Определение № 3367 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 993/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Р. И. – държавен инспектор при ТД – Бургас на Kомисията и на Р. Т. К., чрез адв. М., против решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

Ответниците по насрещните жалби, чрез своите процесуални представители, са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба на другата страна.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбите е цитираното въззивно решение, с което по предявените от Комисията против Р. Т. К., М. Х. К. (понастоящем М.) и „ВЕЕР 1“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], искове с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) е:

1/ отменено решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частите, с които е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на сумата от общо 9 036. 12 лв. (7 196. 12 лв. – по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД, и двете сметки с титуляр ответника К.), представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от постъпили суми по банкови сметки (първата сума преведена от ЧСИ след проведено принудително изпълнение срещу заемополучател, а втората – внесени на каса суми и преводи от трети лица в периода 2007 г. – 2009 г.), както и в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на основание чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) на сумата от 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС], рама – ..., двигател – ..., както и в частта за разноските, и вместо това е постановено решение за отнемане в полза на държавата от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС], рама – ..., двигател – ... и е отхвърлено искането за отнемане от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), на сумата от общо 9 036. 12 лв. (7196. 12 лв. по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД, и двете с титуляр ответника К.), представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от постъпили суми по банкови сметки;

2/ потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част:

а/ в частта, с която исковите претенции на Комисията за отнемане от ответниците в полза на държавата на подробно посочено в решението имущество – недвижими имоти и МПС (с изключение на искането за отнемане на дворно място от 690 кв. м., съставляващо парцел .. - ... в кв. .., бивш парцел .. - .. в бивш кв. ... по плана на [населено място], област Б., ведно с изградена едноетажна масивна сграда - метално хале с РЗП от 292. 5 кв. м.), вкл. на суми от отчуждаването на част от това имущество (изключая отнетата от ответника К. сума от 40 000 лв. - съставляваща разликата над 9 036. 12 лв. до 49 036. 12 лв., постъпила по банковата му сметка), част от суми по банкови сметки и равностойност на дружествени дялове, са отхвърлени, както и

б/ в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас и сумата 40 000 лв. (горепосочената разлика като стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и постъпили суми по банкови сметки). В частта на произнасяне по останалите претенции, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по мотивираното искане на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 279 871. 83 лв., подробно описано в искането, придобито от Р. К., от бившата му вече съпруга М. К. и „ВЕЕР 1“ ЕООД в ликвидация. Приел е, че приложимият материален закон в случая е ЗОПДИППД (отм.), а неспазването на срока по чл. 15, ал. 2 от закона, не се отразява на допустимостта на съдебното производство в противовес с доводите на защитата на ответника К., по съображения, че сроковете за проверка не са преклузивни. Изтъкнал е, че за да бъде основателно искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), т. е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки: 1) да е осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.); 2) да е установено наличие на имущество на значителна стойност, която според § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) следва да е над 60 000 лв.; и 3) да са установени факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото на значителна стойност, е придобито именно от престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на придобиванията. Инстанцията по същество се е позовала на разясненията, дадени с т. 2 от ТР № 4/2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В случая е установено като безспорно по делото, че с влязла в сила присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас ответникът Р. К. е признат за виновен за извършването на престъпление: 1/ по чл. 252 НК и на престъпление по чл. 255 НК, за това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в [населено място], като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва, като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер общо на 43 147 лв., поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 1 ЗКИ и вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв., като е оправдан да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над сумата от 43 147 лв. до сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв.; 2/ по чл. 257, ал. 1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК за това, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 51 ЗКПО пред ТД на НАП – Бургас за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., като вместо реалната данъчна основа е декларирал годишен корпоративен данък в по-малък размер, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери; 3/ по чл. 257, ал. 1, ал. 1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за това, че в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661. 75 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1 629. 90 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 24 098. 80 лв.; 4/ по чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК за това, че в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2006 г. 31.12.2006 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450. 52 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029. 59 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472. 10 лв. С оглед горната осъдителна присъда, втората съдебна инстанция е намерила да е осъществена първата изискуема от специалния закон предпоставка - доколкото престъпленията, за извършването на които ответникът е признат за виновен, попадат в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.). Прието е също, че е налице и втората кумулативно разписана предпоставка за претендираното отнемане – която е безспорна между страните, а и се явява установена от приетите по делото експертизи, а именно, че придобитото от ответниците Кузманови имущество в проверявания период (01.08.1989 г. – 01.08.2014 г.), е на значителна по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД (отм.) стойност над 60 000 лв. Изтъкнато е, че са касае за придобивания от ответниците (проверяваното лице и неговата вече бивша съпруга – лично, в режим на СИО, в съсобственост с трети лица, както и от дружества – собственост и контролирани от ответника Р. К.), чийто обект са недвижими имоти, МПС, дружествени дялове, вземания по банкови сметки и по заемни договори. Част от придобитото имущество е отчуждено (недвижимите имоти и МПС), а друго е претърпяло трансформация като към края на изследвания период, ответниците са притежавали следното имущество, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, по отношение на което спорът е висящ във въззивното производство:

