Определение № 50247 от 12.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 905/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.), [населено място], касационна жалба на „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД, [населено място] и частна жалба (неправилно преценена като частна „касационна“ жалба предвид обстоятелството, че нейн предмет е частта от решението, имаща характер на преграждащо определение) на К. Р. М., Б. М. Я.-М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М., всички чрез адвокат Р. Ж., срещу решение № 758 от 08.12.2021г. по в. т. д. № 917/2021 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща решение № 261053 от 05.07.2021 г. по т. д. № 2707/2019 г. на СГС, VI-23 състав, с която е уважен предявеният от синдика на дружеството иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на недвижим имот от 21.01.2014 г., сключен с нотариален акт № 24, том I, рег. № 159, дело № 21/2014 г. на нотариус О. О., рег. № 109 на НК, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният от синдика на дружеството първи евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за прогласяване за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за замяна на недвижими имоти от 24.02.2015 г., сключен с нотариален акт № 134, том I, рег. № 479, дело № 81/2015 г. на същия нотариус. Касаторът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) поддържа, че в атакуваната от него част въззивното решение е неправилно, като моли за отмяната му и за отхвърляне на предявените от синдика искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ. Развива подробни съображения в подкрепа на поддържаната в хода на целия процес своя теза, че с оглед връщането на имота, предмет на разпоредителната сделка от 2014 г. (продажба), обратно в патримониума на несъстоятелното дружество чрез сключената през 2015 г. нова разпоредителна сделка (замяна), а впоследствие и продажбата на същия имот в полза на трето неучастващо в настоящото производство дружество „Парнас Естейт“ ЕООД, съобразно стойността на заменените имоти, не може да се счете, че в случая е налице увреждаща кредиторите сделка и значителна неравностойност на насрещните престации по нея. Като допълнителен аргумент изтъква и съществувалата към датите на разпоредителните сделки ипотека върху имотите, препятстваща удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелното дружество от тяхната стойност. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посоченият касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение, като препраща към аргументите, изложени от него в самата касационна жалба. Касаторът „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща решение № 261053 от 05.07.2021 г. по т. д. № 2707/2019 г. на СГС, VI-23 състав, с която е уважен предявеният от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на недвижим имот от 21.01.2014 г., сключен с нотариален акт № 24, том I, рег. № 159, дело № 21/2014 г. на нотариус О. О., рег. № 109 на НК. Счита решението за недопустимо в посочената част поради липса на правен интерес от предявяването на този иск, като обосновава отсъствието на такъв с факта, че продаденият през 2014 г. недвижим имот на несъстоятелния длъжник впоследствие е върнат в масата на несъстоятелността чрез сделката за замяна от 24.02.2015 г. Поради това, моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост. Частните жалбоподатели – К. Р. М., Б. М. Я.-М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. – молят за отмяна на въззивното решение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от тях въззивна жалба срещу решение № 261053 от 05.07.2021 г. по т. д. № 2707/2019 г. на СГС, VI-23 състав досежно оставянето без разглеждане на предявените от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) евентуални искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Поддържат, че становището на първоинстанционния съд, че поради уважаването на главния иск не подлежат на разглеждане евентуалните искове, е следвало да бъде отразено единствено в мотивите, а не и в диспозитива на решението. Според тях, в тази част решението има характеристиката на преграждащо определение, което, ако не бъде обжалвано, препятства възможността за сезиране на въззивния съд с евентуалния иск, ако главният бъде отхвърлен. Синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, в депозирания по делото отговор от 02.03.2022 г., оспорва касационните жалби на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) и „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД и моли за недопускането им до разглеждане, а счита за основателни оплакванията на третите лица-негови помагачи в частната им жалба. Третите лица-помагачи на синдика – К. Р. М., Б. М. Я.-М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. – оспорват касационните жалби на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) и „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД и молят за недопускането им до разглеждане, като по отношение на касационната жалба на несъстоятелното дружество изразяват становище и за неоснователност. Подробни съображения са изложили в писмени отговори от 24.03.2022г. Касаторът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) не заявява становище по жалбите на другите страни. Писмен отговор не е постъпил и от касатора „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби, както и частната жалба, са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, респ. чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че: Между „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД и „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД са сключени две разпоредителни сделки: договор от 21.01.2014 г., с който „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е продал на „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД свой недвижим имот (еднофамилна къща в [населено място]) за сумата 48 000 лв., с вкл. ДДС, и договор от 24.02.2015г., с който собствеността върху същия имот е прехвърлена обратно на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, като в замяна последният е прехвърлил на „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД собствеността върху три апартамента, находящи се в Комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“ в землището на [населено място]; Непосредствено след сделката по замяна, „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е продал еднофамилната къща на друго, неучастващо в настоящото производство дружество – „Парнас Естейт“ ЕООД; С решение от 29.12.2018 г. по т. д. № 2360/2018 г. е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД; Извършените от несъстоятелния длъжник „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД две разпоредителни сделки са оспорени с предявените от синдика на дружеството обективно съединени искове: главни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и евентуални искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а по отношение на договора за замяна от 24.02.2015 г. – и евентуален иск с правно основание чл. 135 ЗЗД; Исковете са предявени в предвидения в закона (чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 във връзка с чл. 647, ал. 2 ТЗ) преклузивен срок, тъй като са предявени след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ от 05.05.2011 г. и след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г. Софийски апелативен съд е споделил извода на първата инстанция за основателност на отменителния иск по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ по отношение на договора за продажба от 21.01.2014 г. С оглед стойността на продадения имот – 465 700 лв., определена в допълнителното заключение на оценителната експертиза (при съобразяване на учредената върху него ипотека), съдебният състав е счел, че даденото по сделката от несъстоятелния длъжник е с 9.70 пъти повече от насрещната престация – договорената продажна цена 48 000 лв. Поради това е преценил, че е налице фактическият състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК – даденото значително надхвърля полученото, като сделката следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността. Решаващият състав е приел за неоснователен аргумента на ответниците по иска, че впоследствие приобретателят по атакуваната сделка се е разпоредил със закупения имот в полза на самия прехвърлител, който пък го е прехвърлил на трето лице. Посочил е, че това прехвърляне не препятства защитата, която успешното провеждане на отменителния иск дава на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като при невъзможност имотът да бъде върнат по причина, че не е в собственост на приобретателя по атакуваната сделка, на основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 57 ЗЗД, за дружеството в несъстоятелност възниква вземане за стойността на прехвърления имот, от което те ще могат да се удовлетворят. Според състава на съда, единственият релевантен факт за настъпване последиците на чл. 648 ТЗ е дали към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 647 ТЗ, имотът, получен от приобретателя по обявената за относително недействителна сделка, се намира в патримониума на приобретателя, и не държи сметка за причината, поради която имотът не се намира там – погиване на вещта или отчуждаването ѝ, още по-малко на кого е прехвърлено правото на собственост. По отношение обаче на втората разпоредителна сделка – сделката от 24.02.2015 г. за замяна, въззивният съд, за разлика от първостепенния съд, е приел, че такова неравновесие в насрещните престации не е налице, тъй като стойността на прехвърлените от несъстоятелния длъжник три имота – 385 600 лв., определена в допълнителното заключение на оценителната експертиза (при съобразяване на учредената върху всички имоти ипотека), е по-малка от стойността на получения в замяна имот – 465 700 лв., т. е. не е налице предпоставката по чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради отхвърлянето на главния иск, решаващият състав е разгледал първия евентуален иск – този по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Преценил е същия за допустим като подаден в предвидения в закона двугодишен срок, а по същество за основателен поради това, че към датата на сключване на сделката по замяна насрещната страна по нея е била свързано лице с длъжника по смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР на ТЗ, доколкото „Лайтхаус голф ризорт“ АД е притежавал 11 561 710 броя акции с номинална стойност 1 лв. при записани от другия учредител „Б. проджект мениджмънт лимитид“ 1000 бр. акции с номинална стойност 1 лв. Изводът си за увреждащ характер на сделката е аргументирал с конкретно посочена практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която, при прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, е налице увреждане, тъй като с нея имуществото на длъжника се намалява, включително и при възмездност на отчуждителната сделка, доколкото до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора получената насрещна престация (сума от цената по продажбата или друго имуществено право) може вече да не е в патримониума на длъжника и да не може да служи за удовлетворяване на кредитора. По отношение депозираната от третите лица-помагачи на ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част, с която съдът е отразил в решението си, че няма да се произнесе по евентуално предявените искове поради уважаването на главните такива, Софийски апелативен съд е счел, че е подадена при липса на правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочил е, че отказът на първоинстанционния съд да се произнесе по евентуалните искове по причина несбъдване на очертаното от самия ищец процесуално условие не е акт от категорията на прекратителните, доколкото висящността на спора и по евентуалните искове се запазва поради подадената от ответниците жалба, като независимо от неразглеждането им от първата инстанция, при сбъдване на процесуалното условие, същите ще бъдат разгледани от въззивния съд като съд по съществото на спора. В тази връзка решаващият състав се е позовал на задължителната за съдилищата практика по ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС (т. 15 и т. 19). Настоящият състав намира, че подадените от ответниците по исковете касационни жалби не следва да бъдат допуснати до разглеждане. По отношение касационната жалба на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.): Единственото подържано от този касатор основание за допускане на касационния контрол е това по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) е заявил бланкетно основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, препращайки изцяло към оплакванията в касационната жалба, които обаче не покриват изброените по-горе критерии за „очевидност“. По отношение касационната жалба на „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД: Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от този касатор основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно – вероятна недопустимост на въззивното решение в частта, касаеща уважения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на сделката от 21.01.2014 г. за относително недействителна. Не може да бъде споделено становището за липса на правен интерес от посочената претенция с оглед факта, че с последваща сделка приобретателят на имота „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД е върнал същия в патримониума на продавача (несъстоятелния длъжник „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД) чрез сключения между двете дружества договор за замяна. Както правилно е приел въззивният съд, правният интерес в случая произтича от установената в самия закон (чл. 648 ТЗ) последица от уважаването на конститутивните искове по чл. 647 ТЗ – връщане на вещното право в патримониума на прехвърлителя, а когато то не се намира у приобретателя поради погиване на вещта или отчуждаването му, на основание чл. 34 ЗЗД вр. чл. 57 ЗЗД, за насрещната страна по сделката възниква право да получи равностойността на същото право. Настоящият състав изцяло споделя становището, че за настъпване на посочената последица от значение е единствено дали към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 647 ТЗ, имотът, получен от приобретателя по обявената за относително недействителна сделка, се намира в неговия патримониум, но не и причината, поради която имотът не е в патримониума на приобретателя, респ. на кого е прехвърлен. Освен това, следва да се отчете и специфичното за конкретния случай обстоятелство, че „връщането“ на имота в патримониума на несъстоятелния длъжник е осъществено чрез друга сделка, с която дружеството-длъжник се е разпоредило с три свои имота и която сделка също е предмет на оспорване чрез иск по чл. 647 ТЗ. По отношение частната жалба на К. Р. М., Б. М. Я.-М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М.: Неоснователно е оплакването на посочените лица, конституирани като помагачи на синдика-ищец, че първоинстанционното решение има характер на преграждащ развитието на производството акт в частта, с която са оставени без разглеждане предявените евентуални искове и че същото подлежи на обжалване, с оглед запазване висящността на процеса по отношение на евентуалните искове. Това становище е в явно противоречие със задължителната съдебна практика, на която правилно се е позовал решаващият въззивен състав. В т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че: Съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му - изходът на делото по главния иск; При несбъдване на това условие липсва интерес от обжалване, защото ищецът по него е постигнал целения резултат с произнасянето по главния иск; Запазването висящността на делото по главния иск, чрез подадената въззивна жалба от противната страна, съдържа потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск; Тази възможност ще бъде изключена едва след влизане в сила на решението по главния иск, с което е бил удовлетворен интересът на ищеца по евентуалния; При уважаване жалбата по главния иск, съдът се произнася с решението си и по евентуалния. С оглед ясните и недвусмислени указания в цитирания тълкувателен акт, изводът за недопустимост на подадената от физическите лица въззивна жалба е правилен. Поради всички изложени съображения, касационните жалби, подадени срещу въззивното решение от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) и „ЛГР Джи Енд Ем“ ЕАД, не следва да бъдат допуснати до разглеждане, а частната жалба, подадена от третите лица-помагачи на ищеца – следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, дължимата от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) държавна такса за производството в размер на 30 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК