Определение № 286 от 25.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1231/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Смарт Енерджи Груп” АД, [населено място], против разпореждане от 16.06.2020 г. по т.д. № 5553/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по жалбата не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С разпореждането, предмет на обжалване, е върната касационната жалба на жалбоподателя срещу решение №171 от 16.01.2020г. по т.д. №5553/19г. на САС. За да постанови този резултат, съдията докладчик е констатирал с разпореждане от 12.03.2020г., че депозираната касационна жалба е нередовна – липсва удостоверяване за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв., липсва пълномощно за адв. Т. както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Уведомлението за оставяне производството без движение и отстраняване на така установените нередовности е било връчено на 29.05.2020 г. редовно. В указания срок, страната не е отстранила недостатъците на жалбата. При тези фактически данни, съдът е върнал същата на жалбоподателя. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. Подадената касационна жалба с вх. № 4345/10.03.2020 г. по вх. рег. на Апелативен съд София не е отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, поради което същата правилно е оставена от администриращия съд без движение, със съответните указания. Въззивният съд е уведомил страната със съобщение, получено от същата на 29.05.2020 г. Пред настоящата инстанция страната е представила пълномощно за адв. Т. относно представителството му пред ВКС. Страната обаче, както правилно е констатирал и администриращият съд, не е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в какъвто смисъл са и дадените изрично указания. Правната норма на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допустимостта на касационната жалба с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Същите се доказват с мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Непредставянето на изложение съставлява нередовност на касационната жалба и съответно основание за прилагане на правните последици от неотстраняването им - връщането й като нередовна. Освен това страната не е приложила и документ за платена в срок държавна такса за касационно обжалване. При тези фактически данни се налага извод че разпореждането е правилно с оглед изрично установените правни последици от това процесуално поведение с императива на чл.286,ал.1, т.2 ГПК. Изложените в жалбата оплаквания, за това че пълномощникът на търговеца не разполагал с ясни инструкции от представляваното дружество за процесуалното си „ поведение” не съставляват аргумент за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което са ирелевантни. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.