Определение № 558 от 09.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на Е. В. Й., чрез пълномощника му адв. С. М. от САК, срещу разпореждане от 23.01.2014г по в.гр.д. № 2541/2013г на Софийски градски съд ,ІІ А състав, с което поради неизпълнение в срок на указание до жалбоподателя по изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК е върната неговата касационна жалба. Частният жалбоподател иска отмяна на разпореждането поради неправилно изтъкване на чл. 286 ал.1, т.2 ГПК като основание за връщане на жалбата. Постъпила е молба за продължаване на срока, която съдът неправилно е възприел като отнасяща се до част от указанията, свързани с изисванията за редовност. Поискано е било удължаване на срока като цяло ,това е бил петитумът на молбата, докато от мотивите на обжалваното разпореждане за връщане става ясно ,че съдът е възприел искането като частично ,заради изтъкваните основания. Действията му са в нарушение на правораздавателната власт, която се определя от петитума, а не от основанието. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Указанията, дадени от въззивния съд с разпореждане от 26.11.2014г по гр.д № 2541/2013г. във връзка с редовността на постъпилата касационната жалба, съответно за отстраняването им в срок, са съответни на предвидените в закона изисквания към нейната редовност, съобщени са по предвиден в закона ред и безспорно не са изпълнени. Неоснователен е доводът за незаконосъобразно позоваване на чл.286 ал.1 т.2 ГПК при положение, че постъпилата на основание чл. 63 ал.1 ГПК молба вх.№6515/21.01.2015г на адв.Ст. М. като пълномощник на жалбоподателя, с поискано удължаване на срока поради това,че внезапна повреда на компютъра е поставила пълномощника в невъзможност да принтира подготвените за касационно обжалване материали, изрично е оставена без уважение с разпореждане от 23.01.2015г. При това положение, от значение за законосъобразността на понастоящем обжалвания акт е консатацията, че указанията не са изпълнени в дадения срок, като е достатъчно неизпълнението на едно от тях – за внасяне на дължимата държавна такса при касационно обжалване. Както изтъкнатото от съда в мотивите ,че неизпълнението на това именно указание няма връзка с причината, изтъквана като основание за продължаване на срока, така и доводът на защитата ,че е налице неправилно възприемане предмета на нейното искане срокът да бъде продължен само за част от указанията, а не по отношение на всички указания, нямат отношение към законосъобразността на разпореждането за връщане на жалбата,щом съдът е оставил без уважение тази молба. Съответно,независимо какви са били мотивите да се откаже подължаването на срока, въззивният съд прилага последиците на чл. 286 ал.1, т.2 ГПК и обжалваното определение е валидно и допустимо правилно и законосъобразно. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о