1/ ответниците Кузманови:

• недвижим имот, представляващ лозе, пета категория, находящо се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, ЕКАТТЕ 02573, с площ от 1. 333 дка, съставляващо имот № ..., парцел № ... от масив № ...; недвижим имот, представляващ лозе, пета категория, находящо се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, ЕКАТТЕ 02573, с площ от 1. 333 дка, съставляващо имот №..., парцел № ... от масив № 42; 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], вилно селище „Съни хоум“, разположен на четвърти етаж, с идентификатор ..., с площ за жилището заедно с общите части от 68 кв.м.;

• товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЛТ31“, рег. [рег.номер на МПС]; лек автомобил, марка „Опел“, модел „Кадет“, рег. [рег.номер на МПС]; лек автомобил, марка „Джип“, модел „Гранд Чероки 2,7 ЦРД“, рег. [рег.номер на МПС];

• получени суми от продажбата на МПС, а именно: сумата 4 900 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. [рег.номер на МПС]; сумата 4 700 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. [рег.номер на МПС]; сумата 20 200 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 компресор“, рег. [рег.номер на МПС]; сумата 32 800 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 СДИ“, рег. [рег.номер на МПС]; сумата 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, рег. [рег.номер на МПС] и сумата 21 500 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, рег. [рег.номер на МПС];

• суми, получени от продажбата на поземлен имот с идентификатор 11538.503.175 в[жк]по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ на имота от 202 кв. м. и на апартаменти, всички находящи се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, вилно селище „Съни хоум“;

2/ ответницата М. К.:

• разликата над отнетите съответно 22 069 лв. и 195. 58 лв. до поисканите за отнемане суми от 33 284. 27 лв., съответно от 14 410. 94 лв. по сметки в „ОББ“ АД с титуляр М. Х. К.;

3/ ответникът К.:

• 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК[ЕИК], с едноличен собственик на капитала и управител това лице;

• сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас и сумата 49 036. 12 лв. – получени от същия ответник косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и постъпили суми по банкови сметки;

4/ контролираното от ответника К. „ВЕЕР 1“ – в ликвидация ЕООД:

• суми, получени като действителна престация от продажбата на апартаменти в сграда, изградена в УПИ ..., кв. ... по действащия ПУП на к. к. „Слънчев бряг“ – запад, област Бургас.

За реализиран е счетен и част от третия елемент от фактическия състав на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), а именно, че в края на изследвания период ответниците притежават имущество с неустановен произход на средствата за неговото придобиване. Този извод е обоснован с данните от заключението на вещото лице по назначената експертиза в кредитирания от въззивния съд вариант, сочещ на недостиг на средства у ответниците за извършените придобивания в релевантния период от 498 928 лв. или 4 042. 48 бр. минимални работни заплати. Като спорна по делото, в обжалваното решение е дефинирана последната предпоставка – дали при конкретно установените факти имуществото на ответниците е придобито с доходи от престъпна дейност на проверяваното лице (доколкото отсъстват данни за произхода на средствата, вложени за придобиванията в проверявания период), както и какъв е периодът на престъпната дейност – от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г., както твърди КОНПИ или обхваща времето от 2007 г. до 2009 г., каквито са защитните доводи на ответната страна. Във връзка с обстоятелството дали имуществото, предмет на искането за отнемане, е придобито с доход от престъпна дейност в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) е прието, че релевантно за спора и подлежащо на изследване, с оглед установяването на пряка или косвена връзка с тази дейност, е единствено имуществото, придобито с доход от престъпленията по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 1 ЗКИ и по чл. 255, ал. 1 НК, защото те попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 и т. 17 ЗОПДИППД (отм.), но не и това, придобито с доход от престъплението по чл. 257, ал. 1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1 НК. Съобразено е, че към момента на започване на проверката против ответника К. - през м. април 2010 г., в резултат на изменението на текста на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.), престъплението по чл. 257, ал. 1 НК не е сред изрично посочените престъпни деяния, попадащи в предметния обхват на специалния закон. Така е споделен изводът на първостепенния съд, че по отношение на имуществото, придобито от ответниците през 2004 г., за който период е установено с влязла в сила присъда единствено извършването на престъпление по чл. 257 НК, не следва да се обсъжда дали е налице връзка – пряка или косвена, респ. обосновано да се предположи такава, между придобитото имущество и престъпната дейност на проверяваното лице (макар и генерираща по естеството си доход, облага), доколкото се касае за такава, извън приложното поле на чл. 3 от коментирания конфискационен закон. Изтъкнато е, че дори само на това формално основание искането за отнемане на имуществото, придобито през 2004 г. не може да се уважи. Развити са доводи за същественото значение на коментираната причинно – следствена връзка между конкретната престъпна деятелност на проверяваното лице и придобиванията, които са обект на отнемане, при позоваване на приетото в решението от 13.07.2021 г. на ЕСПЧ по делото „Т. и други срещу България, утвърждаващо стандартите на защита на правата на човека и в частност на правото на мирно ползване на притежанията по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, а именно: изискването за пропорционална намеса на държавата в правото на притежание при търсената гражданска конфискация, доколкото с нея се преследва легитимна цел.

За да счете за неоснователно искането за отнемане на сумата от 20 200 лв. и на сумата 21 500 лв. от продажбата на два леки автомобила „Мерцедес Ц 200 компресор“ и „Ауди ТТ“ освен горните доводи, решаващият състав е мотивирал и допълнителни съображения. Те се свеждат до приетото отсъствие на връзка (нито пряка, нито опосредена) между придобиването през 2004 г. на въпросните МПС от ответниците – физически лица и установената престъпна дейност на ответника К. към този момент, изразяваща се в избягване плащането на данъчни задължения по ЗКПО на представляваното от него дружество „ВЕЕР - 1“ ЕООД в особено големи размери за отчетната 2004 г. По аналогични мотиви е прието за лишено от основание и искането за отнемане от ответника К. на сумата от 5 000 лв., представляваща равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД, - че тъй като данните по партидата на дружеството в ТР сочат, че капиталът му в размер на 5 000 лв. е внесен на 26.01.2004 г., а престъпната дейност на ответника към този момент е свързана с избягване плащането на данъчни задължения, поради което внесената сума за капитал на дружеството при регистрирането му не би могла да бъде свързана с избегнатите данъци, дължими от дружеството за същата година (още повече, че декларацията пред органите на данъчната администрация е подадена през следващата, 2015 година). На следващо място, по аргумент за наличие на положително салдо на ответниците за 2004 г. (приходи от 258 290 лв. и разходи от 183 812 лв., в т.ч. и за придобиване на въпросното имущество, т.е. разликата между приходи и разходи е положителна величина +74 478 лв., а с натрупване от предни години +87 307 лв.), установено със заключението на СИЕ, е направен решаващ извод, че горното имущество е с установен източник на средствата за придобиване, поради което не подлежи на отнемане.

Искането за отнемане на сумата 413 770 лв. от контролираното от ответника К. дружество – ответното „ВЕЕР - 1“ ЕООД като получена от продажбата на 13 апартамента, започнала на 11.08.2004 г., всички обекти находящи се в сграда, построена в УПИ ..., кв. ... по плана на к. к. „Слънчев бряг“ – запад, е счетено за неоснователно, както поради ирелевантност на установеното престъпление на проверяваното лице К. към този момент – по чл. 257 НК, към предметния обхват на специалния закон – чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), то и защото 1/3 идеална част от УПИ ... в кв. ..., к.к. „Слънчев бряг – запад“ (в което се намират посочените апартаменти), е придобита от ответника К. през 2003 г. (при пазарна оценка от 30 770 лв.), т.е. преди началото на установената с влязла в сила присъда негова престъпна дейност), а и не на последно място – че въпросната идеална част от имота, ведно с правото на строеж, са продадени от ответниците - физически лица на „ВЕЕР - 1“ ЕООД на 19.02.2004 г. за сумата от 8 500 лв., т.е. непосредствено след регистрирането на дружеството и преди осъществяването от ответника К. на инкриминираната престъпна деятелност, в извършването на която е признат за виновен с влязла в сила осъдителна присъда. Така е формирано съждение, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че недвижимият имот и правото на строеж са придобити със средства от избегнатото плащане на дължимия корпоративен данък от дружеството за 2004 г., в размер на 61 322 лв. В обжалваното решение е прието също, че сградата е построена непосредствено след придобиването на имота и на правото на строеж върху него (през м. февруари 2004 г.), като на 17.03.2004 г. дружеството е получило ипотечен кредит в размер от 70 000 лв. (погасен към 01.07.2004 г. ), за който няма данни да е погасен със средства от престъпната дейност на К.; че по делото не са налице доказателства построяването на сградата да е извършено със средства от заеми, които да са изплащани след завършването й на 11.05.2005 г. (когато е въведена в експлоатация, при стойност на СМР по изграждането й към този момент от 293 700 лв.), нито пък след началото на престъпната дейност в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г.; че погасяването на кредитите, отпуснати през 2007 г. (началото на установената лихварска дейност на ответника К.) е извършено след изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация, като не са събрани доказателства да е налице друг вид трансформация на средствата, акумулирани от престъпната дейност на ответника К., която да обуслови наличието на причинно-следствена връзка с придобиването на горните имоти.

По искането за отнемане от ответниците - бивши съпрузи на придобитото през 2005 г. имущество, респ. на сумата от продажбата му, въззивната инстанция е намерила, че установената престъпна дейност на ответника К. към този момент се изразява в това, че в качеството си на данъчно задължено лице, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., същият е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г. като вместо реалната данъчна основа от 102 661. 75 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 2 629. 90 лв., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 098. 80 лв., престъпление по чл. 257, ал. 1 НК (отм. ДВ бр. 75/2006 г.). Тъй като обаче това деяние е изключено от предметния обхват на закона - чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), е направен извод, че само на това основание искането за отнемане на придобитото през 2005 г. имущество от ответниците, респ. сумата от продажбата на което се претендира, не може да се уважи. Касае се за отнемане на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, на сумата от продажбата на лек автомобил „Рено Меган“ – 2 броя, съответно 4 900 лв. (с рег. [рег.номер на МПС] ) и 4 700 лв. (с рег. [рег.номер на МПС] ), при пазарна стойност към датата на придобиване – и за двата на 28.02.2005 г., от по 7 000 лв. и на лек автомобил „Мерцедес Е 200 СДИ“ - 32 800 лв., при пазарна стойност към датата на придобиване 31.03.2005 г. от 58 000 лв. По искането за отнемане от ответниците Кузманови на сумата от 537 080 лв. от продажбата на недвижими имоти, а именно:

1/4 ид. част от ПИ с идентификатор ... в[жк]на [населено място], [община], с площ на имота от 202 кв. м., придобит на 05.12.2005 г. срещу цена от 237. 50 лв. при пазарна оценка на идеалната част от 2 380 лв. и продаден през 2007 г. за сумата от 50 000 лв. за целия имот, и на апартаменти, намиращи се жилищна сграда на пет етажа, построена в УПИ ... -... в кв. 4101 по ПУП на к. к. „Слънчев бряг - запад“, въззивният съд е установил, че като съсобственици на въпросния имот (ответникът К. е закупил първоначално 6. 5 % ид. части от него - на 23.02.2004 г. за сумата от 617. 50 лв. при пазарна оценка на идеалната част от 11 060 лв., а в последствие – на 01.06.2005 г. още 10. 17 % ид. части за сумата от 743. 82 лв. при пазарна оценка на придобитата ид. част от 22 455 лв.), в който е построена сградата с апартаментите (въведена в експлоатация на 28.12.2005 г.), ответниците К. са участвали в доброволната делба на имотите (с договор за делба от 13.12.2006 г.) с останалите съсобственици на имота – с административен адрес [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, застроена на площ от 458 кв. м., в резултат на което са станали изключителни собственици на подробно изброените в договора имоти. Тези имоти (без 1/2 ид. ч. от апартамент № ...) впоследствие, в рамките на изследвания период, са продадени на трети лица. Съобразено е и заключението на вещото лице по СИЕ в кредитирания от второинстанционния съд вариант, съгласно което разликата между приходите и разходите на ответниците Кузманови за 2005 г., т.е. салдото, е отрицателна величина „- 474 269 лв.“ (приходи от 207 939 лв. и разходи от 682 208 лв.), с натрупване от предни години „– 440 582 лв.“, т. е. налице е значителен недостиг на парични средства през 2005 г. за придобиване на изброеното по-горе имущество през същата година. Доколкото обаче установената към 2005 г. престъпна дейност на ответника К. – по чл. 257 НК (макар и доходоносна), не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), е направено съждение да отсъства основание за успешното провеждане на иска по чл. 28 от закона, предвид кумулативната установеност на предпоставките за това (без съдът да изследва дали при построяването на сградата са вложени средства от престъпната дейност на ответника К. към този момент – т. е. без да изследва наличието на причинна връзка – пряка или косвена, между придобитото имущество и инкриминираната престъпна дейност). По същите съображения е обоснована неоснователност и на искането за отнемане от ответниците Кузманови на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ...7, в [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, разположен на четвърти етаж с предназначение жилище, с идентификатор .... Независимо от това, че апартаментът е придобит на основание договор за доброволна делба на недвижими имоти от 13.12.2006 г., доколкото сградата е била изградена към м. декември 2005 г., съдът е приел, че това е релевантният момент за изследване на вложените в придобиването на имота средства. А към този релевантен момент ответникът К. е признат за виновен в извършване единствено на престъпление по чл. 257 НК, което е извън приложното поле на чл. 3 от специалния закон.

Относно искането за отнемане на придобито през 2006 г. от ответниците имущество, респ. отнемане на сумата от продажбата на това имущество, инстанцията по същество е посочила, че престъпната дейност на ответника К., установена с влязла в сила присъда към този момент, касае престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК – декларирал като данъчно задължено лице по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) вместо реалната данъчна основа от 25 450. 52 лв. облагаем доход от 6 029. 59 лв., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472. 10 лв., а това деяние попада в предметния обхват на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.). Съобразявайки стойността на придобитото от ответниците - физически лица имущество през сочената година, определено по пазарна оценка, както и заключението на вещото лице по СИЕ, въззивният съд е приел, че разликата между приходите и разходите на двамата ответници за 2006 г. е положителна величина „+3 997 лв.“ (приходи от 93 457 лв. и разходи от 89 460 лв., включая разходите за придобиванията през тази година, с размер на салдото с натрупване от предходни години „-436 585 лв.“), т. е. за 2006 г. не е налице недостиг на парични средства за придобиване на изброеното имущество през същата година. Досежно искането за отнемане на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ31“ – с пазарна оценка към дата на придобиване (27.06.2006 г.) от 7 000 лв. и лек автомобил „Опел Кадет“ – с пазарна оценка към дата на придобиване (13.05.2006 г.) от 800 лв., е направен извод, че предвид установените доходи от законен източник – продажба (на притежаваните 16. 67 % ид.ч.) от апартамент № ... във вилно селище „С. х.“, е обосновано заключението, че тези имущества (МПС) са придобити със средства с установен произход, което изключва направата на обосновано предположение, че автомобилите са придобити със средства от установеното към този момент престъпление. В допълнение, към изложените по – горе мотиви за неоснователността на искането за отнемане на 1/2 ид. ч. от апартамент № ..., находящ се във вилно селище „Съни хоум“, съдът е приел в обжалваното решение, че релевантната причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена по съответния ред, е изключена. Това е така, защото сградата, в която се намира жилището, е била изградена към м. декември 2005 г. и това е релевантният момент за изследване на вложените в придобиването на имота средства, от една страна и от друга – формалното придобиване на имота е извършено със сключването с договора за доброволна делба от 13.12.2006 г., в който липсват уговорки за заплащане на суми за уравнявания на дела. Относно двата имота – лозя, находящи се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, с площ от по 1. 333 дка, съставляващи съответно имот № ..., парцел № ... от масив № ... и имот № ..., парцел № ... от масив № ..., второинстанционният съд е формирал становище, че предвид установените доходи от законен източник (продажбата на притежаваните от ответниците К. ид. ч. от апартаменти №№ ... и ..., вилно селище „Съни хоум“) към датата на закупуване на лозята (м. ноември и м. декември 2006 г. при пазарна оценка на всеки от тях от 930 лв.), разходите по същото време на проверяваното лице и семейството му, то логически не е възможно да се свърже придобиването на това имущество с установеното към този момент престъпление. Споделил е обаче изводите на първоинстанционния съд, че на отнемане от ответника К. подлежи сумата от 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършената престъпна дейност по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК – избегнато заплащане на данъчни задължения в този размер, чрез подадена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. – 31.12.2006г., в която е декларирана неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г.

По искането за отнемане на придобито през 2007 г. – 2009 г. от ответниците Кузманови имущество, респ. отнемане на сумата от продажбата на това имущество, въззивната инстанция е приела, че установената по надлежния наказателноправен ред престъпна дейност на ответника К. през този период е за това, че като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва. Съобразявайки придобитото от двамата ответници през този период имущество, претенцията за чието отнемане е висяща, както и заключението по СИЕ, съдът е установил, че салдото им ежегодно (за всяка от трите години), е положителна величина (приходите през 2007 г. са 180 091 лв., разходите – 43 240 лв., при което разликата е „+ 136 851 лв.“ или „+ 760. 28 МРЗ“ (с натрупване от предни години „- 299 734 лв.“ или „- 3 465. 93 МРЗ“); приходите през 2008 г. са в размер на 157 662 лв., разходите – в размер на 118 911 лв., при което разликата е „+ 38 751 лв. или „+176. 14 МРЗ“ (с натрупване от предни години „- 260 983 лв.“ или „- 3 289. 79 МРЗ“), а приходите през 2009 г. са 52 343 лв., разходите – 43 695 лв., при което разликата е „+ 8 648 лв. или „+ 36. 03 МРЗ“ (с натрупване от предни години „- 252 335 лв.“ или „- 3 253. 76 МРЗ“). Посочено е, че общо за периода 2007 г. - 2009 г., в резултат на установената престъпна дейност на ответника К. по чл. 252 НК, той е реализирал доходи от нея общо от 145 573 лв. (получени лихви от предоставени от него кредити), като в същия период ответниците Кузманови са придобили имущество (по пазарна оценка от СТЕ) на обща стойност 50 200 лв. По съображения, че съществува значителна разлика между получените доходи от престъпната дейност в периода 2007 г. - 2009 г., възлизащи общо на 145 573 лв. и стойността на придобитото имущество, както и предвид голямото отрицателно салдо (доходи – разходи) на ответниците с натрупване през този период, съставът на второинстанционния съд е заключил, че придобитото в посочения период имущество подлежи на отнемане, респ. на отнемане подлежи получената от ответниците сума от продажбата на това имущество. Изводът е формиран с оглед на конкретните данни по делото, които са дали увереност на инстанцията по същество да направи обосновано предположение, че имуществото на бившите съпрузи от разглеждания период, е придобито със средства, получени от извършената по същото време от проверяваното лице К. престъпна дейност, установена с влязла в сила присъда. Аргументирано е разбиране, че изводът за наличие на причинна връзка между придобитото в релевантния период имущество и престъпната дейност на посочения ответник, не се променя от факта, че по това време на ответницата К. са били отпуснати два ипотечни кредита от по 80 000 лв. всеки – на 26.07.2007 г. и на 29.05.2008 г. В тази връзка е изтъкнато, че установената липса на достатъчно свободни средства и законни доходи на ответниците в периода 2007 г. - 2009 г. (съгласно заключението по СИЕ) обосновава съждението, че погасяването на кредитите, отпуснати в този период на ответницата К., също е извършвано със средства от престъпната дейност по същото време на бившия й съпруг, за което същият е признат за виновен. Като резултат, са отнети сумите, получени от продажбата на следните МПС, придобити в горния период, а именно: 7 700 лв. от продажбата на лек автомобил „С. МЦ01“ с рег. [рег.номер на МПС]; 13 000 лв. (а не 13 600 лв., тъй като продажната цена на автомобила има пазарна оценка от 13 000 лв. и това е възприето от въззивния съд – л. 230 от гр. д. № 125/2023 г. на АС - Бургас) от продажбата на лек автомобил „Сеат И.“ с рег. [рег.номер на МПС]; 11 900 лв. от продажбата на лек автомобил „Форд торнео“ с рег. [рег.номер на МПС]; 4 000 лв. от продажбата на лек автомобил „ВАЗ 2121“ с рег. [рег.номер на МПС] и 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. [рег.номер на МПС]. Разяснено е, че последната сума не е включена в отнетата (от първостепенния съд) от ответника К. обща сума 49 036. 12 лв., съставляваща стойността на получени косвени доходи от престъпната дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС (общо 40 000 лв.) и постъпили суми по две банкови сметки с титуляр ответника К., общо от 9 036. 12 лв. (7196. 12 лв. - получена сума по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД, преведена от ЧСИ след принудително изпълнение срещу заемополучател и 1 840 лв. – внесени на каса суми и преводи от трети лица, по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД).

Досежно претенцията за отнемане от ответниците – физически лица на парични суми по техни банкови сметки, въззивният съд е приел следното:

За сумата над отнетите от първоинстанционния съд 195. 58 лв. до претендираните за отнемане 14 410. 94 лв. по сметка в евро с IBAN [банкова сметка] в „ОББ“ АД с титуляр М. К., искането е намерено за неоснователно, доколкото сметката е открита на 10.09.2004 г., а претенцията е за отнемане на суми и преводи от трети лица в периода 2006 г. – 2009 г., в който период по сметката са постъпили сумите 7 268. 20 евро или 14 215. 36 лв. и през 2009 г. – сумата от 100 евро или 195. 58 лв. Развити са доводи, че сумата от 14 410. 94 лв. се формира от внесени на каса и преводи от трето лице през 2006 г. по сметката на ответницата К., поради което няма как да има връзка – пряка или косвена, с престъпната дейност на ответника К., осъществявана през 2007 г. – 2009 г., изразяваща се в предоставянето на парични кредити срещу договорена лихва. Спрямо искането за отнемане на останалите суми по банкови сметки с титуляр ответницата К., решаващият състав е приел, че е неоснователно за разликата над отнетите от първата инстанция 22 069 лв. до 33 284. 27 лв. по сметка в лева IBAN [банкова сметка] в „ОББ“ АД, тъй като сметката е закрита, съответно претендираните суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, респ. като краен резултат да са увеличили актива на ответниците, съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2023 г по т. д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС. По същите мотиви е счетено за неоснователно и искането за отнемане на суми от банкови сметки с титуляр ответника К.: 1/ на сумата в размер на 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в „СИБАНК“ ЕАД (тъй като балансът по тази сметка към 26.10.2010 г. е бил 5. 84 лв., т.е. претендираните за отнемане суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, съответно като краен резултат да са увеличили актива на ответниците) и 2/ на сумата в размер на 7 196. 12 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в „АЛФА БАНК“ АД, доколкото сметката е закрита на 05.10.2010 г., съответно претендираните за отнемане суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, респективно като краен резултат да са увеличили актива на ответниците.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят – ищец поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси са със следното съдържание:

1. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“;

2. „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“;

3. „Допуснал ли е въззивният съд нарушение на материалния закон като е приел, че не съществува връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество за периода 2004 г. – 2005 г., въпреки че престъплението по чл. 257 НК е инкорпорирано в по-късните редакции на чл. 255 НК, които изрично попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.)?“;

4. „Следва ли да се приеме, че съществува обосновано предположение за незаконен произход на имуществото, когато ответникът не е успял да докаже законния произход на средствата, с които е придобито имуществото, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)?“;

5. „Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение като не е обсъдил събраните доказателства по делото, включително съдебно-икономическата експертиза, която показва липсата на законни доходи за придобиване на имуществото?“;

6. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения на ищеца, включително тези, свързани с периода на престъпната дейност и връзката между тази дейност и придобитото имущество, съгласно изискванията на пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото?“;

7. „Допуснал ли е грешка съдът като е ограничил приложното поле на закона за отнемане на имущество, приемайки, че престъпленията по чл. 257 НК не попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), въпреки че тези престъпления са преуредени в чл. 255 НК след измененията от 2006 г.?“;

8. „Противоречи ли на установената практика на ВКС, изводът на въззивния съд, че няма връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество, въпреки че не е установен законен източник на доходи за този период?“;

9. „Налице ли е основание за отнемане на имуществото по ЗОПДИППД (отм.), когато съществува обосновано предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, без да е необходимо пряко доказване на причинно-следствена връзка, съгласно трайната съдебна практика на ВКС?“.

По първите две питания се сочи отклонение с практиката на ВС и ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 111/07.10.2020 г. по гр. д. № 362/2020 г. на ВКС, III г.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 161/04.10.2016. по т. д. № 2220/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 157/08.11.2011 г. по гр. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 206/31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, IV г.о.

Следващите пет питания (от номер три до номер седем вкл.) се обосновават с твърдения за необходимост от установяване на правилното прилагане на закона и предотвратяване на съдебни грешки, като се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По осмото и девето питане се сочи отклонение с приетото в ТР № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Страната се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с довод, че въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), е очевидно неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят – ответник Р. Т. К. мотивира приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в уважената спрямо него част на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).

Повдигат се правни въпроси с твърдение, че са обуславящи изхода по конкретното дело, чието съдържание (уточнено и конкретизирано от ВКС съгласно правомощията му дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК), е следното:

1. „Кои са предпоставките за реализиране на правото на държавата за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), респ. изисква ли се установяване във всеки случай на причинна връзка – пряка или косвена, между придобитото имущество и престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)?

2. Какво е значението на последващото декриминализиране на престъпното деяние, във връзка с което е образувано и проведено конфискационното производство от гражданския съд, като попадащо в предметния обхват на специалния закон към датата на започване на проверката?“

3. Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в края на проверявания период?

4. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

5. „Какъв е релевантния размер на несъответствието - 60 000 лв. или 150 000 лв., предвид промяната на гражданските конфискационни закони през годините?“;

6. „Допуснал ли е съдът грешка като е ограничил приложното поле на закона за отнемане на имущество, като е приел, че престъпленията по чл. 252 НК попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), въпреки че това престъпление е декриминализирано със закон?“;

3. „Представляват ли имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в края на проверявания период и подлежи ли на отнемане паричната равностойност на имуществото?“;

4. „Длъжен ли е съдът, вкл. и въззивният съд, да обсъди в решението си всички доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, и да изложи собствени мотиви – фактически и правни, с които да обоснове постановения правен резултат по спора?“.

Касаторът поддържа (без обаче да отнася конкретна практика на ВКС към съответно питане от изложението), че въззивното решение не е съобразено със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК, ТР № 1 от 15.03.2024 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСНК, ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 7/27.12.1965 г. и ППВС № 1/10.11.1985 г., както и с решение № 50167 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 1934/2022 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 116 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 734/2022 г. на ВКС, III г. о. Бланкетно се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Страната мотивира искане за достъп до касация и по чл. 280, ал. 2 ГПК в трите й хипотези - с доводи, че въззивното решение в уважената спрямо нея част на искането за отнемане на имущество, е вероятно нищожно и недопустимо, както и очевидно неправилно.

Настоящият състав на ВКС, III г.о. намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по двете жалби на насрещните страни.

Обжалваното решение не е нито вероятно нищожно, нито недопустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма, решаващата воля на съда е ясно изразена, напълно разбираема е, а също и при наличие на положителните и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство – при редовна искова молба (мотивирано искане по чл. 28 ЗОПДИППД – отм.) и при надлежно образувано производство за въззивна проверка, вкл. при съобразяване с нейния предметен обхват (обусловен от ползващото се със стабилитет десезиране на въззивния съд - с оттегляне жалбата на ответното търговско дружество; влязлото в сила определение за връщане жалбата на ответницата М. К. – сега М. и на определението за оставяне без разглеждане на въззивната жалба на ответника К. в съответната й част – срещу първоинстанционното решение в частта за отнемане на парични суми от ответницата К.).

Селектирането на касационната жалба на ищеца К. ще следва да се извърши на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси №№ 3 и 4 от изложението към нея, за проверка съответствието на въззивното решение в уважената част на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) срещу тази страна, с постановките на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Макар и постановено по въпроси, свързани с приложението на ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр.7 от 19.01.2018 г.), дадените там задължителни разяснения са валидни и за ЗОПДИППД (отм), доколкото между разпоредбите на двата закона, отнасящи се до понятието „имущество“, начина на определянето му, както и до изискванията, на които то следва да отговаря, за да подлежи на отнемане, не съществува принципна разлика. В тази връзка, с тълкувателния акт са обсъдени и ясните мотиви на решение № 13/13.10.12 по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд, което е постановено във връзка с питане относно конституционосъобразност именно на разпоредби на ЗОПДИППД (отм.) - и в което изрично е посочено, че текстът на чл. 1, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) не противоречи на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, като „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения“.

Касационен контрол по жалбата на Комисията пък следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение в отхвърлителната част на искането по чл. 28 ЗОПДИППД. Обжалването се налага да бъде допуснато с оглед на застъпеното становище и формиран решаващ извод, че в случая осъждането за престъплението по чл. 257 НК не следва да бъде взето предвид от съда при преценката му за наличие на основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) относно придобиванията на ответниците за периода 2004 - 2006 г., защото това престъпно деяние не попада в предметния обхват на закона след изменението му (обн. ДВ, бр. 75/2006 г.) Касае се за отричане приложението на закона – чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), в частност т. 17 и неговите нови правни положения, въведени с разглежданото изменение, по силата на които деянието по чл. 257 НК като част от обективното ни право към датата на извършването му, запазва своята съставомерност при неговото преуреждане (преномериране) с новата ал. 3 на чл. 255 НК, който попада в предметния обхват на изменения текст на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.). Давайки такова превратно тълкуване на материалноправната норма и нейното действие във времето – занапред, при образувано наказателно разследване по чл. 257 НК и проведено производство по гражданска конфискация след изменението на чл. 3, ал. 1, т. 17 от специалния закон с отпадане на цитирания престъпен състав от него, въззивният съд е постановил съдебен акт в съответната му част, който е видимо опорочен и в остро противоречие с материалния закон.

В обобщение, касационен контрол ще следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по жалбата на ответника К. и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по жалбата на Комисията.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, III г. о.