Определение № 547 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 954/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Детска градина № 9 „Приказка“ гр. Търговище, представлявана от директора Д. Д., чрез адв. С. И., против въззивното решение № 177 от 20 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 312/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Търговище, с което се потвърждава решение № 450 от 31 юли 2019 г., поправено с решение № 542 от 2 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 729/2019 г. по описа на районния съд в гр. Търговище, в частта му, с която е отменена заповед № 24 (246)/14.03.2019 г. на директора на детската градина за прекратяване на трудовото правоотношение със С. Д. Ц., с адрес в [населено място], на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ като незаконосъобразна, и Ц. е възстановена на работа на заеманата до уволнението длъжност „работник кухня/разливочна“, отменено е същото първоинстанционно решение, поправено с решение № 542 от 2 октомври 2019 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ц. против детската градина иск за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за разликата над 3566,02 лева до пълния му размер от 4704,00 лева, и в место него детската градина е осъдена да заплати на Ц. допълнително сумата от 1137,98 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 01.08-16.09.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се заявява наличието на всички пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че основанието за прекратяване на договора не е доказано в производството – от разпитаните по делото свидетели и приложените множество болнични листове се установява, че ищцата често е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за времето, през което е работила в детската градина, и тези обстоятелства обективно изразяват невъзможността й да изпълнява преките си задължения и здравословните причини, поради което тя е възпрепятствана да го прави. Подчертано е, че според представеното експертно решение на ТЕЛК противопоказани за труд на ищцата са физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат, нощен труд, нервнопсихично пренапрежение, като неясно е отразеното, че не е целесъобразно уволнението на лицето, имайки предвид естеството на заболяването и евентуалните усложнение при промяна на условията на труд, и не са коментирани преките задължения на ищцата по длъжностната й характеристика, както и дали същата може или не да ги извършва при наличното си заболяване предвид физическите натоварвания, които безспорно са част от задълженията й; съдът не е коментирал решението на ТЕЛК, липсата на мотивация, непълнотата му, както и поисканите изрично по повод ищцата и нейния случай указания от ТЕЛК със съответното запитване; налице е пълно съобразяване на решението със становището на ТЕЛК и на службата по трудова медицина. Не е съобразено, че ТЕЛК на практика отказва да допълни или разясни изложеното, като препраща изрично към службата по трудова медицина и разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за трудоустрояването; от своя страна службата по трудова медицина категорично заявява, че както настоящата длъжност на ищцата, така и която и да е друга в детското заведение не е подходяща за заемане от нея. Освен това от представените доказателства се изяснява, че при касатора не съществуват щатни работни места, които да изключват противопоказанията по експертното решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата С. Д. Ц., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба. Въззивният съд съобразява, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор от 1990 г., прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, считано от 16.03.2019 г., с мотив невъзможност на работничката или служителката да изпълнява възложената й работа поради болест по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК; според длъжностната характеристика за ищцата, в ежедневните й задължения са включени такива в кухнята, в други помещения и в двора на градината; ищцата многократно е ползвала отпуск поради временна неработоспособност по време на съществуването на трудовото правоотношение; с решение на ТЕЛК състоянието на ищцата е определено като работоспособна, с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия“, и като противопоказани условия на труд са посочени физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат, нощен труд, нервно напрежение, и е заявено, че не е целесъобразно уволнението на лицето, имайки предвид естеството на заболяването и евентуалните усложнения при промяна условията на труд, и липсва посочване, че ищцата не може да изпълнява длъжността си съобразно препоръките на ТЕЛК; според становище на служба по трудова медицина, въз основа на решението на ТЕЛК е дадено мнение, че ищцата не може да продължи да изпълнява никоя от длъжностите в щатното разписание на детската градина, защото работните места в градината, за които не се изисква специално образование, са свързани със средно тежък физически труд (подробно посочени), и са абсолютно противопоказни за заболяванията на лицето. Съдът сочи, че основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение не е доказано, когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на ТЕЛК, защото това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган, като той изрично посочи, че състоянието на работника или служителя поражда невъзможност той да изпълнява точно определената работа по трудовото правоотношение, и тъй като горните предпоставки не са налице, е счетено, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, с произтичащите от това последици. Предвид правото на ищцата да получи обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за максимален срок от шест месеца, е прието, че за съответния период следва да й се присъди допълнително сумата от 1137,98 лева. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. На първо място се пита длъжен ли е съдът да основе решението си като мотивира кои доказателства приема и защо, като има предвид целия доказателствен материал и неговото съдържание и обоснове решението си на база всички събрани по делото доказателства. Макар касаторът да не е посочил изрично практика на ВС и ВКС по поставения въпрос, неизменно е разбирането по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, споделяно и от настоящия съдебен състав – за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът основава решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, преценени не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка; съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Твърдението на касатора се гради върху поддържаното от него становище, че решението на ТЕЛК не било достатъчно ясно, поради което е следвало да се съобрази с мнението на службата по трудова медицина. Противно на становището на касатора, в отговор на запитването на работодателя изрично е записано, че следва да се съобразят противопоказаните условия на труд, а от друга страна в експертното решение се сочи, че уволнението на ищцата не е целесъобразно. При тези обстоятелства правилно въззивният съд се е съобразил с характера и значението на експертното решение, в каквато насока е и постоянната съдебна практика. Ето защо несъобразяването от страна на въззивния съд на мнението на службата по трудова дисциплина не съставлява в случая съществено нарушение на съдопроизводството, обосноваващо допускането на касационното обжалване по поставения въпрос. По същите съображения не се обосновава допускането на касационното обжалване и по въпроса ако работодателят е изпълнил задълженията си, сезирал е ТЕЛК за неясно и неконкретно заключение, ТЕЛК на практика откаже да допълни или разясни изложеното като препраща изрично към службата по трудова медицина и разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за трудоустрояването, и ако работодателят изпълни разпорежданията на ТЕЛК, не следва ли извършеното прекратяване на трудовото правоотношение да е правомерно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,