781 - частта по цифри 7-8-9-10-11-17-7 с площ от 1073 кв.м., от които в УПИ V-199А,780,781,795 273 кв.м., в УПИ VI-271,272,780,781 800 кв.м. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, отразяваща горните констатации, която е приподписана от съда като неразделна част от решението. По отношение сградата в ПИ 781 вещото лице сочи, че е нанесена в кадастралния план към 1991г. Пред въззивния съд е приета експертиза, обследваща застрояването на имотите отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Построените сгради са следните: 1/.Сграда с идентификатор № 68134.2821.781.1 в ПИ 781 с площ от 48 кв.м., построена на регулационната линия на [улица]/бивша [улица]/, представляваща гараж от три клетки без преградни стени помежду им; изпълнена от лека стоманено-дървена конструкция без монолитни стени и стоманобетонови елементи с изключение на частична бетонова настилка и основи за колоните; не е електрифицирана и водоснабдена, но може да се ползва целогодишно по предназначението си - гараж. Сградата е свързана с терена и не може да се премести на друго място, без да бъде разрушена, същата представлява допълващо застрояване и е построена около 1967 г.; 2/.Сграда в същия ПИ 781 с площ от около 20 кв.м., която не е нанесена в кадастъра, построена е също около 1967 г.; представлява масивна сграда с тухлени стени и дървена покривна конструкция /без стоманобетонна плоча/, покрита с ламарина с площ от 23,31 кв.м., състояща се от стая, кухня и складово помещение, централно водоснабдена и електрифицирана с външна тоалетна. Вещото лице квалифицира сградата като стопанска с обслужващо предназначение за селскостопанска дейност, трайно прикрепена към терена, за постоянно ползване; 3/. Сграда в ПИ 780 на П. Д., която не е нанесена в кадастъра, построена е през 1967г. и представлява дървено бунгало за сезонно ползване. В ПИ 200 също има сграда - едноетажно хале, което е построено през 2005-2006г. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция и е препратил към тях. Приел е, че притежаваният от наследодателя на ищеца имот е бил придобит по замяна по ЗТПС от праводателите на ответниците и е бил застроен с масивна постройка с площ от 20 кв.м. При това положение се прилага разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, според която при замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната; ако земята е застроена или са извършени разпоредителни сделки с нея, замяната остава в сила. Въз основа на това съдът е счел, че извършеното застрояване е пречка за реституцията, като нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ не изисква строителството да е законно. Съдът е намерил за неоснователно оплакването, че са разгледани незаявени от ответниците възражения. Посочил е, че при спор за собственост за имот, възстановен по ЗСПЗЗ и данни, че имотът е бил обект на замяна по ЗТПС, съдът и без изрично позоваване следва да се произнесе дали са налице предпоставките на чл.18з ППЗСПЗЗ за запазване правата по замяната, тъй като разпоредбите, установяващи предпоставките за възстановяването на собствеността са императивни и съдът е длъжен да ги приложи и служебно. В този смисъл е соченото от съда Решение № 36/1015 г. по гр.д.№ 4994/2014 г., ГК, I ГО на ВКС. Наред с това е изтъкнал, че установяването на законови пречки за настъпване на реституционния ефект на решението на ОСЗ поради застрояването на имота, представлява общ факт по отношение на всички ответници - обикновени другари, който следва да бъде установен общо и еднакво спрямо всички тях, поради което е достатъчно, че един от ответниците в отговора на исковата молба се е позовал на застрояването. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива са налице по четвъртия от поставените правни въпроси. Предмет на ревандикация са реални части от недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, които попадат в три отделни поземлени имоти, притежавани от различни ответници. Установено е наличие на застрояване, извършено преди началото на реституцията, само в един от имотите. В тази ситуация от значение за изхода на спора е въпросът: когато се ревандикират реални части от няколко самостоятелни имота, попадащи върху възстановен по ЗСПЗЗ имот, и се установи наличие на пречка за реституция по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ спрямо един от имотите, това обуславя ли отхвърляне на иска и за останалите реални части, за които такава пречка липсва. В решение № 113 от 09.03.2012г. по гр.д. № 568/2011г. на І г.о. на ВКС е прието, че разпореждането с част от имота, придобит по замяна, е пречка за реституция на тази част; но другата част, за която не са налице визираните в нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ограничения - с имота да е извършено разпореждане или той да е застроен, подлежи на реституция. Налице е противоречие между посочената практика и мотивите на обжалвания акт, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.