Определение № 625 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 243/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 318 от 30.12.2011 г. по т.д.№ 434/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което като е отменено решение от 12.05.2011 г. по т.д.н.№ 136/2011 г. на Шуменския окръжен съд и за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], по отношение на който на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност, е определена датата 22.10.2009 г. В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно. Поддържа, че въззивният съд определил датата на неплатежоспособността, без да изследва с помощта на съдебно-счетоводна експертиза релевантните показатели за предходен период. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че значимият за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с определяне на момента на настъпване неплатежоспособността на търговеца - длъжник е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 115 от 25.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 169/2010 г., ІІ т.о., ТК, Решение № 743 от 13.11.2008 г. на ВКС по т.д.№ 348/2008 г., ІІ т.о., ТК и Решение № 579 от 27.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 239/2008 г., І т.о., ТК – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на апелативния съд. Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд от лице, което макар и трето на производството по несъстоятелност, попада в кръга на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.2, изр.1 ТЗ, на които законът е признал правото на жалба срещу решенията по чл.630 и 632 ТЗ и в едномесечен срок, считано от обявяване на решението в търговския регистър. Производството по делото е образувано по молба на търговеца, която е отхвърлена от съда по несъстоятелността по съображения, че същият е спрял плащанията си само по договорите за кредит с [фирма], които обаче са обезпечени с ипотеки на активи, собственост на дружеството. По въззивна жалба на търговеца апелативният съд отменил първоинстанцинното решение, като въз основа на заключението на назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, според която коефициентите на дружеството са под единица е приел, че дружеството – молител трайно не е в състояние да погасява паричните си задължения към НАП, към Банката и към Общината, като това му състояние датирало от м.10.2009 г. В тази връзка е посочено е, че спирането на плащанията към бюджета датират от м.10.2009 г., към Банката от м.март 2011 г., а най-старото задължение е от 2006 г., но в размер на сумата 600 лв. Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с момента на настъпване на неплатежоспособността на дружеството - длъжник и релевантните за определянето на началната дата на неплатежоспособността обстоятелства, безспорно е значим за делото. Същевременно обаче разрешаването на този въпрос е винаги обусловено от конкретни, специфични за всяко дело факти, въз основа на които съдът по несъстоятелността прави преценка за обективното икономическо състояние на дружеството - длъжник, произтичащо от невъзможността длъжникът да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, а в резултат на това и за началото на състоянието на неплатежоспособност. Именно затова не може да се приеме, че представените от касатора решения на ВКС са постановени по аналогични дела и че е налице противоречие между дадените в тях разрешения по формулирания от касатора правен въпрос и обжалвания съдебен акт. Направените от въззивния съд фактически изводи не могат да се преценяват в производството по допускане на касационно обжалване, а доводите на касатора по приложение на отделните фактически състави на неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ са относими към инвокираното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение