Определение № 72 от 10.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 134/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу въззивно определение № 2009/20.10.2014 г. по т.д.1203/14 на АС-Пловдив, с което е потвърдено определение № 1697/08.08.2014 по търг. Дело №166/2014 на ПОС, с което е оставена без уважение молбата на същото дружество като ответник в първоинстанционното производство за възстановяване на срока по чл.367 ал.1 ГПК за подаване на писмен отговор на исковата молба. В частната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и обезсилване или отмяната му. Ответникът по частната жалба [фирма] –гр. П. изразява писмено становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-натъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу определения по реда на 64 и следващите ГПК не попадат в нито една от горните две категории определения подлежащи на касационен контрол, тъй този вид определения не преграждат развитието на делото, нито дават разрешение по същество на други производства или преграждат тяхното развитие. Отделен е въпросът, че проверката за спазването на срока за подаване отговор на ИМ става от страна на съда в рамките на самото исково производство, а при евентуална неправилна преценка от негова страна, защитата на ответника следва да се осъществи чрез обжалване с въззивна жалба на постановеното впоследствие решение по спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение