Определение № 43 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 9/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. М. от [населено място] срещу разпореждане № 30 от 6.10.2011 г. на председателя на ІV г.о. на Върховния касационен съд, с което подадената от жалбоподателката частна касационна жалба вх. № 5684 от 16.06.2011 г. срещу определение от 25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 155/2011 г. на Окръжен съд Монтана е върната на основание чл.274, ал.4 ГПК вр.чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поддържа се, че определението е неправилно. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена извън срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално недопустима. М. М. М. е получила препис от разпореждане № 30 от 6.10.2011 г. на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд на 13.10.2011 г. чрез процесуалния си представител адвокат М. К.. Срокът за обжалване на разпореждането е едноседмичен и в случая изтича на 20.10.2011 година- четвъртък, който е присъствен ден. Частната жалба е подадена на 21.11.2011 г., видно от пощенското клеймо върху приложения по делото пощенски плик, т.е. извън срока по чл.275, ал.1 ГПК. С оглед на това частната жалба се явява просрочена и като такава процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,