Определение № 121 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Мънкиду“ ЕООД, чрез адв. С. К., против определение № 487 от 22. 06. 2023 г. по гр. д. № 341/2023 г. на ОС – Добрич, потвърждаващо решение № 131 от 12. 12. 2022 г. по гр. д. № 302/2021 г. на РС – Балчик в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане молба по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на първоинстанционното решение № 57 от 16. 06. 2022 г. по гр. д. № 302/2021 г. на БРС чрез произнасяне по предявения по реда на чл. 212 ГПК, в първото съдебно заседание, от ищеца „Мънкиду“ ЕООД срещу ответниците П. С. Щ. и А. Х. В.-Щ. инцидентен отрицателен установителен иск. Твърди се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл.чл. 100 и 212 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на районния съд за разглеждане на инцидентния установителен иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение по поставения от жалбоподателя въпрос допустимо ли е предявяването на инцидентен установителен иск в първото по делото заседание в устна форма и приложимо ли е в този случай правилото на чл. 100 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от частния жалбоподател – определение № 271 от 12. 08. 2020 г. по ч. т. д. № 577/2020 г. на ВКС, 1 т.о. По така поставения въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 133 ГПК, ответникът може да предяви инцидентен установителен иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и съгласно чл. 100 ГПК, исковата молба по чл. 212 ГПК следва да е в писмена форма. Предявяването на инцидентен установителен иск от ищеца може да стане както преди първото съдебно заседание, така и до края на първото заседание. Ако ищецът предяви инцидентния установителен иск преди първото заседание или в първото съдебно заседание, но при отсъствието на ответника или негов процесуален представител, инцидентният установителен иск по чл. 212 ГПК следва да се предяви в писмена форма. В случай, че ищецът предяви инцидентния установителен иск в първото заседание, в присъствието на ответника или негов процесуален представител, то инцидентният установителен иск може да бъде предявен и устно, тъй като в съдебно заседание страните извършват процесуалните действия устно (чл. 100 ГПК). По основателността на частната касационна жалба: Частната касационна жалба е основателна. Делото е образувано по предявен от „Мънкиду“ ЕООД против П. С. Щ. и А. Х. В.-Щ. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят действията си по препятстване на ищцовото дружество да ползва собствения си недвижим имот – апартамент с идентификатор ***и 92 кв.м./ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, изразяващи се в недопускане на управителя на дружеството да преминава през ивица с площ от около 45 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], находяща се между построената в този имот триетажна сграда, масивната стена на южната граница с имот ***и част от източната стена на имот ***, да разрушат изградения зид и възстановят входната порта на източната стена на имот ***във вида й към 20. 04. 2020 г. и да премахнат дървената ограда, поставена в източната част на прохода. В първото съдебно заседание ответниците са уточнили, чрез процесуалния си представител адв. Г., че са собственици на идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] и в това си качество са препятствали достъпа през него до поземлен имот с идентификатор ***. Като придобивно основание са посочили договор за покупко-продажба, сключен с „Турист инженеринг“ ЕАД. В същото заседание процесуалният представител на ищеца „Мънкиду“ ЕООД, адв. К., е заявила, че предявява, на основание чл. 212 ГПК, инцидентен установителен иск срещу ответниците П. С. Щ. и А. Х. В.-Щ. – за признаване за установено, че същите не са собственици на идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място]. Въвели са твърдения, че праводателят им „Турист инженеринг“ ЕАД не е бил собственик на поземления имот. В мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение липсва произнасяне по предявения инцидентен отрицателен установителен иск. Молбата по чл. 250 ГПК за допълване на решението с разглеждане и произнасяне по същия не е уважена с мотиви, че липсва надлежно предявен инцидентен установителен иск. За да потвърди обжалвания акт,въззивният съд е приел, че предявяването на инцидентния установителен иск не е съобразено с процесуалните правила – чл. 125, 127, 128 ГПК, тъй като липсва подадена писмена искова молба, съответстваща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а разпоредбата на чл. 100 ГПК в случая е неприложима. Само ако депозираната в съда нередовна искова молба е в писмена форма, за съда би могло да възникне задължение да приложи разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като провери редовността й и, евентуално, даде указания за привеждането й в съответствие със законовите изисквания. С оглед възприетото от състава становище по поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, частната жалба е основателна. Инцидентният установителен иск е предявен от ищеца, в срока по чл. 212 ГПК, в първото съдебно заседание, проведено с участие и на процесуален представител на ответниците, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 100 ГПК е било допустимо предявяването му в устна форма. При несъответствието му с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, съдът би могъл да приложи разпоредбата на чл. 129 ГПК. Воден от изложеното, съдът