Определение № 215 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3216/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Л. П., подадена чрез процесуалния й представител адв.Г. И. П.-С. от САК, подадена срещу въззивното решение № 39 от 31.3.2021 г, постановено по гр.дело № 37/21 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, 1 граждански състав, с което е потвърдено решение № 260358/26.10.2020 г по гр.дело № 6667/19 г на Плевенски районен съд.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Л. П. срещу М. Й. Н. и Б. М. Н. искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на 1/2 ид.част от сделката, обективирана в нотариален акт № 18 т.11, рег.№ 6726, н.д.№ 761/12 г на нотариус С. П. с № 017, и район на действие РС-Плевен, с който М. Н. и Е. П. са продали на Б. Н. зърноплощадка индв.№ 730 в [населено място], с площ от 3300 кв.м, представляващо стомано-бетонна сграда, сглобяема без оградни стени, построена в ПИ 880, кв.116 по плана на селото, поради привидност, като прикриващ дарение, както и поради липса на съгласие от страна на ищцата.Като неоснователен е отхвърлен и обективно съединения иск по чл.27 ЗЗД за унищожаване на Ѕ ид.част от същата сделка, поради измама. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответниците по касационната жалба М. Й. Н. и Б. М. Н. и двамата от [населено място], [община] дъбник, област Плевен оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния им представител адв.И. Й..Подържат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендират разноски, сторени в настоящото производство и представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 3240 лв. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Установено е по делото, че с постановление за възлагане на недвижим имот № 5260/26.5.2003 г на ответника М. Н., през времетраенето на брака му с Е. П. е възложен недвижим имот, представляващ зърноплощадка индв.№ 730, находяща се в землището на [населено място], имот № ..., представляващ стоманобетонна сграда.С предварителен договор от 11.3.2008 г двамата ответници са уговорили М. Н. да продаде на сина на страните Б. Н. имота за сумата 19 000 лв, от които 14 000 лв са вложени в ремонта на зърноплощадката, като е отразено, че остатъкът от 5 000 лв е заплатен в брой при сключване на договора, като и отразено съгласие за извършено прихващане на средствата за ремонт и цената на зърноплощадката.Четери години по-късно с нотариален акт от 7.11.2012 г, № 18, т.11, рег.№ 6726, дело № 761 по описа на нотариус С. П., с рег.№ 017 на нотариалната камара, съпрузите са продали на техния син процесния имот, в който Б. Н. е извършил СМР на стойност първоначално 40 000 лв, а след това и на стойност 90 000 лв С обжалваното въззивно решение е прието, че искът по чл.26 ал.2 ЗЗД е неоснователен, тъй като действително не е налице основание да се приеме, че изразеното в договора съгласие е привидно.Не може да се направи извод, че е имало мислена уговорка и са целени последиците на друг договор.От една страна по делото липсва начало на писмено доказателство/обратно писмо или друг документ по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК/, а от друга страна е прието, че са налице събрани писмени доказателства, че сумите за ремонтите на прехвърления имот са заплатени от сина на страните, както и признание в текста на предварителния договор за получена от продавача сума в размер на 5 000 лв.Няма данни по делото страните да са искали да надарят сина си по този начин.Напротив установено е било, че ищцата е работила на самата зърноплощадка, като „роководител производство“ и е била наясно с извършените през годините в имота ремонтни действия.Въз основа на изложеното е прието, че не се касае до симулативност на атакувания договор, която да е основание за прогласяване на неговата нищожност.Отделно от това е прието, че не е налице нищожност поради липса на съгласие за сключване на договора от страна на ищцата.Доказателства в тази насока не са събрани.Не се твърди над прехвърлителката да е упражнено насилие, нито да е извършила изявлението за прехвърляне на имота „на шега“.За неоснователен е приет и иска за унищожаване на 1/2 ид.част от сделката.За неустановено е прието, че е налице измама от страна на двамата ответници, която да е опорочила волята на ищцата, по начин, че ако тя е съзнавала действителното положение на нещата, никога не би сключила процесната сделка.Твърдението, че не е знаела за сключения предварителен договор от 2008 г и уговорената в него цена, прихващане и плащане, както и вложените в зърноплощадката средства, за които подържа, че са семейни, а не на техния син, не установява наличие на измама, като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице, с цел да бъде мотивирано да сключи определена сделка.Напротив ищцата е била запозната с протичащите дейности, увеличаващи стойността в имота и не е била въведена в заблуждение относно елементите от фактическия състав на сключената сделка.Прието е за неоснователно твърдението, че ответниците са формирали у прехвърлителката невярна представа, с която да я мотивират да направи волеизявлението за продажба.Ремонтните дейности, на които се позовава ищцата във всички фази на производството са били ежедневно обсъждани в семейството./в този смисъл са безпротиворечините гласни доказателства, събрани по делото/.Обстоятелството, че в последствие са се влошили отношенията със сина и съпруга й, не означава, че е била умишлено заблудена от тях, при сключване на договора.Пред нотариуса, който е изповядал сделката на ищцата са били разяснени вида на договора и последиците от него.Ясно е била формулирана продажната цена и прехвърлителката е знаела какво е състоянието на вещта. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните. 2.При преценка на събраните по делото гласни доказателства, следва ли въззивния съд да обоснове защо дава вяра на едни, а не дава вяра на други. 3.Кога настъпва преклузията по чл.266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респ.кога са налице изключения, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради допуснати от първоинстанциония съд процесуални нарушения. 4.Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд заличи допуснати по реда на чл.176 ГПК обяснения на насрещна страна, поради факта, че тази страна е взела становище по твърдения факт с отговора на исковата молба, оспореното правоотношение и други писмени изявления на страната и процесуалния й представител. 5.Следва ли въззивният съд да допусне изслушване на експертиза, когато за установяване на определен релевантен факт са необходими специални знания. 6.При отклоняване на доказателствени искания на въззивника, следва ли въззивният съд да постанови собствени мотиви в определението си относно тяхната недопустимост или неотносимост или е достатъчно да препрати към мотивите на определението на първоинстанционния съд за недопускането им. 7.Представлява ли „начало на писмено доказателство“ за разкриване на абсолютна симулация на оспорена сделка покупко-продажба не недвижим имот в СИО, сключен по отношения не нея предварителен договор на същия имот, без участието на другия съпруг, в който е оспорена истинността на волеизявлението за извършено плащане на продажната цена и прихващане, съответно допустими ли са свидетелски показания за разкриване на симулацията. 8.Необходимо ли е съгласие на страните по всички съществени елементи на сделката-предмет, цена, начин на плащане и сключаната без наличието му сделка нищожна ли е на основание чл.26 ал.2 ЗЗД. 9.Опорочена ли е сделка за продажба поради измама, когато е eдна от страните е формирана невярна представа досежно предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици от нея, предвид незапознаването й с предварителния договор, в който без нейно участие са договорени други параметри на сделката. 10.Следва ли въззивното решение да бъде обосновано в съответствие с правилата на формалната логика, научните и опитни правила. По така повдигнатите въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Във връзка с първия от повдигнатите въпроси се сочи противоречие с ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г по т.д. № 1/13 г на ОСГТК на ВКС и други посочени от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумирането им под приложимата материалноправна норма.В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните.Мотивите на въззивното решение съответстват на разпоредбата на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, тъй като съдът е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по защитните доводи и възраженията на ищцовата страна-касатор в настоящото производство.Въззивният съд е обсъдил всеки от доводите на ищцата наведен във въззивната жалба и е посочил конкретно защо приема липсата на нищожност на сделката на сочените основания.Подробно е изложил мотиви защо намира, че договорът за покупко-продажба не прикрива дарение, липса на съгласие от страна на прехвърлителката или измама от страна на ответниците.Анализ на доказателствата, /без дори да са конкретизирани от ищцата и без да се сочи какво целят да установят/ съдържащи се в прокурорската преписка, които нямат отношение към предмета на настоящия спор не са основание да се приеме, че съдът не се е произнесъл по част от доводите на страната, наведени във въззивното производство. По въпрос № 2. При преценка на събраните по делото гласни доказателства, следва ли въззивния съд да обоснове защо дава вяра на едни, а не дава вяра на други.По този въпрос липсва противоречие с цитираните от касатора решения: № 381 по гр.дело № 756/10 г на Първо ГО, решение № 250 от 21.12.2015 г по гр.дело № 3897/2015 г на ВКС, Първо ГО и решение № 297/22.12.2014 г по гр.дело № 4004/2014 г на ВКС.С тях е прието, че съдът преценява събраните по делото относими и допустими свидетелски показания по свое вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната им заинтересованост или предубеденост, съобразно правилата на процесуалния закон.Вземат се предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяването с гласните доказателства факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му, заболявания, паметови и физиологични особености и прочие. Решаващите мотивите на въззивното решение не противоречат на цитираната от касатора съдебна практика.Въззивният съд е дал отговор защо кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели по вътрешно убеждение.Не е изследвал тяхната евентуална заинтересованост или предубеденост, защото в разглеждания случай такава нито се е твърдяла, нито се е доказала.Както свидетелите на ищцовата, така и свидетелите на ответната страна са били единодушни относно правнорелевантните факти: твърдели са, че ищцата е работила ежедневно на процесната зърноплощадка, пред очите й са протичали всички строително-монтажни работи, довели до увеличената стойност на вещта, но това за нея е било ирелевантно, тъй като към този момент отношенията в семейството не са били конфликтни.Освен това съдът е обвързал анализа на свидетелските показания със събраните по делото писмени доказателства-представените служебни бележки, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение на процесната зърноплощадка, трудовата й функция и получаваното от нея месечно възнаграждение.При тези данни не са съществували противоречия между свидетелските показания, които съдът да обосновава, анализира и отговаря защо възприема или не възприема. По третия въпрос. Кога настъпва преклузията по чл.266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респ.кога са налице изключения, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради допуснати от първоинстанциония съд процесуални нарушения.На първо място разпоредбата на чл.266 ГПК ясно разглежда хипотезите, при които настъпва преклузия за ангажиране на доказателства по реда на чл.266 ГПК. По тези въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, както и множество безпротиворечиви съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК.С постановеното определение № 37 от 21.1.2021 г в закрито заседание въззивният съд е дал отговор на въпроса защо счита, доказателственото искане под № 5 за прекудирано.С него е поискано изслушването на допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение дали в годишните данъчни декларации на ищцата и бившия й съпруг по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г за дейността като земеделски производител са извършени разходи за направа на инвестиции в процесната зърноплощадка.По така направеното искане съдът се е произнесъл, че е сторено извън сроковете по чл.266 ГПК, че страната е можела да поиска доказателството своевременно и не го е сторила и в този смисъл липсва каквото й да било извършено от съда процесуално нарушение.Цитираната от касатора съдебна практика е съобразена изцяло от съда и липсва противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По въпрос № 4. В последното проведено пред първоинстанционния съд заседание съдът е отменил определението си, с което е допуснал обяснения на ответниците по реда на чл.176 ГПК относно фактите кога, и на кого е било извършено плащане на сумата по процесната покупко-продажба.Съдът се е мотивирал с факта, че тези данни се извличат от събрания по делото доказателствен материал, а не от обясненията на страната.Твърдението на касатора, че по този начин страната е лишена от възможност за доказване по реда на чл.176 ГПК е безпочвено.Твърдените факти се установяват от страната с всички доказателствени средства.Процесуалното действие на съда не представлява процесуално нарушение.Липсва противоречие с представената от касатора практика, тъй като същата единствено сочи на възможност за даване на обяснения по реда на сочената разпоредба, което съставлява изявление за факти, подлежащи на доказване.В този смисъл е и приетото от съда. По въпрос № 5. Следва ли въззивният съд да допусне изслушване на експертиза, когато за установяване на определен релевантен факт са необходими специални знания.По този въпрос се сочи противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 по т.д. № 1/2013 на ОСГТК, съгласно което въззивният съд е длъжен са събере доказателства, които се събират служебно от съда-експертиза, оглед, освидетелстване, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необосновавонст на фактическите изводи, постановени в основата на първоинстанционтото решение или ако тези доказателства са необходими за прилагане на императивна материалноправна норма.Експертизата следва да се назначи служебно от съда и без искане на въззивника, ако съдът не разполага със специални знания за изясняване на определени въпроси, а такава е необходима за правилното приложение на императивна материалноправна норма.Представени са две решения в подобен смисъл № 34/4.4.2014 г по т.д. № 1282/11 г на Второ търговско отделение на ВКС и решение № 118 от 15.5.2012 г по гр.дело № 588/2011 г на ВКС, Първо гражданско отделение. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като не съществува соченото противоречие.Съдът не е задължен да изслуша служебно експертиза, когато не се касае за приложението на императивна материално правна норма.Не съществува и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, доколкото едва с въззивната жалба и след преклузиите по чл.266 ГПК е направено искане за изслушване на допълнително съдебно-счетоводна експертиза, която освен, че не е своевременно заявена от страната, няма пряко отношение към предмета на настоящия спор, а е поискана с цел установяване на индиции, чии са били вложените в ремонта средства, въпрос който няма отношение към предмета на спора по чл.26 ал.2 ЗЗД. Относно въпрос № 6. При отклоняване на доказателствени искания на въззивника, следва ли въззивният съд да постанови собствени мотиви в определението си относно тяхната недопустимост или неотносимост или е достатъчно да препрати към мотивите на определението на първоинстанционния съд за недопускането им.Сочи се съдебна практика, в която е посочено, че съдът излага собствени мотиви, дори в случаите на препращане по смисъла на чл.272 ГПК.Наличието на такава практика изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съдът намира, че по така поставения въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на нито едно от двете посочени касационни основания –по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Въззивният съд е оставил без уважение направените от жалбоподателя доказателствени искания, като се е обосновал с това, че едните от тях са преклудирани, а другите неотносими.Препратил е към мотивите на първоинстанционното определение, за да обоснове отказа за допускане на неотносими към предмета на спора доказателства.Действително съдът не е добавил свои собствени мотиви, защо счита че исканията не следва да бъдат уважени.Това обаче дори да съставлява в някаква степен процесуално нарушение не е съществено такова и не е основание, за да доведе до необоснованост на крайния въззивен акт или до противоречие с процесуалния или материалния закон.Поради това поставения въпрос не може да обоснове допуск до касационен контрол. Относно въпрос № 7. Представлява ли „начало на писмено доказателство“ за разкриване на абсолютна симулация на оспорена сделка покупко-продажба не недвижим имот в СИО, сключен по отношения не нея предварителен договор на същия имот, без участието на другия съпруг, в който е оспорена истинността на волеизявлението за извършено плащане на продажната цена и прихващане, съответно допустими ли са свидетелски показания за разкриване на симулацията. От касатора е цитирана съдебна практика, съгласно която при липса на обратно писмо, разкриващо симулация следва да се представи така нареченото „начало на писмено доказателство“, което прави вероятно твърдението за привидност на договора, като в този случай са допустими свидетелски показания. Мотивите на въззивното решение не са в противоречие с цитираната практика, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Освен това така поставения въпрос е некоректно зададен, тъй като нито основната, нито допълнителната предпоставка по смисъла на горната разпоредба не са налице.Въпросът представлява ли едно доказателство начало на писмено такова, което да послужи за разкриване на сумилация се преценява при всеки конкретен правен спор.Не би могло да се приеме по принцип, че един предварителен договор за продажба представлява начало на писмено доказателство за установяване на симулация на последващ договор за продажба, сключен между страните, който според касаторката прикрива дарение от родители на дете.В случая въпросът не съставлява правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обосноваващ допуск на въззивното решение до касационен контрол, а изразява единствено несъгласието на страната с приетите от съда мотиви.Въпросът е свързан с правилността на съдебното решение, с преценката на събраните доказателства и вътрешното убеждение на съда, но не и с фазата по селекция на касационната жалба. Относно въпрос № 8. Необходимо ли е съгласие на страните по всички съществени елементи на сделката-предмет, цена, начин на плащане и сключената без наличието му сделка нищожна ли е на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.Липсва спор в правната теория, а така също и в съдебната практика, че е необходимо съгласие на страните по всички съществени елементи на сделката-предмет, цена и начин на плащане.В разглеждания случай съдът е приел, че сключения договор за покупко-продажба на процесната зърноплощадка съдържа всички необходими реквизити и не е налице порок, който да води до неговата недействителност.Въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора практика, която е абсолютно неотносима и касае формирането на наемна цена като елемент от фактическия състав на договора за наем. Относно въпрос № 9 Опорочена ли е сделка за продажба поради измама, когато у eдна от страните е формирана невярна представа досежно предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици от нея, предвид незапознаването й с предварителния договор, в който без нейно участие са договорени други параметри на сделката. Безспорно е в съдебната практика, която е безпротиворечива и в правната теория, че при формирана у страната невярна представа досежно предмета на сделката същата би могла да бъде унищожена поради измама.В случая обаче съдът е приел, че измамата не е установена от целия събран делото съвкупен доказателствен материал, в това число събран в резултат на процесуалните усилия на самата страна-касатор.Така формулираният въпрос отново е свързан с правилносттта на съдебното решение с обсъждането, анализирането и преценката на доказателствения материал по делото в неговата съвкупност.Въпросът изразява единствено несъгласието на страната с правните изводи на съда, но в никакъв случай не обосновава приложение на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика няма нищо общо с разглеждания случай.Същата е постановена при различна фактическа и правна обстановка.В случая измама не е установена, обратното установено е по делото, че ищцата-касатор е била наясно с извършените подобрения, които увеличават стойността на имота, но по никакъв начин не обосновават у нея измамливи представи относно правно-релевантните факти. 10.Следва ли въззивното решение да бъде обосновано в съответствие с правилата на формалната логика, научните и опитни правила.По този въпрос също не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с правилата на формалната логика, научните и опитните правила.В този смисъл в изложението и не се твърдят конкретни противоречия, а най-общо се цитира практика свързана с излагане на логически и формално валидни заключения от страна на съда в мотивите на обжалвания акт.Мотивите на въззивния съд не страдат от пороци, същите съответстват на изискванията на чл.235 и чл.236 ГПК. Основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий „очевидна неправилност“ се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдения за „очевидна неправилност“, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответниците по касация направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 3240 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение