Определение № 126 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. А., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. К., срещу въззивно решение № 20230/17.07.2020 г. по гр. д. № 50/2020 г. на Окръжен съд – Смолян. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че то е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да постанови решението си, без да изложи мотиви по част от възраженията и доводите на страните и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно твърдените от ищеца придобивни основания; 2.Постановлението за възлагане от 21.06.2018г. има ли вещно-правен ефект и легитимира ли купувача по публичната продан след като е установено с влязло в сила решение, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на имота. Приложима ли е разпоредбата на чл.453,т.2 ГПК; 3.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по направеното оплакване за неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на регулационното положение на имота и следва ли да назначи поискана с въззивната жалба техническа експертиза. Може ли да приеме, че площта на имота няма определящо значение за индивидуализацията му; 4. Кога настъпва преклузията за посочване и представяне на доказателства пред въззивния съд. Сочи се противоречие с ТР№1/04.01.2001г., ОСГК, ВКС и решения на ВКС относно дейността на въззивната инстанция. Сочи се противоречие с ТР№2/2015г., ОСГК относно вещно-прехвърлителния ефект на постановлението за възлагане при публична продан. Твърди се, че не са обсъдени доводите за необоснованост на първоинстанционното решение относно извода, че „регулационните линии са станали имотни граници“. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Н. М. Н., [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №187/2019г. по гр.д.№149/2019г. на Районен съд – Златоград, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Г. С. А. срещу Н. М. Н. относно 130 кв.м. – реална част от УПИ *, кв.58 по ПУП на [община] /подробно описана/. Въззивният съд е приел, че ищецът е един от наследниците на М. К. /С. А./. Ответницата е закупила на публична продан с постановление за възлагане, влязло в сила на 04.07.2018г., УПИ *, кв.58 по ПУП, утвърден през 1987г., изменен през 2017г., с площ 538,40 кв.м., при граници :УПИ-*, УПИ *, УПИ * и неурегулиран терен.Длъжник по изпълнителното дело е Неделино.С влязло в сила решение от 13.03.2019г. по предявения от Г. А. срещу Неделино иск по чл.124,ал.1 ГПК е признато за установено, че общината не е собственик на УПИ *, кв.58 по ПУП от 1987г. с площ 1143,10 кв.м. и УПИ * кв.58 по ПУП от 1987г. с площ 611,30 кв.м. Постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията на 05.07.2018г. Решението по предявен срещу общината отрицателен установителен иск, въз основа на което ищецът А. счита, че се легитимира като собственик на претендираната част от парцел * е влязло в сила на 13.03.2019г., т.е. след като правото на собственост е придобито от ответника въз основа на постановлението за възлагане. По изпълнителното дело е вписана възбрана на 22.03.2018г. върху имота, която предхожда заповед №163/2018г. на кмета за изменение на ПУП, от която ищецът черпи права. Тази заповед пък е отменена с последваща заповед №233/2018г., а жалбата на Г. А. срещу последната е оставена без уважение от административния съд с влязло в сила решение. Решението по административното дело следва да се зачете от гражданския съд, разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразния административен акт. Въззивният съд е обсъдил и техническата експертиза, която е проследила регулационните промени и е достигнал до извод относно регулационната граница между УПИ * и УПИ *, че по действащия РП от 2015г. не е установено ищецът да е собственик на процесните 130кв.м. като част от имот пл.№595,кв.50. Искът по чл.108 ЗС е неоснователен. Неоснователен е и искът по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от унищожени овощни насаждения. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Така поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът, касаещ дейността на въззивната инстанция като такава по съществото на спора, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил поддържаните от ищеца твърдения и доводи, както и оплаквания във въззивната жалба. Обсъдил е доказателствата и съдебните експертизи относно регулационния статут на имота. Достигнал е до извод, че твърденията на ищеца са недоказани. Съобразно ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС и установената практика на ВКС относно дейността на въззивната инстанция,вкл. посочената от касатора, са обсъдени с оглед оплакванията във въззивната жалба доказателствата и доводите на страните, изследван е спорният предмет на делото и е извършена преценка на правнорелевантните за производството факти. Обсъдени са относимите и допустими доказателства, въз основа на които едни от тях са приети за установени, а други за неосъществили се. Въпросът относно допускането на поисканите с въззивната жалба доказателства, не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.266 ГПК като въззивният съд е посочил, че ищецът сам се е отказал от допуснатите в първоинстанционното производство свидетели, а не се налага назначаване на допълнителна техническа експертиза. Въпросите, свързани с вещно-транслативния ефект на постановлението за възлагане, не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Изложените в него мотиви в тази връзка нямат решаващо значение за крайния извод, че процесната част от 130 кв.м., съгласно актуалното състояние на имота след отмяната на заповед №163/2018г. /към 2015г./, е част от УПИ *, придобит от ответницата, преди провеждането на иска срещу праводателя и – Неделино. В останалата си част поставените въпроси са неотносими към изхода на делото и сочат на касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост по смисъла на чл.281 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения – необсъждане, респ. едностранчива преценка на доказателствата. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл.288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за производството по чл.288 ГПК, съобразно представените доказателства, а именно 700 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.