Определение № 406 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. М. и П. Ц. М. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 72 от 18.03.2013г. по гр.д. № 1519/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от Б. М. М. и П. Ц. М. касационна жалба против въззивно решение № 4820/28.06.2012г. по гр.д. № 15609/2011г. на Софийски градски съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от Б. М. М. и П. Ц. М. касационна жалба против посоченото по-горе въззивно решение на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв. Частните жалбоподателки се позовават на даденото указание във въззивното решение, че подлежи на обжалване пред ВКС. Определението е правилно. Производството по оставената без разглеждане касационна жалба е висящо пред ВКС от 22.02.2013г. и по отношение на същата се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Както данъчната оценка на целия имот /4672,50 лв., установена с удостоверението за данъчна оценка/, така и данъчната оценка на процесната част от 120 кв. м от него, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК определя цената на иска, е под 5000 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение