Определение № 440 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5636/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Б. К. С., приподписана от адв. И. Т. П. от АК София, против въззивно решение № 290/24.07.2015 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 224/2015 г. С него съдът е предоставил родителските права спрямо детето Б. К. на майката, а на бащата е определил режим на лични отношения, като го е осъдил да заплаща и месечна издръжка в полза на детето. Ответникът по касационната жалба С. С. Г. е изложила съображения за недопустимост на касационната жалба, евентуално че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт, изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в редакцията след изм. ДВ бр. 50/2015 г. Въззивното решение по чл. 127, ал. 2 СК е постановено на 24.07.2015 г., след 07.07.2015 г., когато е влязъл в сила ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50/2015 г. Това значи, че въззивният съдебен акт, като необжалваем, е влязъл в сила. Указанието във въззивното решение, че то може да се обжалва пред Върховен касационен съд, както и администрирането на касационната жалба от въззивния Софийски окръжен съд, не обвърза настоящия съдебен състав, който и сам, служебно, преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. В заключение касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство, прекратено. Насрещната страна е поискала присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията и предвид резултата, молбата е основателна. Представени са доказателства за заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 500 лв. По изложените съображения, съдът