Определение № 449 от 06.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1679/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ООД/н./ ЕИК 17508479 срещу определение №104/19.06.2020 г. по т.д. №90/2019 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване на молителя от предварително внасяне на държавна такса до размера на 50 000 лева по КЖ срещу решение №1506/18.06.2018 г. по т.д. №2109/17 на САС, в частта по иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН. Ответникът по частната жалба КТБ АД/н./, представлявана от двамата синдици, изразява становище писмено становище за неоснователността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови определението си, в обжалваната пред настоящия състав на ВКС,Второ т.о. част, с която е отказал да освободи напълно дружеството-молител от внасяне на държавна такса като касатор-ответник по иска по чл.59 ал.3 ЗБН, съставът на ВКС, ТК, Първо т.о. се е позовал на следното: Разпоредбата на чл.62 ал.2 във връзка с ал.1 ЗБН за недължимост на предварително внасяне на държавна такса има за адресати само лицата, предявяващи исковете по Глава ІV, раздел ІІІ ЗБН, съответно обжалващи съдебното решение за тяхното отхвърляне, но не и ответниците по такива искове. Неприложима за молителя е и разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ, която се отнася за случаите,когато несъстоятелният длъжник,съответно синдикът завеждат иск за попълване масата на несъстоятелността на последния, а не по искове по чл.59 ал.3 ЗБН, за попълване масата на несъстоятелната банка, по които ответното дружество е ответник и чието производство по несъстоятелност е открито след предявяване на иска на банката срещу него. С оглед изложеното и доколкото молителят като търговско дружество не попада, нито в някоя от хипотезите на чл.83, ал.1,т.4 и чл.84 ГПК, нито в някоя от особените разпоредби на друг закон, то по общото правило на чл.71 ал.1,изр.1 вр с чл.73 ал.3 ГПК молителят дължи внасянето на държавна такса. Съставът на Първо т.о. е взел в предвид, и принципът на чл.47 от Хартата на основните права в ЕС за осигуряване на ефективна правна защита и е цитирал практика на СЕС и на ЕСПЧ, в чиито решения се приема и че ЮЛ може да бъде облекчено при внасянето на съответните съдебни разноски предварително, ако последните представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, като националният съд следва да прецени положението на такива лица на база правноорганизационната им форма, дали са със стопанска цел, финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността на последните да набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаване на жалбата. По така приетите от състава на Първо т.о. критерии и съобразявайки, че жалбоподателят е ООД- в несъстоятелност и че пълният размер на дължимата държавна такса по КЖ срещу решение №1506/18.06.2018 г. по т.д. №2109/17 на САС, в частта по иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, възлиза на 247 708,74 лева, го е освободил за разликата от пълния размер до 50 000 лева. Изложил е съображения, че производството по несъстоятелност не е било спряно,поради липса на средства за продължаването му, предприето е свикване на събрания на кредиторите му за определяне ред и начин за осребряване на имуществото му, методи и условия за оценката на същото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им, както и че същото е притежател на мажоритарен дял в друго ООД. Съдружник в дружеството-молител е друго търговско дружество, за което липсват доводи, че е във финансова невъзможност да осигури средства за внасяне на държавна такса в намаления размер и то при положение,че до касационното обжалване молителят не е правил други разходи в производството по спора. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по съображенията изложени в него. Не се споделят доводите в настоящата ЧЖ, че след като молителят е търговско дружество, което също е в производство по несъстоятелност, то автоматично за него е приложима разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ: последната се отнася за искове за попълване масата на несъстоятелния длъжник, а не за такива за попълване масата на несъстоятелната банка-кредитор чрез иск по чл.59 ал.3 ЗБН, по който молителят се явява ответник. Останалите доводи, относно указанията на съда по несъстоятелността на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ООД/н./по отношение на кредиторите му и печалбата на дружеството –съдружник в него за 2018 г. са без значение за настоящия спор, доколкото не се установява производството по несъстоятелност да е спряно в хипотезата на чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ, поради липса на средства, нито изобщо се доказва, при условията на пълно доказване, невъзможността за предварително внасяне въобще на държавна такса по КЖ. Следва да се има в предвид и това,че с обжалваното определение това задължение на касатора е редуцирано почти в петорен размер. От изложеното следва, че обжалваното определение се явява правилно в обжалваната част и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение