Определение № 33 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 29/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал.5 от АПК. С определение № 556 от 30.04.2025 г. Административен съд – Габрово, е оставил без разглеждане исковата молба на Д. Н. Е., [ЕГН] от гр.Габрово, [улица], частта й, в която търси задължаване Кмета на Община – Габрово да отпише вписаното Определение № 1563/17.09.1921 г. по д. № 412/1921г. на Севлиевски окръжен съд и да бъде осъдена Община Габрово в срока на настоящото дело да издаде удостоверение за наследници, в което да фигурира името на Д. Н. Е.. С определението съдът е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд – Габрово и Административен съд – Габрово по претенцията на Д. Н. Е., [ЕГН] от гр.Габрово, [улица], за отмяна на Решение № 18 Г/30.06.2000 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Габрово и осъждането Общинска служба по земеделие - Габрово в срока на настоящото дело да издаде Решение № Г 18/30.06.2000 г. с промяна в частта, касаеща възстановяване на собствеността върху отнетите гори, свързана с неизпълнение на Закона за наследството. С определението съдът е прекратил производството по административно дело № 73 по описа на Административен съд – Габрово за 2025 година и е изпратил делото на Върховния административен съд на Република България за произнасяне от смесен състав на ВАС и ВКС по реда на чл. 135, ал.4 от АПК. По повдигнатия спор за подсъдност е образувано адм. д. № 29/2025 г. на смесен петчленен състав. От данните по делото е видно, че до Районен съд – Габрово е подадена искова молба от Д. Н. Е., [ЕГН] от гр.Габрово, [улица], против Община Габрово и Общинска служба по земеделие – Габрово, с която се иска да се признае за установено, че действията извършени при възстановяване на собственост от двете иниституции са извършени в нарушение изискванията на Закона за наследството, Закона за възстановяване на собственост върху гори и Осиновителния закон, както и да бъде задължен кмета на Община Габрово да отпише вписаното определение № 1563 от 17.09.2021г. на Окръжен съд Севлиево в гражданските регистри на Община Габрово. След оставяне на жалбата без движение и уточняване на претенцията, с определение № 225 от 18.02.2025г. Районен съд – Габрово е прекратил производството по гр.д. № 154/2025г. и е изпратил същото по подведомственост на Административен съд – Габрово. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в конкретния случай ищцата претендира защита срещу неоснователни действия и/или бездействия на администрацията, т.е. става въпрос за правоотношение регулирано с метода на власт и подчинение, поради което то няма граждански характер. Посочва се, че ищцата претендира защита срещу отказ за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение, който представлява индивидуален административен акт, поради което повдигнатият спор следва да бъде разгледан от Административен съд – Габрово. По исковата молба е образувано адм.д. № 73/2025г. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане № 350 от 21.03.2025г. за уточняване на претенцията. В изпълнение на разпореждането с молба вх.- № СДА – 01 – 744 от 27.03.2025г. /л.5 от адм.д. 73/25г./, ищцата е уточнила, че има следните претенции: 1. Съдът да задължи кмета на Община Габрово за отпише вписаното определение № 1563 от 17.09.2021г. на Окръжен съд Севлиево в гражданските регистри на Община Габрово. 2. Да отмени частично Решение № 18Г от 30.06.2000г., издадено от Общинска служба по земеделие – Габрово. 3. Да осъди Община Габрово да издаде удостоверение за наследници, в което да фигурира и името на ищцата; 4. Да осъди Общинска служба по земеделие – Габрово в срока на настоящето дело да издаде Решение № 18Г от 30.06.2000г. с промяна в частта, касаеща възстановяване на собствеността върху отнетите гори, свързана с неизпълнение на Закона за наследството. На база на извършеното уточнение на претенцията, с определение № 556 от 30.04.2025г. Административен съд – Габрово е приел, че исковата молба е недопустима в частта й относно претенцията по т.1 и 3 – съдът да задължи кмета на Община Габрово да отпише вписаното определение № 1563 от 17.09.2021г. на Окръжен съд Севлиево в гражданските регистри на Община Габрово. и да осъди Община Габрово да издаде удостоверение за наследници, в което да фигурира и името на ищцата, поради което е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Срещу тази част от определението е подадена частна жалба до Върховния административен съд и тя/частта от определението/ не е предмет на настоящето производство. По останалата част от претенцията – т.2 и т.4 от направеното уточнение, свързана с оспорване на решение на Общинска служба по земеделие – Габрово, административният съд е приел, че няма правомощия да се произнесе по нея, а компетентен в тази част е Районен съд – Габрово. Изложени са мотиви в следния смисъл: „Според § 19 от ЗИДАПК, индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс, се въвежда изключение от общото правило, установено в чл. 128 от АПК, определящо подведомственост на административните спорове на административния съд. Няма основание тази разпоредба да се тълкува ограничително, като се счита, че посочената в § 19 ЗИДАПК подсъдност на административните спорове се ограничава само до реституционните производства. Подсъдността на споровете по законосъобразност на актовете по реституцията /напр. делата по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ/ на районните съдилища съществуваше и преди изменението на АПК. Въведената като общо правило подсъдност на всички спорове за законосъобразност на индивидуалните административните актове, издадени на правните основания в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, на районния съд сочи, че ЗИДАПК придава специален спрямо чл. 128 от АПК характер на нормата на § 19, като изключва тези спорове от подведомствеността на административния съд и ги предоставя в компетентност на районния съд. Така т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 година на ОС на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, където е прието, че с § 19 от ПЗР на ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 39/2011 г., изм., бр. 58/2017 г./ е направено отклонение от общото правило, отнасящо се до индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ - с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, всички останали могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. В този смисъл и Определение № 59 от 22.05.2018 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 59/2018 г., 5-членен с-в, ГК, постановено в производство по чл. 135, ал. 4 от АПК.“ Поради това при условията на чл.135,ал.5 АПК е изпратил делото на смесен състав за определяне на компетентния съд, който да разгледа спора. На основание данните по делото и закона, за да се произнесе по спора за подсъдността на исковата молба, настоящият петчленен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК приема за установено следното: Съгласно чл.13,ал.1 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ лицата по чл. 3 подават заявление за възстановяване правото си на собственост върху горите и земите от горския фонд в общинските служби по земеделие по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Според чл.13,ал.6 от същия закон решенията на общинската служба по земеделие по ал. 5 се съобщават на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс и могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред районния съд; жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие; съдът решава спора по същество; срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии. От изложеното по- горе е видно, че Д. Н. Е., [ЕГН] от гр.Габрово, [улица], оспорва / с твърдения за нищожност/ Решение № 18 Г/30.06.2000 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Габрово, в частта му относно кръга на субектите, на които следва да бъде възстановена собствеността върху отнети гори. Подсъдността по оспорването на този акт по силата на цитираната норма на чл. 13,ал.6 ЗВСГЗГФ е на районен съд, в случая на Районен съд Габрово. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че подсъдността на подадената жалба от Д. Н. Е., [ЕГН] от гр.Габрово, [улица]против Решение № 18 Г/30.06.2000 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Габрово, в частта му относно кръга на субектите, на които следва да бъде възстановена собствеността върху отнети гори, е на Районен съд – Габрово, в който смисъл следва да се реши спорът за подсъдност. Водим от горното и на осн. чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,