Определение № 806 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 645/2012 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. Б. М. и М. Н. М. и двамата от [населено място] срещу разпореждане №31891/04.09.2012 год. по гр.д. № 4155/2011 год. на Софийски градски съд, ІV „Г” въз. отд., с което е върната касационната жалба, подадена от тях срещу постановеното по делото решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Застъпва се становище, че съдът неправилно е определил цената на предявения иск и с оглед на това е постановил връщане на касационната жалба, доколкото предявеният от тях иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е за собственост и е неоценяем. С оглед на тава считат, че разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК е неприложима. Молят обжалваното разпореждане да бъде отменено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- разпореждане, съгл. разпоредбата на чл.286,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд правилно и с оглед правомощията по чл. 286,ал.1 ГПК е постановил връщане на подадената от частните жалбоподатели частна жалба. Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела.Цената на иска се посочва от ищеца с исковата молба и може да бъде повдиган от ответника или служебно от съда най- късно до първото по делото заседание / чл. 56 ГПК /отм./, чл. 70 ГПК/. В случая производството по делото е образувано по искова молба, депозирана в съда на 20.12.2007 год., поради което цената на иска следва да се определи съгласно чл. 55 ГПК / отм./ Съгласно чл. 55, ал.1,т.2 ГПК цената на иска по искове за собственост е ¼ от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – ¼ то пазарната цена на имота.Видно от представеното пред първата инстанция удостоверение №751/23.02.2009 год., данъчната оценка на процесния имот възлиза на сумата 25 523,10 лв. като същият е с площ от 625 кв.м. Доколкото с исковата молба се претендира ревандикация на 100 кв. м. от този имот, цената на иска възлиза на ¼ от 4083,69 лв., което се равнява на сумата 1020,92 лв., както правилно е посочено и в диспозитива на обжалваното решение. С оглед на това решението попада в обхвата на чл. 280,ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване и съдът правилно е постановил връщането на касационната жалба. Същата е процесуално недопустима. Доводите на частните жалбоподатели, че искът по чл. 108 ЗС е неоценяем са неоснователни. Неоценяеми са исковете, чийто предмет не подлежи на парична оценка. Ревандикационният иск не е такъв. Именно поради това процесуалният закон е предвидил начина по който се определя неговата цена. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение