Определение № 483 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3908/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Т. С. против определение № 278/05.10.2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 1678/2020 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба от З. Т. С., чрез пълномощника му адв. Г. срещу решение № 1419 от 2.12.2019 г. по в. гр.д. № 1605/2019 г. по описа Варненски окръжен съд и е прекратено производството по гр.д. № 1678/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че в конкретния случай не е отчетено, че правопораждащ юридически факт, от който черпи материално си право ищцата е решение на Съвета на Адвокатска колегия Варна, от което следва, че цената на иска не е определена въз основа на стойност на парично вземане, възникнало от отделни договори, а с оглед признати по силата на нормативна делегация с един акт възнаграждения на адвокат за осъществена защита по няколко гражданки дела. Излага се становище, че в случая от значение е наличието на един правопораждащ акт, с който е определен размера на адвокатските възнаграждения, а не броя на производствата, за които се дължат тези възнаграждения. Иска се отмяна на обжалваното определение на ВКС. Ответникът по жалбата – С. Д. Т. оспорва същата, като поддържа, че определението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, състав на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че касационната жалба е насочена срещу въззивното решение, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което са уважени четири обективно съединени установителни иска, всеки един от които е с цена под 5 000 лв., поради което подадената касационна жалба е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл. ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В конкретния случай видно и от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 ГПК за четири вземания за адвокатско възнаграждение на основание чл.36, ал.3 ЗА за осъществена защита по четири отделни съдебни производства, като цената на всеки от исковете е под 5000 лв. Обстоятелството, че в случая размерът на претендираните адвокатски възнаграждения за осъществена правна защита по четири отделни съдебни производства, са определени в един акт – решение на Съвета на Адвокатска колегия Варна, не променя извода за предявени с исковата молба обективно съединени искове. При обективно съединяване на искове, определяща за преценката на допустимостта на касационно обжалване е цената на всеки един от тях, а не общия им сбор, в който смисъл е и трайната практика на ВКС. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1 и чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК, касационната жалба се явява недопустима. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение