Определение № 2203 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2556/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Петрол Холдинг“ АД (н.), ЕИК[ЕИК], обявен в несъстоятелност с решение № 260309 от 01.10.2021 г. по т. д. № 83/2014 г. на ОС – Стара Загора, чрез синдика М. П. В., срещу решение № 260000 от 21.06.2024 г. по в. т. д. № 116/2013 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1465 от 19.10.2012 г., постановено по т. д. № 501/2011 г. на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, с която „Петрол Холдинг“ АД (н.) е осъдено на основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 167 ТЗ и чл. 179 ТЗ да издаде на А. А. М., гражданин на Руската федерация, и на Д. Ю. Е., гражданин на Република Литва (починал в хода на производството и заместен съгласно чл. 227 ГПК от наследниците си Е. Г. Е., гражданка на Руската федерация, Й. Е., гражданин на Република Литва и В. Е., гражданка на Република Литва, действаща със съгласието на своята майка Е. Е.), в качеството им на акционери в дружеството, временни удостоверения за придобити акции от капитала на дружеството, след увеличаването му по чл. 197 ТЗ по решение по ф. д. № 3320/2005 г., както следва: за 208 000 бр. поименни налични акции на Д. Е. и 21 895 бр. поименни налични акции на А. М., както и да впише в книгата на акционерите на „Петрол холдинг“ АД (н.) на основание чл. 179 ТЗ акционерите, вида, броя, номиналната и емисионната стойност на акциите. В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 – 3 ГПК. Касаторът твърди, че в рамките на съдебното производство не са събрани и преценени всички относими и необходими доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че ищците имат качеството акционери в „Петрол Холдинг“ АД, респективно и да произтича и активната им процесуална легитимация за предявяване на исковете по чл. 71 ТЗ. Счита, че недопустимостта на исковата претенция обуславя недопустимост както на въззивното, така и на първоинстанционното решение, и моли за тяхното обезсилване и прекратяване на производството. Неправилността на въззивното решение и искането за неговата отмяна са мотивирани с оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в незачитане на въведените с разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 10 ГПК принципи на служебното начало и установяване на истината. Според касатора, в нарушение на тези принципи, въззивният съд не е уважил исканията му за задължаване на третите лица - адв. Г. Р. А., С. Е. Б. – Руска Федерация и „Уелт Стандарт Лимитит“ (Wealth Standart Limited) - Хонгконг, да представят на основание чл. 192, ал. 1 ГПК намиращи се при тях оригинали на документи с цел откриване на производство по чл. 193 ГПК и установяване по безспорен начин чия е собствеността на акциите от капитала на „Петрол Холдинг“ АД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС относно последиците при постановяване на решение по нередовна искова молба, без да е формулиран изричен въпрос. Твърди се и наличие на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, изводима според касатора от прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, поради недопускане на искания по чл. 192 ГПК и неустановяване по безспорен начин дали ищците имат качеството на акционери, което да им дава твърдените от тях права. Срещу касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил съвместен писмен отговор от Е. Г. Е., Й. Е. и В. Е., чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на условия за допускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. А. А. М. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В обжалваното решение е посочено, че въззивната жалба на „Петрол Холдинг“ АД (н.), съдържаща оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, е основана на оспорване качеството на акционери на ищците с твърдение за нововъзникнало обстоятелство – извършено от ищците в хода на процеса разпоредително действие с всички притежавани от тях акции от капитала на „Петрол Холдинг“ АД, вкл. новоиздадените, във връзка с които е материалноправният спор, в полза на трето лице. При преценката относно допустимостта на обжалваното решение с оглед твърденията за прекратени акционерни права на ищците са изложени следните съображения: В случая процесуална предпоставка за допустимостта на исковете е качеството на ищците на акционери към датата на предявяване на исковете, по който въпрос не е имало спор пред първата инстанция. Освен това ищците се легитимират с нотариално заверени преписи от оригинали на временни удостоверения, издадени им първоначално, преди увеличението на капитала – временни удостоверения №№ 1, 3 и 6, с нот. заверка рег. № 78/18.09.2012 г. на нотариус на Д. С., рег. № 267 в НК при РС – София. С отговора по въззивната жалба ищците представят удостоверение рег. № 5/22.01.2013 г. на същия нотариус, от което се установява, че оригиналите на тези временни удостоверения за притежаваните от ищците акции преди увеличението на капитала продължават да се съхраняват в нотариалната кантора по нот. дело № 3/15.06.2012 г., вкл. към датата на образуване на въззивното производство. От представените нотариално заверени преписи се установява, че тези удостоверения не са предмет на джиросване в полза на трето лице, тъй като освен първоначалното джиро в полза на ищците липсва от формална страна последващо прехвърляне по смисъла на чл. 468 ТЗ. Това обстоятелство е достатъчно за преценка на легитимацията на ищците и допустимостта на производството, съответно – за интереса им от исковете по чл. 71 ТЗ. Такъв интерес не може да бъде отречен за ищците, тъй като безспорно размерът на участието им в капитала е определящо за упражняване на членствените им права - при вземане на решения от Общото събрание, както и за размера на дивидента и на ликвидационния дял. Следователно, от съществено значение за ищците е снабдяването им с легитимационен титул, като акционери в ответното дружество, за действително притежавания брой акции от капитала на дружеството. Упражняването на правата на акционерите изисква както снабдяване със самите акции като поименна ценна книга или с временни удостоверения, които ги заместват, така и отразяване участието на всеки от акционерите в книгата на акционерите съгл. чл. 179 ТЗ. Позовавайки се на съответно цитирана в решението практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че по отношение на осъдителния иск по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен, като за допустимостта му е достатъчно да се установи, че ищецът е съдружник или акционер в ответното дружество, а иск за защита на членствени права на лице, което има посоченото качество към момента на завеждането му е допустим, дори ако отпадне в хода на процеса. Легитимацията по иска с правно основание чл. 71 ТЗ се обуславя от притежаваното от ищците качество на акционери, чиито права са нарушени от орган на управление на ответното дружество, различен от ОС, вкл. когато дружеството оспорва тези права с извънпроцесуалното си поведение. Към момента на предявяване на исковете ищците са обосновали интерес с твърдения за придобити от тях нови акции, след увеличаване капитала на дружеството от собствени средства (неразпределена печалба) съгласно чл. 197 ТЗ, за което не са им били издадени временни удостоверения, както и с липса на отразяване на това обстоятелство в книгата на акционерите. Качеството акционери на ищците към датата на предявяване на иска не е било спорно между страните, като от представените от ищците нотариални покани от 17.09.2010 г. и от 04.02.2011 г. се установява, че те са търсили от дружеството снабдяване със заверен препис от книгата на акционерите, както и с временни удостоверения за записаните нови акции, и тези доказателства са индиция за неизпълнение задължението на ответника за предоставяне на временни удостоверения след извършеното увеличаване на капитала. Съдът е коментирал представения във въззивната инстанция протокол № 1511б от 15.11.2013 г. от заседание на СД на „Петрол Холдинг“ АД с взети решения за издаване на нова книга на акционерите на дружеството наместо липсващата такава, за обезсилване на всички стари временни удостоверения, съответно за издаване и връчване на акционерите на нови временни удостоверения за притежаваните от тях акции, като според ТРРЮЛНЦ именно лицата, взели цитираното решение от 15.11.2013 г., са формирали персоналния състав на Съвета на директорите с изпълнителен директор Д. Е.. Тези решения обаче са признати за нищожни с влязло в сила на 10.12.2018 г. решение по т. д. № 371/2013 г. на ОС – Стара Загора, като съдебното решение е също индиция за интерес от производството по чл. 71 ТЗ. С предавателен протокол № 15641/20.11.2013 г. на нотариус Д. С., рег. № 267 на НК, на двамата ищци са предадени съхраняваните при нотариуса първоначално издадени на ищците временни удостоверения за притежаваните от тях акции, съответно общо за 3 105 бр. акции от М. и 29 500 бр. акции от Е.. С приемо-предавателен протокол от 27.11.2013 г. с нот. заверка на подписа на Д. Е., на събрание на СД на „Петрол Холдинг“ АД, във връзка с взетото и впоследствие прогласеното за нищожно решение № 1511б/2013 г. на СД, на Д. Е. е предаден оригиналът на временно удостоверение № 3, с което същият се легитимира като акционер с 29 500 бр. поименни налични акции от капитала на дружеството. Видно от същия, оригиналът на новоиздадено на Е. ново временно удостоверение № 2013-1, отразяващо всички притежавани от него 237 500 бр. акции, е предаден в негово държане, но съобразно цитираното съдебно решение, тези удостоверения са лишени от легитимационен ефект, тъй като са признати за нищожни. Същевременно е установено, че оригиналите на удостоверения №№ 1, 2 и 3 (първоначално издадените на ищците) се намират на съхранение при трето лице – адв. М. Б., която е представила същите в нотариално заверен препис, снет от оригинала им, т. е. ищците продължават да се легитимират именно с първоначално издадените им временни удостоверения за записаните акции преди увеличението, които не са предмет на спора, като това обстоятелство обуславя легитимацията им по исковете, вкл. във въззивното производство. Доводите на ищците за намерението им да прехвърлят на трето лице акциите си в ответното дружество, за което именно е необходимо снабдяването им с материален носител за членствените им права в пълен обем, т. е. за общо 237 500 бр. акции за Е. и 25 000 бр. акции за М., колкото притежават след увеличението на капитала на дружеството, също са преценени от съда като обосноваващи правния интерес от предявените искове, доколкото едностранното волеизявление за прехвърляне на акциите или временните удостоверения се извършва чрез джиро. Съгласно чл. 468 ТЗ джирото представлява едностранна формална сделка, обективирана върху самата заповедна поименна книга, на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.187 ТЗ, а за упражняване правата върху акциите, вкл. разпореждането със същите, е необходимо снабдяването на акционерите с акциите или със заместващите ги временни удостоверения. Съдът е акцентирал и на обстоятелството, че дори да е извършено валидно прехвърляне на притежаваните от ищците акции от капитала на ответното дружество в хода на производството (с оглед заявеното в отговора на въззивната жалба оспорване, че представените с жалбата на ответното дружество временни удостоверения и джира представляват неистински документи и подписите на джирантите са подправени), това обстоятелство не би се отразило на допустимостта на иска, а евентуално на неговата основателност. Освен това, съгласно чл. 226 ГПК, при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, производството продължава между първоначалните страни, доколкото приобретателите не са поискали да встъпят. По въпроса дали ищците са престанали да бъдат акционери в дружеството поради твърдението на „Петрол Холдинг“ АД за джиросване на всичките им акции на трето лице, съставът на апелативния съд е приел, че по валидността на джирата и съпътстващите ги каузални сделки не може да се произнася инцидентно в настоящото производство. При наличието на спор за собствеността върху част от акциите от капитала на АД, той следва да бъде разрешен с участието на търговското дружество и лицето, чиито членствени права се отричат поради твърдение, че не е придобило валидно акциите на ищците. В случая спорът не е за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерното дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, а е с предмет облигационен иск за изпълнение на основно задължение на орган на дружеството да снабди ищците с легитимационен документ за притежаваните от тях акции. При спор за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерно дружество, същият следва да се разреши с участието на всички спорещи страни – лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции, и самото търговско дружество. Относно представените от ответника с въззивната жалба копия на нови временни удостоверения №№ 1 и 3 (без данни кое лице ги е заверило за вярност), които обективират всички притежавани от ищците акции от капитала (преди и след увеличението), както и джира върху същите в полза на трето лице (С. Б.), решаващият съдебен състав е посочил, че те не са представени в оригинал, нито в официално заверен препис съгласно чл. 179 ГПК, въпреки възложеното върху ответника задължение във връзка с представянето и оспорването им, с оглед откриване на производство по чл. 193 ГПК. Удостовереното в констативен протокол от 24.10.2012 г. на нотариус В. Ч., рег. № 210 в НК, РС – София, унищожаване на същите временни удостоверения №№ 1 и 3 не се ползва с доказателствена сила относно естеството на унищожените документи съгласно чл. 593 ГПК, а още по-малко относно съдържанието им, поради което не може да замести липсата на оригиналите, а нотариалното удостоверяване не обхваща идентичността на преписа с оригинала – чл. 569, т. 1 ГПК вр. чл. 589 и чл. 591 ГПК. Нотариусът е удостоверил самоличността на явилите се пред него лица, сред които са приобретателят на акциите Б., изпълнителният директор на дружеството О. Т. и председателят на СД – М. С.. С подписване на констативния протокол на нотариуса последните двама, като органи на дружеството, са заявили неизгодно за тях обстоятелство, а именно че са унищожили издадените на ищците временни удостоверения. На изискванията за удостоверяване на препис от оригинал отговаря единствено издадено на приобретателя временно удостоверение № 1 за прехвърлените му общо 262 500 бр. акции от капитала на „Петрол Холдинг“ АД, но не и останалите документи, вкл. релевантните към спора временни удостоверения №№ 1 и 2, издадени на името на ищците. Извършеното от нотариуса удостоверяване съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените в кръга на службата му действия и се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, която важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване истинността на документа като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК. В случая представените от ответника копия на временни удостоверения № 1 и № 3, издадени на ищците, не отговарят на изискванията на чл. 179 ГПК, поради което не е необходимо откриване на производство за оборване истинността им в частта, представляваща удостоверяване на притежаваните от ищците акции, като те не представляват официално заверен препис и в частта по отношение на частния диспозитивен документ – джиро. Поради липса на оригиналите на тези актове, на което обстоятелство се основава дружеството, въззивният съд е извел извод, че не може да открие производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорването им, съответно и за изследване автентичността на джирата, материализирани върху временните удостоверения, а така също и относно договорите за покупко-продажба, представени като заверени преписи по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Освен това съдът е приел, че изявлението на синдика на дружеството, че ще се ползва от оспорените от насрещната страна документи само в случай, че същите бъдат открити в оригинал, сочи на липсата на предпоставка за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Страната не е заявила безусловно че ще се ползва от представените с въззивната жалба документи. Тъй като те са били своевременно оспорени от ищците, съдът е посочил, че не може да се обоснове с формалната им легитимационна функция, а и същата противоречи на всички останали доказателства по делото. Представените с жалбата преписи от временни удостоверения №№ 1 и 3 за всички притежавани от ищците акции от капитала са квалифицирани от съда само като извънсъдебни твърдения, които подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Като процесуална последица изявлението на синдика по въззивното дело е приравнено на оттегляне на представените документи като доказателства по делото, поради което и искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК спрямо същите не е уважено. Въззивният съд е приел, че не може инцидентно да се произнесе по действителността на джирата (респ. каузалните сделки за прехвърляне на собствеността върху акциите), както и да основе изводите си на формалната им доказателствена сила и на основание, че дружеството едновременно с представяне на преписите от временните удостоверения е въвело и твърдение за унищожаване на оригиналите. При това положение съдът е намерил, че не може и да изключи същите от доказателствата по делото. Твърдението за унищожаване на временните удостоверения не променя принципната позиция на ответника по спора, че е издал легитимационни книги на ищците за увеличения брой акции от капитала, но по делото не се установява изпълнението на това задължение, включително поради нелогичността на заявеното от ответника обстоятелство, че дружеството се е лишило доброволно (с унищожаването им) от временните удостоверения, издадени на ищците след увеличението на капитала, към м. 10.2012 г. съгласно констативния протокол от 24.10.2012 г. на нотариус Ч., при висящност на спор по чл. 71 ТЗ именно относно изпълнението на това негово задължение по чл. 167 ТЗ. Ответникът не само не е запазил оригиналите, но не е обезпечил и наличието на официален препис от същите съгласно чл. 179 ГПК. Аналогично, тези доводи важат и спрямо обективираните върху тези удостоверения джира в полза на третото лице. По-нататък въззивната инстанция е развила и подробни съображения за правния интерес и легитимация на наследниците на починалия в хода на процеса ищец да поддържат иска по чл. 71 ТЗ с оглед последиците на настъпилото универсално правоприемство (т. к. при наследяване на налични поименни акции, каквито са процесните, всеки от наследниците, вкл. непълнолетните, придобива идеална част от всяка акция). По изложените съображения съставът на въззивния съд е приел исковете за допустими и е преминал към разглеждането им по същество, като след подробно обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и даване на мотивиран отговор на доводите, възраженията и оспорванията на страните е формирал извод и за основателността на предявените искове по чл. 71 ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На първо място, доколкото в касационната жалба се релевират основания за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 2 ГПК и въз основа на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, представляваща самостоятелно основание за достъп до касационна проверка, съдът намира, че няма вероятност решението на Варненския апелативен съд да е недопустимо с оглед заявените с касационната жалба оплаквания за липса на активна процесуалноправна легитимация за предявяване на исковете. На следващо място не е налице и наведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. От съдържанието на обжалваното решение твърдяната квалифицирана форма на неправилност не се установява - не е видно решението да е постановено при груби нарушения на правилата на формалната логика или при превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл. Доводите на касатора в обосноваване на така заявеното селективно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК са за извършени от въззивния съд нарушения на съдопроизводствени правила, вкл. тези на чл. 192 ГПК относно изискване на оригинални документи от неучастващи в делото лица, като представляват единствено оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, във връзка с които правилността на обжалваното решение може да се преценява само след вече допуснато касационно обжалване. На последно място не се установява и заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., основателността на искането за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква на първо място изричното формулиране от страна на касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и има обуславящо значение за резултата по делото, като касационният съд няма правомощия сам да извежда този въпрос от съдържанието на жалбата и/или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване конкретен правен въпрос не е поставен – пресъздадени са единствено мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след което е направено оплакването, че като е отказал да изследва в детайли въпроса дали ищците имат качество на акционери и към момента на разглеждането на спора, съдът е допуснал произнасяне по фактически неуточнен иск, който е възможно да е иницииран и поддържан от ненадлежна страна – без активна процесуална легитимация. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване. Независимо от това съдът намира за нужно да посочи, че разрешението, дадено в цитираното тълкувателно решение, касае хипотеза на нанадлежен ответник – когато в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а петитумът е насочен срещу друго лице. Доколкото в този случай е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелства и петитум, която може да обуслови недопустимост на цялото исково производство, отново следва да се отбележи, че по делото не се констатира вероятното наличие на подобен порок. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение