Определение № 19 от 05.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 466/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3777 от 18.11.2013 г. на В. В. С. от [населено място], чрез адв. В. А. срещу въззивно решение от 07.10.2013 г., постановено по гр. д. № 191/2013 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решението от 17.05.2013 г. постановено по гр. д. № 134/2012 г. на Районен съд - Монтана, в частта с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо него е постановено: отхвърля предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на собственост върху недвижим имот: идентификатор 48489.26.578 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АКГК, [населено място], местността „П. д”, с площ 777 кв.м., като в останалата му част решението на първоинстанционния съд е потвърдено. С писмен отговор ответниците по касационната жалба оспорват същата като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното удостоверение (л. 14 от първоинстанционното дело), данъчната оценка за целия имот е в 177,04 лева, следователно в конкретния случай цената на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е под 5000 лева. Предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу решение по въззивно дело с цена на иска под законоустановения минимум и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката следва да заплати поисканите разноски на ответника по касационната жалба А. Д. А. в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, плащането на които е доказано с договор № 0061556 за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.